Лиахона
Как да разпознаваме доброто в себе си?
назад напред

Пълнолетни младежи

Как да разпознаваме доброто в себе си?

Авторката живее в щата Юта, САЩ.

Как бихте определили дара на проникновение? До неотдавна напълно пропусках една от основните цели на този дар.

Фотоилюстрация от Getty Images

През по-голямата част от живота си съм определяла дара на проникновение като способността да се различава правилното от неправилното, истината от заблудата. Макар това да е значителна част от този дар, наскоро научих, че има и още.

Открих едно съкровище в бележките под линия на реч, произнесена на общата конференция през април 2020 г. Говорителят цитира президент Стивън Л Ричардс (1879 – 1959), бивш първи съветник в Първото президентство, който казва: „Най-висшата степен на проникновение е когато виждаме в другите тяхната най-добра същност, (вроденото) добро в тях“1.

Не звучи ли това като поезия?

Светият Дух може да ни помага да разкриваме вроденото добро в другите. Истината в това изказване беше толкова сладка за мен, че исках да науча повече. Разбрах, че старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли също учи, че дарът на проникновение ни помага „да откриваме и изваждаме наяве доброто, което може да е скрито в нас2.

Откакто установих това, осъзнах колко важен е този аспект на дара на проникновение. Трябва да открием добрите качества в себе си, за да можем да ги развиваме. Когато правим това, в по-голяма степен ще се чувстваме и ще действаме като Божии чеда, каквито наистина сме (вж. Псалми 82:6, Мосия 5:7, Мороний 7:19).

И така, как можем да започнем да откриваме доброто в себе си? Ето няколко начина за начало:

Съсредоточаване върху силните ни страни, чрез които да благославяме другите

Доктринална истина е, че всички имаме определени дарове, дадени ни от Бог (вж. Учение и завети 46:11) – и да мислим за тях не е проява на прекомерна гордост. Всъщност Господ ни е заповядал да правим това! Писанията ни учат: „Търсете искрено най-добрите дарове, като винаги помните за какво са дадени“ (Учение и завети 46:8, курсив добавен).

Опознавайки по-добре своите дарове и таланти, следва да намираме начини да ги използваме, за да благославяме другите.

Един начин да откриете своите дарове е да попитате някого, на когото имате доверие! Попитайте ги какви са силните ви страни. Ако сте като мен, ще сметнете това за странно. Но помнете, това не е някаква суета, а откриване на личните ви черти на характера или качествата, които да предложите на вашите братя и сестри по света (вж. Мосия 8:18).

Например една добра моя съседка веднъж ми каза, че имам дарбата да помагам на хората да се чувстват удобно. Вместо да пренебрегна този коментар като вежлива похвала, аз започнах да подхранвам тази дарба в живота си. И докато правех това, осъзнах, че Небесният Отец може да ми помага да използвам социалните си умения, за да се сприятелявам с другите и да благославям не само своя живот.

Чрез опознаване на нашите дарове, можем съзнателно да избираме да ги използваме за благославяне на другите (вж. Учение и завети 82:18).

Изучаване на патриархалната ни благословия

Фотография от Джудит Ан Бек

Патриархалните благословии също са добър източник, чрез който да научаваме своите уникални, дадени от Бог дарове. Старейшина Лари Р. Лоурънс, почетен член на Седемдесетте, казва: „Духът може да ни покаже нашите слабости, но също така може да ни разкрие нашите силни страни. … Когато четем нашите патриархални благословии, ни се напомня, че нашият Небесен Отец познава нашия божествен потенциал“3.

Изучаването на нашата патриархална благословия ни помага да развиваме чертите на характера, които могат да ни помагат да достигнем пълния си потенциал.

В моя случай, често си представям какъв вид майка се надявам да бъда един ден. И без да искам започвам да мисля, че добрата майка е в добра физическа форма, организирана и красива – а нейните канелени рулца предизвикват завистта на всички в Обществото за взаимопомощ. И макар тези неща да не са нещо лошо, изучаването на моята патриархална благословия ми е показало, че Господ желае по-скоро да бъда мила и любяща майка. Според мен върху тези Христови качества трябва да се съсредоточават основните ми усилия.

