На 1 август 1831 г., по-малко от две седмици, след като Господ определя Индепендънс, щата Мисури, за централното място на Сион, Джозеф Смит получава откровението, съдържащо се в Учение и Завети 58. Това откровение е дадено в отговор на онези, които желаят да узнаят волята на Бог относно тях в тази нова земя. В това откровение Господ съветва светиите да бъдат търпеливи в страданията си и обяснява защо е изпратил светиите в Сион. Господ също насърчава светиите да използват свободата си на избор да осъществят праведност.
Господ съветва светиите да бъдат търпеливи в изпитанията си
Преди да започне часа, напишете на дъската думите настояще и бъдеще.
Започнете урока, като помолите учениците да си помислят за най-голямото предизвикателство в живота им сега.
По какъв начин мисълта за бъдещето, в този живот и в идния, може да ви помогне да се справите с предизвикателствата, пред които сте изправени сега?
Помолете един ученик да прочете на глас следния абзац. Помолете учениците да слушат какви предизвикателства изпитват светиите в Мисури през 1831 г., които може да са обезсърчили някои от тях.
През януари 1831 г. мисионерите намират една група индианци от племето Делауеър, които живеят отвъд западната граница на Мисури. Индианците Делауеър проявяват интерес да научат Евангелието, съдържащо се в Книгата на Мормон. Обаче, тъй като мисионерите не притежават задължителните разрешителни за влизане в Индианската територия и за проповядване на Евангелието, и поради противопоставянето от местните индиански агенти и религиозни водачи, мисионерите от Църквата са принудени да напуснат територията. След това мисионерите се опитват да учат белите заселници в Индепендънс, щата Мисури и околните райони, но до юли 1831 г. по-малко от десет нови члена се присъединяват към Църквата. Когато старейшините от Църквата от Охайо започват да пристигат в Мисури през юли 1831 г., някои са разочаровани от това, което намират. Някои от тях очакват бързо разрастваща се общност от вярващи и поселище, което е готово да приюти мигриращите членове на Църквата. Неколцина изразяват опасения, тъй като земята в Индепендънс не е разработена. Освен това, някои от братята са насърчени да останат в Мисури и да закупят земи, за да подготвят Сион за светиите, които ще дойдат по-късно.
Защо според вас тази ситуация може да е била разочароваща за някои от членовете на Църквата?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:1-2. Помолете класа да следят текста, като търсят какво казва Господ на старейшините, което може да им е помогнало да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени.
Какво казва Господ на старейшините?
Как бихте обобщили истините в стих 2? (Учениците трябва да открият следните принципи: Ще бъдем благословени, ако спазваме Господните заповеди. Нашата вечна награда ще бъде по-голяма, ако останем верни в изпитанията. Може да предложите на учениците да отбележат изразите, които учат на тези принципи в стих 2.)
Насочете вниманието на учениците към думите настояще и бъдеще на дъската. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:3-5. Помолете класа да следят текста и да открият какво казва Господ на старейшините относно настоящето и бъдещето на Неговия народ. Помолете учениците да споделят това, което са открили.
Според стих 3, какво често пропускаме да видим или разберем, когато преминаваме през изпитания?
Отбележете, че тези стихове изглежда загатват, че Господ желае старейшините да гледат отвъд изпитанията, които претърпяват и вместо това да се съсредоточат върху величественото бъдеще, което ще имат, ако останат верни. Посланието на Господ към светиите в Мисури може да ни помогне да издържаме на предизвикателствата, като сме съсредоточени върху благословиите, обещани на онези, които вярно издържат на изпитанията.
По какъв начин уповаването на Господ ще ви благослови и помогне да издържите с вяра на изпитанията?
Кога сте чувствали, че сте благословени за това, че сте верни по време на изпитания?
Помолете учениците отново да помислят за най-голямото предизвикателство, пред което са изправени сега. Насърчете ги да останат верни на Евангелието, независимо от предизвикателствата си, за да може да получат наградите, които Господ е предвидил за тях сега и за вечността.
Някога били ли сте молени да направите нещо, без да разбирате защо сте помолени за това? Как се чувствахте?
От друга страна, някой молил ли ви е да направите нещо и също да ви е обяснил причините за това? Какво значение имаше да знаете причините?
Обяснете, че Господ разкрива някои от причините Си да изпрати хора да положат основата на Сион. Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:6-8. Помолете класа да следят текста, като търсят причини, които Господ дава за изпращането на хора да положат основите на Сион. Помолете учениците да споделят какво са научили.
Обобщете Учение и Завети 58:9-13, като обясните, че една от причините Господ да изпрати хора да положат основите на Сион, е да подготви земята за Второто пришествие на Исус Христос. В тези стихове Господ споменава една новозаветна притча, която учи, че хората във всички народи ще бъдат поканени да вкусят благословиите на Евангелието.
