ГЛАВА 20

Да вървим по Господната пътека на милосърдието

„Състраданието е мярка за нашето ученичество; то е мярка за нашата обич към Бог и един към друг“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Президент Хауърд У. Хънтър учи как „Спасителят ни е дал обичта, служението и живота Си. … Следва да се стремим да даваме така както Той е давал“¹. И най-вече президент Хънтър насърчава членовете на Църквата да следват примера на Спасителя за милосърдие във всекидневния си живот.

Деянията на милосърдие са определящ аспект в кариерата на Хауърд У. Хънтър като юрист. Негов приятел адвокат обяснява:

„Той отделяше голяма част от времето си в предоставянето на безплатни юридически услуги … защото нямаше сърце да изпрати сметката. … На него гледаха като на приятел, който упътва, съветник и професионалист, който беше далеч по-загрижен за това хората да получат помощта, от която имат нужда, отколкото от материалното възнаграждение за нея“².

Милосърдието е също отличителен белег и на неговата църковна служба. Една жена, която твърди, че той най-силно й е повлиял като учител, дава няколко причини за това:

„Виждала съм как този човек обича околните, като ги прави свой приоритет, като ги изслушва, за да може да ги разбере, и като споделя своите преживявания с тях, което му даваше голяма радост. Той ме е научил колко важно е да осъзная ролята на тези добродетели и да чувствам радост от тяхното изявяване“³.

Друга жена от кола на президент Хънтър в Калифорния казва следното:

„Президент Хауърд У. Хънтър бе наш президент на кол преди години, когато семейството ни живееше в границите на кол Пасадена. Баща ми почина, като майка ми трябваше сама да отгледа мен и по-голямата ми сестра. Макар да не бяхме от изтъкнатите семейства в кола, който обхващаше огромен географски район, президент Хънтър ни познаваше лично.

Имам един важен спомен, свързан с него, който помогна в изграждането на моето чувство за лично достойнство. След всяка конференция, ние се нареждахме да се ръкуваме с него. Той винаги взимаше ръката на майка ми и казваше: „Как сте, сестра Сешънс, как са Бети и Керълин?“ Вълнувах се, когато го чувах да се обръща към нас по име. Знаех, че той се интересуваше от нашето благосъстояние. Този спомен все още стопля сърцето ми“⁴.

Президент Хънтър веднъж казва следното: „Чувствам, че ние имаме мисията да служим и да спасяваме, да изграждаме и възвисяваме“⁵. Коментарите на неговите братя от Кворума на дванадесетте показват колко добре той е изпълнил тази мисия. „Той си има начин да предразполага хората – казва един – не доминира над тях. Изслушва добре“. Друг казва: „Когато пътувате с него, той винаги ще се погрижи да разбере дали всичко е наред и дали няма някой пренебрегнат“. Друг споделя: „Той е загрижен и чувствителен към околните. Изпитва милосърдие и има прощаващо сърце. Той вниква дълбоко в Евангелието, човека и човешкото сърце“⁶.

Исус Христос преподава „уроци на обич и многократно и безкористно служи на околните. Всички получават от Неговата обич“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Двете големи заповеди са Господния пробен камък за нашето ученичество.

В древни времена златото се е пробвало за чистота чрез гладък черен силициев камък, наречен пробен камък. Когато се трие в този камък, златото оставя следа по него. Златарят преценява цвета на тази следа и я сравнява с образец. Ако цветът е червеникав, това означава, че медта (или друг примес) е твърде много, а колкото по-жълт е той, толкова повече е съдържанието на злато. Този процес доста точно показва каква е чистотата на златото.

Този метод за тестване на чистотата на златото е бърз и приемлив за повечето практични цели. Но ако златарят все още се съмнява в чистотата на златото, той извършва по-точен тест чрез огън.

Нека кажа, че Господ е подготвил пробен камък за вас и за мен, една външна мярка за вътрешната ни отдаденост и вярност, които да оцелеят през идните огньове.