Спомняне и размисъл по време на причастието

Фотография от Джери Гарнс

Причастието е време, през което да мислим за Спасителя. Също така е възможност да размишляваме за своя напредък в това да ставаме по-подобни на Него. Докато полагаме усилия да откриваме добрите си черти на характера, осмисляйки постиженията, преживяванията и социалните контакти за всяка седмица, можем да виждаме конкретни моменти, в които сме проявявали своите дарове.

Президент Хенри Б. Айринг, втори съветник в Първото президентство, казва: „Като анализирате живота си по време на обреда на причастието, се надявам вашите мисли да се съсредоточават не само върху нещата, които сте извършили грешно, но и върху нещата, които сте направили правилно – моменти, когато сте усещали, че Небесният Отец и Спасителят са били доволни от вас. По време на причастието може да молите Бог да ви помага да си давате сметка за тези неща“4.

Ето някои въпроси, които можем да задаваме на себе си или на Бог по време на причастието:

  • Как следвах примера на Христос през тази седмица?

  • На кого служих?

  • Кога чувствах Духа през тази седмица? Защо?

  • Кое Христово качество се опитвам да развивам? Как се справям?

  • Има ли нещо в живота ми, за което трябва да се моля за помощ?

  • Има ли някой, на когото трябва да простя?

  • Кой е проблемът, малък или голям, с който Небесният Отец и Исус Христос ми помогнаха през тази седмица?

Това да размишлявам върху добрината на Бог и да оценявам живота си по време на причастието, вместо да се съсредоточавам само върху грешките и недостатъците си, ми помага да се уповавам на Него.

Увеличаване на нашите призования

Нашите призования ни се дават с цел, дори ако в началото не можем да осъзнаем каква е тя.

Веднъж бях призована в президентството на Обществото за взаимопомощ в моя район за несемейни пълнолетни младежи. Първоначално бях много развълнувана. Но след няколко месеца се обезсърчих. Не можех да видя никакъв духовен растеж в хората, на които се опитвах да служа. Моите усилия в посещаването и сприятеляването изглежда се проваляха.

Една неделя почувствах, че ми липсваха духовните дарове, които помагат на човек да служи добре. По време на причастието в онзи ден се молих да получа потвърждение, че мога да се справя с призованието си. Почувствах подтика да поискам свещеническа благословия.

Срещнах се с епископа си, той положи ръце на главата ми и едно от първите неща, които каза, беше: „Небесният Отец цени добрината, която споделяш с другите“.

Духът ме изпълни и почувствах потвърждението, че Господ е доволен от усилията ми. Усетих, че наистина имах част от даровете, необходими, за да служа с обич. Просто бях измервала неуспехите си, вместо успехите.

Нашите призования са страхотни възможности да откриваме и използваме духовните си дарове.

Можем да започнем сега

Не е нужно да чакаме, за да започнем да разкриваме доброто в себе си.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф, тогава втори съветник в Първото президентство, казва:

„Понякога се обезсърчаваме, защото не сме „по-“ от нещо – по-духовни, по-уважавани, по-интелигентни, по-здрави, по-богати, по-приятелски настроени или по-способни. …

Научих в моя живот, че не е нужно да сме „по-“ в каквото и да било, за да започнем да се превръщаме в човека, който Бог е планирал да станем“5.

Можем да започнем с молитва. Кажете на Небесния Отец как се чувствате в момента и какви искате да бъдат чувствата ви към самите вас. Изрично помолете за дара на проникновение, за да видите вродената си добрина. Някои от най-хубавите моменти в живота ми произлязоха от казването на такива молитви. Вярвам, че Небесният Отец има голямо желание да ни помага да виждаме всичко, което Той вижда.

Благодарение на същността ни като Божии чеда, величието е наша съдба (вж. Учение и завети 78:17). Чрез дара на проникновение можем да узнаем това за себе си.

Бележки

  1. Стивън Л. Ричардс, цитиран в Дъглас Д. Холмс, „Дълбоко в сърцата ни“, Лиахона, май 2020 г., с. 25.

  2. Дейвид А. Беднар, „Quick to Observe“ (духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 10 май 2005 г.), с. 5, speeches.byu.edu, курсив добавен.

  3. Лари Р. Лоурънс, „Какво още не ми достига?“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 35.

  4. Хенри Б. Айринг, „Always Remember Him“, Ensign, фев. 2018 г., с. 5.

  5. Дитер Ф. Ухтдорф, „Евангелието действа прекрасно!“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 22–23.