Пророкът Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 98 на 6 август 1833 г., около две седмици след като се ожесточава преследването на светиите в щата Мисури. Това откровение предоставя напътствие за светиите, които са малтретирани. В него Господ учи светиите как да реагират на враговете си.
Господ разкрива как светиите да реагират на преследване
Преди урока начертайте на дъската три колони и ги обозначете със следните заглавия: Господният закон за отмъщението (У. и З. 98:23-32); Господният закон за войната (У. и З. 98:33-38); и Господният закон за прошката (У. и З. 98:39-48).
Помолете учениците да опишат няколко начина, по които хората могат да реагират, когато са обидени или наранени от някого. Обяснете, че в откровението, записано в Учение и Завети 98, Господ учи на принципи, които могат да ни помагат да знаем как да реагираме, когато сме наранявани от думите или действията на други хора. Насърчете учениците да търсят тези принципи през целия днешен урок.
Напомнете на учениците, че откровението, записано в Учение и Завети 98 е дадено през 1833 г., скоро след като се ожесточава преследването на светиите в Мисури. Помолете учениците да си припомнят подробности от предишния урок за малтретирането на светиите.
Поканете учениците да прерисуват таблицата на дъската в тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията. После помолете един ученик да прочете Учение и Завети 98:23-27 на глас. Поканете класа да следят текста и да потърсят какво Господ учи светиите относно отмъщението. Помолете ги да отбележат повтарящия се съвет на Господ в тези стихове.
Кои повтарящи се изрази ни учат за отмъщението? (Може да предложите на учениците да отбележат изразите „не хулите против тях“ и „понесете търпеливо“ в стихове 23-27.)
Какво обещава Господ на светиите, ако понасят търпеливо преследването и не търсят отмъщение?
Какъв принцип можем да научим от Господните думи в стихове 23-27? (Помогнете на учениците да открият следния принцип: Ако понесем търпеливо и не потърсим отмъщение, Господ ще ни възнагради. Поканете един ученик да напише тази истина под заглавието Господният закон за отмъщението.)
Обяснете, че когато се заформя тълпата в окръг Джаксън, щата Мисури, на 20 юли 1833 г., събота, те желаят не само да унищожат имущество. Те искат да наранят членовете на Църквата. Поканете един ученик да прочете следния историческа случай на глас и помолете класа да се вслушат в това как епископ Едуард Партридж и Чарлз Алън, един 27-годишен нов член от щата Пенсилвания, реагират на преследването.
Изображение
Б. Х. Робъртс
„Тълпата хваща епископ Партридж и Чарлз Алън и ги повлича през подлудялото множество, което ги обижда и малтретира по пътя към централния площад. Там им предоставят да избират между две възможности; или да се откажат от вярата си в Книгата на Мормон или да напуснат окръга. Те нито отричат Книгата на Мормон, нито се съгласяват да напуснат окръга. След като позволиха на епископ Партридж да говори, той каза, че светиите е трябвало да понасят преследване във всички епохи по света и че той желае да изстрада заради Христа, както са го правили и светиите в минали епохи, че той не е направил нищо, което да обиди някого и че ако го малтретират, те ще наранят един невинен човек. Тук гласът му бе заглушен от глъчката в тълпата, мнозина от които викаха: „Призови твоя Бог да те избави… !“ Двамата братя, Партридж и Алън, бяха съблечени и намазани с катран, примесен с вар или поташ или друга разяждаща плътта киселина и по тях бе посипана перушина. Те понесоха това жестоко унижение с толкова много примирение и кротост, че тълпата замлъкна и се удиви от това, което видя. На братята бе позволено да си тръгнат в мълчание“ (Б. Х. Робъртс, A Comprehensive History of the Church, 1:333; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата), 2003 г., с. 133).
Какво ви впечатлява относно начина, по който Чарлз Алън и епископ Партридж понасят преследването?
Обобщете Учение и Завети 98:28-32, като обясните, че Господ съветва светиите, че ако врагът им навреди за трети път и избегне Божията мъст, те трябва да предупредят врага, в името на Господ, да не посяга повече на тях. Ако врагът продължава да им посяга след това предупреждение, светиите са оправдани, ако „му платят според неговите дела“. Обаче на светиите им е казано, че ако пощадят враговете си, макар и да са оправдани да им отмъстят, те ще бъдат възнаградени за тяхната праведност.
Помолете учениците да си помислят дали знаят какво е казал Господ относно войната. Може да зададете следния въпрос:
Какъв според вас е Господният закон във връзка с войната?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:32-34. Поканете класа да следят текста и да потърсят какво казва Господ на древните пророци относно войната.