Веднъж, докато Исус учи хората, един законник Го доближава и му задава следния въпрос: „Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?“

Исус, великият учител, отговаря на човека, който очевидно добре познава закона, с въпрос: „Какво е писано в закона, как четеш?“

Човекът отговаря с ясно обобщение на двете големи заповеди: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си“.

С одобрение Христос отговаря: „това стори, и ще живееш“ (Лука 10:25–28).

Вечният живот, животът, воден от Бог, животът, към който се стремим, се основава на две заповеди. В Писанията се казва, че „на тия две заповеди стоят целият закон и пророците“ (Матея 22:40). Обичайте Бог, обичайте своя ближен. Тези два вида обич са взаимосвързани, те са неразделими. В най-висшия им смисъл те са синонимни. И това са заповеди, според които всеки от нас може да живее.

На отговора, който Исус дава на законника, може да се гледа като на Господния пробен камък. При друг случай Той казва: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матея 25:40). Той измерва нашата отдаденост по начина, по който обичаме и служим на своите ближни. Каква следа оставаме на Господния пробен камък? Наистина ли сме добронамерени към своите ближни? Дали тестът показва 24 каратово злато или могат да се открият твърде много примеси?⁷

Спасителят ни учи да обичаме всички, включително хората, които се обичат трудно.

Сякаш извинявайки се за отправянето на такъв прост въпрос към Учителя, законникът допълнително пита: „А кой е моят ближен?“ (Лука 10:29).

Всички ние следва да бъдем вечно благодарни за този въпрос, защото чрез отговора на Спасителя получаваме една от най-богатите и високо ценени притчи, която всеки от нас е чел и чувал многократно:

„Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя“ (Лука 10:30–35).

След това Исус пита законника: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?“ (Лука 10:36). Така Учителят ни дава пробния камък на християнството. Той ни кани да оставим своята следа на него.

Както свещеникът, така и левитът трябвало да си спомнят следното изискване на закона: „Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него“ (Второзаконие 22:4). Ако това е казано за осел, колко повече важи за брат, изпаднал в нужда. Но старейшина Джеймз Е. Талмидж пише: „Извиненията (да не направиш нещо) лесно се намират; те растат така бързо и изобилно като плевелите край пътя“ (Jesus the Christ, 3-то изд., Солт Лейк Сити, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 1916 г., с. 431).

Самарянинът ни дава пример за чистата любов Христова. Той почувствал състрадание, отишъл при наранения от крадците човек и превързал раните му. Отвел го в една странноприемница, погрижил се за него, платил разходите му и бил готов да заплати допълнителна сума за лечението му. Това е разказ за обичта на човека към неговия ближен.

Има една стара поговорка, която гласи: „Опакованият сам в себе си човек е малък пакет“. Любовта си има начин да направи от малкия пакет голям. Тайната е да обичаме ближния си, включително трудния за обичане ближен. Трябва да помним, че макар ние да решаваме кои са наши приятели, Бог е направил всички хора навсякъде наши ближни. Любовта няма граници, ние не трябва да избираме на кого да я дадем. Христос казва: „Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?“ (Матея 5:46)⁸.

Господ „измерва нашата отдаденост по начина, по който обичаме и служим на своите ближни“.

Трябва да обичаме околните и да им служим в техните несгоди.

Джозеф Смит пише писмо на светиите, публикувано в Messenger and Advocate, за да опише как следва да се обичаме, за да бъдем оправдани пред Бог. Той пише:

„Скъпи братя, дълг, който всеки светия трябва да изпълнява към братята си щедро, е винаги да ги обича и да им помага. За да бъдем оправдани пред Господ, ние трябва да се обичаме, трябва да преодолеем злото, трябва да посещаваме сираците и вдовиците в неволята им и да се пазим неопетнени от света, защото такива добродетели бликат от великия извор на чистата религия. Като укрепваме вярата си, добавяйки всяко добро качество, което украсява чедата на благословения Исус, можем да се молим във време на молитва, можем да обичаме ближните си като нас самите и да бъдем верни в горести, знаейки, че наградата за това в небесното царство е голяма. Каква утеха! Каква радост! Дано животът ми е като на праведните и подобна да бъде моята награда!“ (History of the Church, 2:229.)

