2021 г.
Божият план за нас е по-красив дори от нашия собствен
септември/октомври 2021 г.


Местни новини

Божият план за нас е по-красив дори от нашия собствен

Винаги съм знаела какво искам в живота. Имах план, списъци с цели и желания. Всяка година преглеждах стремежите си, като зачерквах направеното и прехвърлях за следващата година онова, което не бях успяла да изпълня през изминалата. Никога не съм си записвала цел за отслужване на мисия, въпреки че подкрепях от сърце всички мои приятели, решили да отслужат такава. Разбирах колко важна е тази служба и бях свидетелка как тя промени моите приятели и техния живот, но по някаква причина никога не бях обмисляла да преследвам тази цел. Бях кръстена в Църквата, когато навърших 24 години, и ми се струваше, че отслужването на мисия не е за мен, тъй като имах други планове и цели. Завърших второ висше образование, напредвах в кариерата си, мислех за брак и всичко вървеше чудесно и както трябва. Винаги съм била щастлив човек, докато един ден, конкретна житейска ситуация не ме накара да попитам Бог в молитва: „Какво друго желаеш от мен?”.

Тази молитва беше една от най-запомнящите се в живота ми, защото почувствах Духа много силно и чух ясен отговор от Бог. Отговорът беше: „Мисията”. По онова време, 30-ият ми рожден ден беше само след няколко месеца и почти всички мои приятели вече бяха отслужили мисии, като някои от тях бяха създали семейство, а други вече имаха деца. Аз също мислех за брак, но не и за мисията. Започнах да се моля относно това, опитвайки се да разбера защо Бог иска да служа. Анализирах живота си, припомних си моите мечти и бъдещи цели, разговарях с приятели за влиянието, което им е оказало отслужването на мисия. И осъзнах, че за мен бе много важно да предприема тази стъпка в живота си.

Когато взех решение да отида на мисия, нещата се подреждаха изненадващо лесно, бързо и успешно. Най-много се притеснявах как майка ми ще реагира на моето решение, защото тогава тя все още не беше член на Църквата. Но тя също прие решението ми с мъдро смирение, доверявайки се на моя избор.

Стъпих на мисионерското поле един месец след като навърших 30 години. Всичките мои колеги мисионери бяха с десет години по-млади от мен. Много от тях бяха изненадани, че съм решила да отида на мисия на тази възраст. Но аз разбирах съвсем ясно, че моето решение беше правилно. Безкрайно съм благодарна, че реших да отслужа мисия на възраст, на която бях способна да разбирам нуждите на хората и да усещам как да им помагам. На мисионерското поле усещах любовта на Бог към всички Негови чеда, както никога преди. Видях как чрез мен Той извършва Своето велико дело, променяйки живота на хората и споделяйки с тях любовта Си.

Мисията не беше лесна. Имаше много изпитания, но също и много благословии. По средата на мисията баща ми почина и това беше най-трудният момент, когато трябваше да проявя разбиране към Бог и да приема Неговата воля. След като отслужих мисия, посетих храма и извърших всички обреди за моя баща. Знам със сигурност, че той ги прие и сега е в присъствието на Бог. Майка ми и брат ми се кръстиха малко след моето завръщане. Докато отслужвах мисията си, осъзнах още по-добре колко много Бог ни обича, нас, Неговите чеда. Чрез служението и знанията, които придобивах тогава, успях да изградя много качества, които по-късно ми помогнаха да стана достойна съпруга, а също ще ми помагат да стана и добра майка. Две години и половина след завръщането ми от мисия, се омъжих за един прекрасен млад мъж, с когото се срещнах и сприятелих на мисионерското поле, той също отслужваше пълновременна мисия. Сега градим наше малко семейство, основано на принципите на Евангелието. Учим се един от друг, наслаждаваме се на случващото се в живота ни, изразяваме благодарността си за всичко, което имаме, и гледаме ентусиазирано към бъдещето. Още съм щастлива както преди и все още имам да уча много неща. Но сега изпитвам щастието по-пълно, благодарение на дълбоката любов към моя Небесен Отец, която успях да придобия по време на служението ми. Със сигурност знам, че Небесният Отец иска да ни благославя с всички чудеса, които можем да си представим, и Той винаги се радва да ни показва пътя към нашите собствени чудеса, ако Го молим за това.