Според стих 33, какъв е законът, даден на древните пророци? (Докато учениците отговарят, напишете отговора им на дъската под заглавието Господният закон за войната. Отбележете, че Господ дава този закон конкретно на хора, които живеят по различно време и в различна култура. Въпреки че принципът на закона е верен, днес ние трябва и да се подчиняваме на законите на страните, в които живеем.)
Какво трябвало да правят древните пророци, ако някой им обяви война? (Добавете отговора на дъската под заглавието Господният закон за войната.)
Поканете ученик да прочете Учение и Завети 98:35-38 на глас и помолете класа да потърсят какво казва Господ на древните пророци, ако предложението им за мир не бъде прието. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Какво можем да научим от тези стихове за Господния закон за войната? (Учениците може да предложат много принципи, но наблегнете на следния: Войната може да бъде оправдана при обстоятелства, предписани от Господ. Напишете този принцип на дъската под заглавието Господният закон за войната.)
Обяснете, че на повечето от нас няма да се наложи да решат дали да воюваме срещу друга нация. Обаче тези учения могат да ни помогнат да знаем какво да правим в личните ни взаимоотношения — например, когато имаме спорове с други.
Въз основа на наученото за Господния съвет относно войната, какво трябва да правим, когато не сме съгласни с другите? (Помогнете на учениците да открият следната истина: Трябва да търсим мирни разрешения на нашите спорове.)
Какви благословии може да дойдат, ако търсим мирни разрешения?
„В Холандия по време на Втората световна война семейство Каспър тен Бум използвали дома си като скривалище за хора, преследвани от нацистите. Това бил техният начин да живеят според християнската си вяра. Четирима души от семейството загинали заради това, че предоставяли такова убежище. Кори тен Бум и сестра й Бетси прекарали ужасни месеци в позорно известния концентрационен лагер Равенсбрюк. Бетси загинала там – Кори оцеляла.
В Равенсбрюк Кори и Бетси научили, че Бог им помага да прощават. След войната Кори била пълна с решимостта да споделя това послание. При един случай тя тъкмо приключила да говори пред група хора от Германия, страдащи от опустошенията на войната. Посланието й било „Бог прощава“. Именно тогава верността на Кори тен Бум дала своите благословии.
Един човек се приближил към нея. Тя го познала, бил един от най-жестоките надзиратели в лагера. „Споменахте Равенсбрюк в речта си“, казал той. „Бях надзирател там. … Но оттогава… станах християнин“. Той обяснил, че търсел прошка от Бог за жестоките неща, които бил извършил. Протегнал ръка и попитал, „Ще ми простите ли?“
После Кори тен Бум разказва:
„Не е възможно да е стоял повече от няколко мига там – с протегната ръка – но за мен те изглеждаха като часове, докато се борех с най-трудното нещо, което трябваше да сторя някога.
… Посланието, че Бог прощава има едно… условие: ние да простим на онези, които са ни наранили. …
„Помогни ми!“, молех се мълчаливо. „Мога да вдигна ръката си. Мога да направя само толкова. Ти ми дай чувството на опрощение.
… Вдървено, машинално пъхнах ръката си в протегнатата към мен ръка. Щом го сторих, се случи нещо невероятно. Ток протече от рамото ми, пробяга през ръката ми, премина през нашите сключени ръце. И после тази изцеляваща топлина сякаш обля цялото ми същество, докарвайки сълзи в очите ми.
„Прощавам ти, братко!“, проплаках аз. „С цялото си сърце“.
За един дълъг момент ние стояхме с вкопчени ръце, бившият надзирател и бившата лагеристка. Никога не съм изпитвала Божията любов така силно като тогава“. (Кори тен Бум, Tramp for the Lord 1974 г., с. 54-55.)“ (Кийт Б. Макмълън, „Нашата пътека на дълга“,Лиахона, май 2010 г., с. 13).
След като ученикът приключи четенето, задайте следния въпрос:
Какво ви прави впечатление в този разказ?
Поканете ученик да прочете Учение и Завети 98:39-40 на глас и помолете класа да открият Господния закон за прошката.
Според тези стихове, какво трябва да направим, когато някой ни помоли за прошка?
Според стих 40, колко пъти трябва да прощаваме на някой, който се покае и търси нашата прошка? („До седемдесет пъти по седем“ означава, че трябва да прощаваме на другите толкова пъти, колкото се покаят и потърсят нашата прошка, след като са ни обидили или наранили. Въпреки, че ни е заповядано да прощаваме, това не означава, че трябва да позволим на другите да продължат да ни нараняват.)