Тези две благодетели, обичта и службата, се изискват от нас, за да можем да бъдем добри към ближните си и да открием мир в живота си. Те със сигурност могли да се открият в сърцето на старейшина Уилърд Ричардс. В затвора Картидж, през следобеда, когато са убити Джозеф и Хайръм, надзирателят казва, че би било по-безопасно да влязат в килиите. Джозеф се обръща към старейшина Ричардс и пита: „Ако отидем в килията, ще дойдеш ли с нас?“

Старейшина Ричардс отвръща с обич: „Братко Джозеф, ти не ме помоли да прекося реката с теб, не ме помоли да дойда в Картидж, не ме помоли да дойда в затвора с теб – и мислиш, че аз ще те изоставя сега? Но ще ти кажа какво ще направя; ако бъдеш осъден на обесване за „измяна“, аз ще бъда обесен на твое място и ти ще си тръгнеш свободен“.

Джозеф трябва да е отвърнал с доста емоция и чувство: „Не можеш да направиш това“.

На което старейшина Ричардс отговаря: „Ще го направя“ (вж. B. H. Roberts, A Comprehensive History of the Church, 2:283).

Изпитанието на старейшина Ричардс е може би по-тежко от това на повечето от нас: то е изпитание по-скоро с огън, отколкото с пробен камък. Но ако това се изиска от нас, ще дадем ли живота си за нашето семейство, приятели или ближни?

Състраданието е мярка за нашето ученичество; то е мярка за нашата обич към Бог и един към друг. Ще оставим ли следа от чисто злато или, като свещеника и левита, ще отидем от другата страна на пътя?⁹

Трябва да вървим по-пълноценно по пътеката на милосърдието, която Исус ни е показал.

В едно важно послание към светиите от последните дни в Наву, само година преди трагичното му и ранно мъченичество, пророкът Джозеф казва:

„Ако бихме желали да си осигурим любовта на околните и да я развиваме, ние трябва да ги обичаме, дори и нашите врагове, както и приятели. … Християните трябва да престанат да се заяждат и спорят едни с други и да култивират принципите на единство и приятелство помежду си“. (History of the Church, 5:498–499.)

Това е много уместно напътствие за наши дни, както е било и тогава. Светът, в който живеем, както около нас, така и в далечни страни, има нужда от Евангелието на Исус Христос. То е единственият начин светът да постигне мир. Трябва да бъдем по-добри един с друг, по-внимателни и по-прощаващи. Трябва да се гневим по-бавно и по-бързо да помагаме. Трябва да протягаме ръка на приятелство и да удържаме ръката на възмездието. Накратко, трябва да се обичаме един друг с чистата любов Христова, с искрено милосърдие и състрадание и, ако е необходимо, да споделяме страданията си, защото това е начинът, по който Бог ни обича.

По време на богослужение често пеем един прекрасен химн с текст на Сюзън Евънс Макклауд. Нека ви припомня няколко реда от него.

Господи, ще Те обичам,
ще вървя във Твоя път.
С’всички сили ще помагам
аз на падналия брат. …

Кой съм аз да съдя други,
щом съм тъй несъвършен.
Във сърцето си аз нося
тежка мъка, скрита в мен. …

Ще закрилям свойте братя,
изцелител ще съм благ.
За ранени, изтерзани
ще се грижа с’доброта.
Ще закрилям свойте братя!
Теб следвам, Господи!

(Химни, № 138.)

Трябва да вървим по-пълноценно и с повече милосърдие по пътеката, която Исус ни е показал. Нужно е „с всички сили да помагаме“ и със сигурност ще ни бъде дадена силата да правим това. Ако полагаме повече усилия да бъдем „изцелители благи“, ще ни се дадат безброй възможности да бъдем такива, да се грижим с доброта „за ранени, изтерзани“. Да, Господи, ние трябва да те следваме¹⁰.

