Служба: „вместо” или „за”?
Един ден получих съобщение от мисионер, чийто роден език беше английският. „Здравейте! Можете ли да извършите служба и да направите нещо вместо мен?” – питаше той. В съзнанието ми мигновено изплуваха образи от детския комикс, където двама приказни герои от вълшебния сандък изпълняваха всичките заповеди на собственика и дори ядяха бисквити вместо него. Тогава осъзнах, че впечатлението ми е свързано с руските предлози „вместо” и „за”, които на английски език се представят от една и съща дума. Впоследствие за пръв път се замислих за специфичната разлика между изразите „направи за мен” и „направи вместо мен”, и кой от тях отговаря по-точно на представата за служба.
Исус служел на всички хора. Той помагал на Мария и Йосиф от дете, обучавал се по дърводелство, напредвал „в благоволение пред… човеците” (Лука 2:52) и ако искаме да бъдем подобни на Него, трябва да служим, следвайки Неговия пример. За да правим това, трябва да си отговорим на няколко въпроса.
На кого помагал Исус? Бог не гледа на лице, Божият Син също. Исус помагал не само на видни хора или такива, които се отнасяли добре към Него, не само на образовани учители, но също и на отхвърлените от обществото: бирници, блудници, прокажени и сакати хора. Познавал мислите и вечния потенциал на хората, и най-вече – отнасял се с любов към тях. Господ изисква от нас да следваме Неговия пример: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:34–35). Любовта се проявява чрез дела, а мълчаливият акт на доброта често носи по-голямо чувство на „обич”, отколкото красива любовна поема, неподкрепена от действие.
Лесно е да обичаме хората, които ни обичат. Исус се молел за онези, които Го разпнали. Самите ние често „не знаем какво правим” и затова трябва да се отнасяме със снизхождение към грешките на другите, без да ги съдим. Цар Вениамин казва, че когато мислим, че „наказанията (на човека, който моли за помощ), са справедливи” (Мосия 4: 16–19), всъщност вършим грях.
Кога помагал Исус? Когато се кръстим, ние обещаваме да „носим един другиму тегобите си” (Мосия 18:8). Исус винаги знаел кога Неговата помощ била наистина необходима и не я натрапвал. Той познавал желанията на човешките сърца, затова не лекувал всички осакатени и слепи хора по пътя Си, защото знаел дали те действително желаят да бъдат изцелени. Той съзирал намеренията на свикналия да проси от раждането си слепец, който получил зрението си. Исус знаел, че този човек наистина копнеел за промяна в живота си. Исус не нарушавал свободата на избор на хората, Той изчаквал молбата им за помощ, но винаги бил готов да помага. Неслучайно призивът „Искайте и ще получите” се среща така често в Писанията. Хората, които идвали при Исус, получавали помощ и изцеление, но Той не налагал нищо на онези, които били против Него. Исус желае от нас да се научим как да молим за помощ. В статията „Служение за хората с финансови затруднения” (Лиахона, февруари 2021 г.), четем: „Бъдете внимателни и не прекрачвайте границите, които не трябва, опитвайки се да налагате помощта си на другите, колкото и да сте добронамерени”.
Исус служел дори когато силата Му била на изчерпване. Когато тръгнал към планината, за да се възстанови и да получи подкрепата на Отца, и по пътя срещнал страдащи хора, Исус забравил за Себе Си и помагал, а след това тръгнал отново, подобно на самарянина от Своята притча, който изоставил всичките си дела и помогнал на ранения мъж. Харесва ми следното изказване на един от ръководителите на Църквата: „Когато помагаме на хората да решават проблемите си, Бог решава нашите”. Това е толкова вярно.
Как помагал Исус? Как можем да служим ние? Исус изцелявал, подкрепял и утешавал. Намираме следните думи в същата статия за служението: „Даването на пари не е отговорът на всеки финансов проблем. Често отделянето на време, проявата на любов или други форми на служба, са по-смислени решения. Например, предлагането на помощ за гледане на деца или работа в двора, може да спести от разходи за грижи за деца или за двор… В допълнение, личното общуване може да бъде подкрепящо и лекуващо” (Лиахона, февруари 2021 г.). Тези думи ме накараха да се замисля дали не се случва просто да „подкупвам” нуждаещите се, вместо да ги подкрепям лично и да ги обичам.
Когато било уместно и възможно, Исус помагал съвсем сам. В други случаи, Той изисквал от Своите ученици да служат на хората. Ако видим, че някой се нуждае от помощ и сме в състояние да помогнем, не бива да прехвърляме тази възможност върху ръководителите или други хора, защото всички ние сме „ръцете на Господ”, а не само „устата на Господ”.
Исус помагал с желание и „не се уморявал да върши добро” (Учение и завети 64:33). В притчата за двамата синове, единият син обещал да помогне на баща си и не отишъл, а вторият отначало отказал, но след това помогнал. В книгата Учение и завети четем: „Ето, Господ изисква сърцето и драговолен ум; и драговолните, и послушните ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни” (Учение и завети 64:34).
Когато изучаваме служението на Исус, можем да се научим да служим добре. Чрез служението си можем да даваме на хората, на които служим, облекчение, утеха и усещане за Божията и нашата любов. Службата ни помага да израстваме и да се усъвършенстваме по начин, който е угоден на Бог. И несъмнено, всяка жертва на време и усилия си заслужава.