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 98:41-43. Помолете класа да следят текста и да търсят истини, на които Господ учи светиите относно техните врагове, които не се покаят. Поканете учениците да споделят какво са открили.
Защо е толкова важно светиите в Мисури да разберат тези истини?
Как бихте обобщили Господния закон за прошката? (Помогнете на учениците да открият следната заповед: Господ ни е заповядал да прощаваме на враговете си. Напишете тази заповед на дъската под заглавието Господният закон за прошката.)
Защо според вас ни е заповядано да прощаваме на другите, дори и ако те не молят за прошка?
Обобщете Учение и Завети 98:44-48, като обясните, че Господ обещава, че ако враговете на светиите се покаят, те ще избегнат Неговото отмъщение. (Бележка: В стих 44, изразът „не му прощавай“ означава, че нарушителите ще бъдат изцяло отговорни за своите действия, а не, че светиите трябва да продължават да имат враждебни чувства.)
Приключете, като насърчите учениците да следват Господния закон за прошката, като се стремят да прощават на всеки, който ги е наранил или онези, за които ги е грижа.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Учение и Завети 98. Мери Елизабет Ролинз и Керълайн Ролинз спасяват страници от Книгата на Заповедите
Старейшина Стивън Е. Сноу от Президентството на седемдесетте, разказва историята на Мери Елизабет и Керълайн Ролинз:
Изображение
Старейшина Стивън Е. Сноу
„След като се местят с майка си в Индепендънс, щата Мисури, през есента на 1831 г., младите сестри Мери Елизабет и Керълайн Ролинз скоро научават за трудностите и преследванията, които светиите изпитват там. Една вечер яростна тълпа атакува дома им, в друг случай, те са очевидци на атака срещу новопостроената печатница, намираща се на горния етаж на дома на Уилям У. Фелпс.
По време на атаката срещу печатницата (на 20 юли 1833 г.) тълпата изгонва семейство Фелпс от дома им и изхвърля имуществото им на улицата. След това тълпата се заема с това да унищожи печатарската техника на горния етаж и да изхвърля неподвързаните ръкописни листове от сградата. Някои изнасят големи листи хартия и заявяват: „Ето ги мормонските заповеди!“ („Mary Elizabeth Rollins Lightner“, The Utah Genealogical and Historical Magazine, юли 1926 г., с. 196). До този момент Пророкът Джозеф Смит е получил много свещени откровения, някои още през 1823 г., когато ангелът Мороний се явява на момчето Пророк. Джозеф записва многобройни откровения собственоръчно, но няма подготвени копия, които да се разпространят за ползата на членовете на Църквата. С много вълнение светиите в Мисури очакват публикуването на тези откровения като „Книгата на Заповедите“. Това дело е започнато в печатницата, когато тълпата атакува. Мери Елизабет, тогава на 15 години, описва какво се случва:
„Сестра ми Керълайн и аз бяхме в ъгълчето на една ограда и ги гледахме; когато заговориха за заповеди, реших да взема нещо от тях. Сестра ми каза, че ако отида да взема нещо, тя ще дойде с мен, но добави: „те ще ни убият“ („Mary Elizabeth Rollins Lightner“, с. 196).
Докато тълпата е заета в единия край на къщата, двете момичета се затичват и запълват ръцете си с ценните листа. Тълпата ги вижда и им нарежда да спрат. Мери Елизабет разказва: „Тичахме толкова бързо, колкото можехме. Двама от тях се спуснаха подире ни. Като видяхме дупка в оградата, се вмъкнахме в една обширна нива с царевица, сложихме листовете на земята и ги скрихме с телата си. Царевицата беше висока между пет-шест фута, и много гъста; те ни търсеха наоколо доста време и бяха много близо, но не ни откриха“ („Mary Elizabeth Rollins Lightner“, с. 196)“ („Treasuring the Doctrine and Covenants“, Ensign, ян. 2009 г., с. 50).
Въпреки че трябва да понасяме несправедливостите с търпение и без отмъщение, това не означава, че трябва да позволяваме на другите да ни насилват или нараняват. Handbook 2: Administering the Church гласи, че „насилието не може да бъде толерирано в никоя негова форма. Онези, които осъществяват насилие или са жестоки с брачните си партньори, деца, други роднини или който и да е, нарушават Божиите и човешките закони“ (Handbook 2: Administering the Church 2010 г., 21.4.2).