Милосърдието е чистата любов Христова и няма да отпадне.

„Нова заповед ви давам – казва Исус – да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, … По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“. (Иоана 13:34-35.) Тази любов, която следва да изпитваме към нашите братя и сестри в човешкия род и която Христос изпитва към всеки от нас, се нарича милосърдие или „чистата любов Христова“. (Мор. 7:47.) Тъкмо любовта става причина за страданието и жертвата на Христовото Единение. Това е най-висшата проява, която може да достигне човешката душа, и най-дълбоката изява на човешкото сърце.

… Милосърдието обхваща всички други божествени добродетели. То се изявява както в началото, така и в края на плана на спасение. Когато всичко друго отпадне, милосърдието – Христовата любов – няма да отпадне. Милосърдието е най-великото от всички божествени качества.

Подтикван от чувствата на Своето сърце, Исус говори на бедни, угнетени, вдовици, малки деца, на земеделци и рибари, на пастири от всякакъв вид, на странници и чужденци, на богати и влиятелните в обществото, както и на неприятелски настроените фарисеи и книжници. Той служи на бедни, гладни, ощетени, болни. Благославя сакати, слепи, глухи и други хора с физически недъзи. Гони демони и зли духове, предизвикващи умствени и емоционални заболявания. Пречиства угнетените от греха. Преподава уроци на обич и многократно и безкористно служи на околните. Всички получават от Неговата обич. Всички „са облагодетелствани, едните като другите, и никому не е забранено“. (2 Не. 26:28.) Всички тези неща са проявления и примери за Неговото безгранично милосърдие.

Светът, в който живеем, би бил много облагодетелстван, ако хората навсякъде упражняваха чистата любов Христова, която е добронамерена, кротка и покорна. В нея няма завист или гордост. Тя е себеотрицателна, защото не иска нищо в замяна. Не е злонамерена, нито се радва на беззаконието; в нея няма място за тесногръдие, омраза или насилие. Отказва да одобри осмиването, вулгарността, малтретирането и изолирането. Тя насърчава различните хора да живеят заедно в християнска обич, независимо от своите религиозни вярвания, раса, националност, финансово състояние, образование или култура.

Спасителят ни е заповядал да се обичаме едни други както Той ни обича; да се облечем „с обвързването на милосърдието“ (У. и З. 88:125), с което се обличал Той. Призовани сме да пречистим вътрешните си чувства, да променим сърцата си, да направим своите видими действия и външен вид да отговарят на онова, в което твърдим, че вярваме и чувстваме. Трябва да бъдем истински Христови последователи¹¹.

Обичта към околните е един „по-превъзходен път“.

Като младеж, брат Върн Кроули научава за важния урок, който Джозеф Смит преподава на светиите в Наву, когато им казва: „обича(йте) както враговете (си), така и приятелите (си)“. Това е уместен урок за всеки от нас.

След като баща му се разболява, Върн Кроули поема отговорност за управлението на семейната автоморга, макар да е само на петнадесет години. Някои клиенти от време на време злоупотребявали с младежа и през нощта започнали да изчезват части. Върн се ядосал и решил да хване крадеца и да го накаже. Щял хубаво да го подреди.

Тъкмо когато баща му започнал да се възстановява от заболяването си, една вечер Върн правил своята обиколка на двора преди да затворят. Било почти тъмно. Видял как далеч в ъгъла на двора някой носи голяма машинна част към задната ограда. Затичал се като шампион и хванал малкия крадец. Първата му мисъл била да си изкара яда с юмруци, след което да завлече момчето до офиса отпред и да се обади на полицията. Сърцето му било пълно с гняв и отмъстителност. Хванал своя крадец и бил решен да получи своето справедливо възмездие.

