Писания
Алма 36


Заповедите на Алма до сина му Еламан

Обхваща глави 36 и 37.

Глава 36

Алма свидетелства на Еламан за обръщането си, след като е видял ангел. Той страда с мъките на прокълната душа; той зове името на Исус и след това бива роден от Бога. Сладка радост изпълва душата му. Той вижда множества ангели, славещи Бога. Мнозина от обърнатите са вкусили и видели това, което той е изпитал и видял. Около 74 г. пр. Хр.

1 аСине мой, надай ухо на словата ми, защото аз ти се заклевам, че доколкото спазваш заповедите Божии, ти ще преуспяваш в страната.

2 Аз бих желал да вършиш това, което аз съм вършил, спомняйки си за пленничеството на бащите ни; защото те бяха в аробство и никой не можеше да ги избави, освен бБогът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков; и Той наистина ги избави от страданията им.

3 И сега, о, сине мой Еламане, ето, ти си в младостта си и затова аз те моля да чуеш словата ми и да се поучиш от мене; понеже знам, че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в аизпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъде бвдигнат в последния ден.

4 И аз не бих желал да мислиш, че азнам това от мен самия — не е от телесното, а от духовното, не от бплътския ум, а от Бога.

5 Сега ето, аз ти казвам, че ако не бях се ародил от Бога, бнямаше да знам тези неща; но Бог ми ги стори знайни чрез устата на светия Си ангел, а не по моя собствена взаслуга.

6 Защото аз обикалях заедно със синовете на Мосия и търсех да аунищожа църквата Божия; но ето, Бог изпрати светия Си ангел да ни спре на пътя.

7 И ето, той ни проговори с глас, подобен на гръмотевица, и цялата земя под краката ни се аразтресе; и всички ние паднахме на земята, защото бстрахът от Господа ни връхлетя.

8 Но ето, гласът ми каза: Стани. И аз станах, изправих се и видях ангела.

9 И той ми каза: Ако ти самият не искаш да бъдеш унищожен, не търси повече да унищожаваш църквата Божия.

10 И стана така, че аз паднах на земята; и в продължение на атри дена и три нощи не можех да отворя устата си, нито можех да ползвам крайниците си.

11 И ангелът ми каза повече неща, които бяха чути от братята ми, но аз не ги чух, понеже след като чух словата: Ако ти самият не искаш да бъдеш унищожен, не търси повече да унищожаваш църквата Божия, аз бях обхванат от такъв голям страх и удивление да не би да бъда унищожен, че паднах на земята и не чух нищо повече.

12 И бях раздиран от авечно мъчение, защото душата ми се терзаеше до най-голяма степен и се раздираше от всички мои грехове.

13 Да, аз си спомних всички мои грехове и беззакония, за които бях аизмъчван от болките на пъкъла; да, аз видях, че се бях разбунтувал срещу своя Бог и че не бях спазвал Неговите свети заповеди.

14 Да, аз бях убил много от чедата Му или по-скоро ги бях отвел към унищожение; да, и накрая беззаконията ми бяха толкова големи, че самата мисъл да се явя в присъствието на моя Бог раздираше душата ми с неизразим ужас.

15 О, помислих си аз, да абих могъл да се махна и да изчезна като душа и тяло, за да не бъда заведен да застана в присъствието на моя Бог и бъда съден за бделата си.

16 И сега, в продължение на три дена и три нощи бях раздиран тъкмо с мъките на апрокълната душа.

17 И стана така, че докато бях тъй раздиран от мъчения и бях аизтерзан от спомена за многобройните си грехове, ето, аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува на людете относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света.

18 Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене, който съм ав жлъчната горчивина, обкръжен от вечните бвериги на смъртта.

19 И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си; да, не бях атерзан повече от спомена за греховете си.

20 И о, каква арадост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!

21 Да, казвам ти, сине мой, че няма нищо по-изключително и горчиво от болките ми. Да, аз ти казвам още, сине мой, че от друга страна, няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост.

22 Да, разбрах, че виждам Бога, тъй както баща ни аЛехий Го е видял, седнал на трона Си, заобиколен от безбройни множества ангели, възпяващи и славещи техния Бог; да, и душата ми копнееше да бъде там.

23 Но ето, крайниците ми възвърнаха асилата си и аз застанах на краката си, и засвидетелствах на людете, че се бях бродил от Бога.

24 Да, и оттогава чак до ден днешен аз съм се трудил неспирно, та да мога да доведа души до покаяние; за да ги доведа да авкусят от извънредната радост, от която аз вкусих; за да могат и те да се родят от Бога, и да бъдат бизпълнени със Светия Дух.

25 Да, и сега ето, о, сине мой, Господ ми дава велика радост от плода на трудовете ми.

26 Защото чрез асловото, което Той ми даде, много люде се раждат от Бога и вкусват, тъй както аз вкусих, и виждат ясно с очите си, както и аз видях; затова те знаят за тези неща, за които говорих, както и аз знам; и знанието, което аз имам, е от Бога.

27 И аз съм бил подкрепян в изпитания и във всякакъв вид грижи, да, и във всякакъв вид страдания; да, Бог ме избави от тъмница, от окови и от смърт; да, аз се уповавам на Него и Той още ще ме аизбавя.

28 И аз знам, че в последния ден Той ще ме авдигне, за да заживея с Него в бслава; да, и аз ще Го славя навеки, защото Той визведе бащите ни от Египет и Той погълна гегиптяните в Червеното море; и Той ги заведе чрез силата си в обетованата земя; да, и от време навреме ги избавяше от робство и пленничество.

29 Да, Той също изведе бащите ни от земята на Ерусалим; и също Той, чрез безкрайната Си сила, от време навреме, и чак до ден днешен ги избавя от аробство и от пленничество; да, и аз винаги съм запазвал в паметта си тяхното пленничество; да, и ти също трябва да запазваш в паметта си, както и аз, тяхното пленничество.

30 Но ето, сине мой, това не е всичко; защото ти трябва да знаеш, тъй както аз знам, че адоколкото спазваш заповедите Божии, ти ще преуспяваш в страната; и ти трябва да знаеш също, че доколкото не спазваш заповедите Божии, ти ще бъдеш отхвърлен от Неговото присъствие. Сега, това е според словото Му.