Лиахона
Помощ от другата страна на завесата
назад напред

Помощ от другата страна на завесата

Докато лежах в болницата с родилни болки, се чувствах сама – до момента, в който си спомних моите обични предци.

Снимка от Getty Images

През 2017 г. забременях с първото ни дете. Съпругът ми Лукас и аз с вълнение очаквахме раждането на малкия Хуан Лионел, но бяхме и уплашени.

Късно една вечер в началото на февруари 2018 г. контракциите започнаха. Бяха минали само 8 месеца, но изглеждаше, че нашето бебе щеше да дойде по-рано от очакваното. Набързо взехме някои неща и тръгнахме за клиниката. Не се чувствах готова за раждането, но се помолих на Бог да бъде Неговата воля, въпреки нашите страхове.

Когато пристигнахме в клиниката, гинекологът беше уведомен, но каза, че ще дойде по-късно. Съпругът ми се обади и изпрати текстови съобщения на нашите родители, братя и сестри, но никой от тях не беше буден. Той продължи да се обажда и да изпраща съобщения цяла нощ, но никой не отговори. Това ме накара да се чувствам много самотна.

Докато болката от контракциите се увеличаваше, се чувствах все по-сама. Но изведнъж се случи нещо прекрасно. Започнах да мисля за своите предци – особено за моята баба по майчина линия, Роза Меркадо, и нейната майка, Хавиера Балмаседа.

Докато си спомнях за тях, почувствах в сърцето и ума си, че и двете бяха с мен в онзи момент. Усетих присъствието им по един толкова силен и успокояващ начин, че не мога достатъчно добре да опиша какво преживях. Не ги виждах, но ги чувствах наблизо да ми дават смелост, подкрепа и обич като мои майки и част от семейството ми. Чувствах, че бяха ангели, които ми служеха в момент на нужда.

Години по-рано, майка ми, баща ми, моите братя и сестри, съпругът ми и аз извършихме тяхната работа чрез заместник, заедно с тази за други предци. Чувствам, че получената от мен смелост и усещането, че предците ми са близо до мен, беше дар, даден ми чрез силата и властта на Бог.

Оттогава съм чувствала духа на моите предци и в други случаи да ми помага и да ме води в ролята ми на майка и съпруга, както и в други важни аспекти на моя живот.

Свидетелствам, че Бог никога няма да ни остави сами по пътеката на нашия живот. Ако вършим Неговото дело, ще ни бъде давана помощ от другата страна на завесата. Ще получаваме обич, знание, сила и мир, „който никой ум не може да схване“ (Филипяните 4:7).