Изведнъж изневиделица се появил бащата на Върн, сложил своята слаба ръка на рамото на сина си и казал: „Върн, виждам, че си разстроен. Може ли аз да се справя с това?“ След което отишъл при потенциалния крадец, сложил ръка на неговото рамо, погледнал го в очите и го попитал: „Синко, кажи, защо правиш това? Защо се опита да откраднеш тази скоростна кутия?“ След това г-н Краули тръгнал към офиса с ръка около рамената на момчето, задавайки му въпроси за проблемите с колата на младежа. Когато стигнали в офиса, бащата казал: „Смятам, че съединителят ти си е отишъл и затова са тези проблеми“.

През това време Върн се ядосвал. „Ама на кой му пука за неговия съединител? – мислел той. – Да се обадим на полицията и да приключваме с тази работа“. Но баща му продължил да говори. „Върн, намери му съединител. Намери му и лагер. Дай му и феродов диск. Така ще се оправи проблема“. Бащата подал всичките части на младежа, който опитал да краде, и казал: „Вземи ги. Заедно със скоростната кутия. Не е нужно да крадеш, млади човече. Просто ги поискай. Всеки един проблем си има решение. Има хора, които ще искат да ти помогнат“.

Брат Върн Краули казва как през този ден научил един вечен урок за обичта. Младежът често се връщал в моргата. Доброволно, месец след месец, той изплатил всички части, които Вик Краули му дал, включително скоростната кутия. По време на тези посещения, той попитал Върн защо баща му бил такъв и защо постъпил по този начин. Върн му разказал малко за техните вярвания като светии от последните дни и как неговият баща обичал Господ и хората. След време потенциалният крадец се кръстил. Върн по-късно споделя: „Сега е трудно да опиша какви чувства изпитвах тогава и какво преживях. И аз бях млад. Бях хванал моя крадец. Щях да изискам максималното наказание. Но моят баща ме научи на един различен подход“.

Различен подход? По-добър подход? По-висш подход? Един „по-превъзходен път“? Да, колко би бил облагодетелстван света от научаването на този важен урок. Както казва Мороний:

„Ето защо, който вярва в Бога, може със сигурност да се надява на един по-добър свят. …

Но в дара на Своя Син, Бог е приготвил още по-превъзходен път“ (Етер 12:4, 11)¹².

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Какво има предвид президент Хънтър, когато нарича двете големи заповеди „Господния пробен камък“? (Вж. раздел 1.) Помислете как бихте отговорили на въпросите, които президент Хънтър задава в края на раздел 1.
Прегледайте преразказа на президент Хънтър на притчата за добрия самарянин (вж. раздел 2). Какво можем да научим от тези учения относно това да обичаме своите ближни? Как можем да увеличаваме своята обич към хората, които може би „се обичат трудно“?
В раздел 3, президент Хънтър учи, че ние следва да обичаме и служим на околните в моменти на несгода. Как сте били благославяни от човек, който ви е обичал и служил в момент на нужда?
Помислете върху ученията на президент Хънтър относно това да следваме примера на Спасителя за милосърдие (вж. раздел 4). Как можем да развиваме по-силна обич към околните? Кои са някои от начините, по които по-дейно можем да изразяваме своята обич?
В раздел 5 президент Хънтър прави преглед на някои от начините, по които Христос е изявявал Своята обич. Кога сте чувствали любовта на Спасителя в живота ви? Какви благословии сте получавали, когато сте „упражнява(ли) чистата любов Христова“?
Какво можем да научим от преразказа на президент Хънтър на историята на Върн Кроули? (Вж. раздел 6.) Как можем да заместим чувствата на „гняв и отмъстителност“ с чувства на милосърдие? Какви преживявания са ви помогнали да научите, че милосърдието е един „по-превъзходен път“?

Свързани с темата стихове:

Матея 25:31–46; 1 Коринтяните 13; Ефесяните 4:29–32; 1 Иоаново 4:20; Мосия 4:13–27; Алма 34:28–29; Етер 12:33–34; Мороний 7:45–48; У. и З. 121:45–46

Помощни материали за изучаване

„Изпълнявайки наученото от вас, вие ще придобивате допълнително и трайно разбиране (вж. Иоана 7:17)“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 21). Бихте могли да помислите как да прилагате това учение у дома, на работа и във вашите църковни отговорности.