Как знанието, че подготвят земята за Второто пришествие на Исус Христос може да е помогнало на старейшините да бъдат верни в изпитанията си?
Господ описва отговорностите на епископите и заповядва на светиите да спазват законите на страната
Изображение
Едуард Партридж
Напомнете на учениците, че Господ призовава епископ Едуард Партридж да ръководи усилията по изграждането на град Сион. Господ казва на епископ Партридж и Сидни Гилбърт да останат в Мисури, за да управляват имотите на Църквата и да закупят земя в Индепендънс и околностите, щата Мисури (вж. У. и З. 57:7-8). Обяснете, че докато светиите се готвят да закупят земя, епископ Партридж спори с Джозеф Смит за качеството на земята, която е избрана. Той чувства, че трябва да се изберат различни парцели, които да бъдат закупени. Този спор води до укор от Господ.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:14-15. Помолете класа да следят текста, като търсят това, което Господ казва на епископ Партридж. Помолете учениците да споделят това, което са намерили.
Насочете отново вниманието на учениците към Учение и Завети 58:3. По какъв начин истините, разкрити в този стих, може да са помогнали на епископ Партридж да избере да се покае за спора си с пророка за това кои парцели да бъдат закупени?
Обяснете на класа, че епископ Партридж приема Господния укор със смирение и греховете са му опростени.
По какъв начин истините, разкрити в Учение и Завети 58:3 ни помагат да откликваме на Господните заповеди с вяра, вместо с неверие и заслепено сърце?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:16-20. Помолете класа да следи текста, като търси какво казва Господ на епископ Партридж относно ролята му като епископ и неговата отговорност да помогне за изграждането на Сион.
Според тези стихове, каква е отговорността на епископа?
Кои са някои от начините, по които епископите трябва да съдят Господните хора днес?
Обобщете Учение и Завети 58:21-23, като обясните, че Господ очаква да спазваме законите на страната, докато Той дойде и царува по време на Милениума.
Господ съветва светиите да използват свободата си на избор, за да вършат добро
Представете следната ситуация пред класа:
Представете си, че вървите по улицата и виждате как един възрастен човек пада. Кое от следните неща ще направите?
Ще изчакате Духът да ви подтикне да помогнете.
Ще изчакате някой друг да ви каже какво да направите.
Ще изчакате да видите дали някой друг ще помогне.
Веднага ще отидете да помогнете на човека, който е паднал.
След като учениците отговорят, задайте следния въпрос:
Защо е важно да помогнете на човека, без да чакате указания от някой друг?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и завети 58:26-28. Помолете класа да следи текста и да търси принципи, на които Господ учи светиите, докато са изправени пред предизвикателството да изграждат град Сион. (Може да обясните, че изразът „този, който е принуждаван във всичко“ (У. и З. 58:26) се отнася за някой, който няма да действа, освен ако не е задължен да го направи.)
Каква истина открихте в стихове 26-28? (Учениците може да посочат истини като следната: Имаме силата да избираме да действаме за себе си. Ако чакаме Господ да ни казва всичко, което трябва да правим, ще изгубим наградата си. Ако използваме свободата си на избор да вършим неща, които осъществяват праведност, ще бъдем наградени. Като използвате думите на учениците, напишете тези истини на дъската.)
За каква „награда“ говорят тези стихове? Как вършенето на много добри неща по наша собствена воля влияе на това дали ще получим вечен живот?
Кои са някои от начините, по които можем да сме заети във вършенето на добро вкъщи? В училище? Във вашия район или клон?
Помолете учениците да споделят случаи, когато са били благословени за това, че са използвали свободата си на избор, за да вършат добро.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 58:29-33. Помолете класа да следят текста, като търсят какво се случва на хората, които не използват свободата си на избор, за да вършат добро или които се съмняват в Господните заповеди.
Какво се случва на хората, които не използват свободата си на избор, за да вършат добро или които се съмняват в Господните заповеди?
Как реагират някои хора, когато не получават благословии поради тяхната ленивост или непослушанието им? Какво предупреждение отправя Господ към такива хора в стих 33?
Свидетелствайте за важността на използването на свободата ни на избор, за да вършим добро. Поканете учениците да използват свободата си на избор, за да извършат нещо добро преди следващия урок. Кажете на учениците, че ще имат възможност в следващия урок да споделят какво са направили.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Президент Бригъм Йънг учи на следното относно притежаването на вечна перспектива и относно славата, която идва при верните:
Изображение
Президент Бригъм Йънг
„Говорим за нашите изпитания тук в този живот, но представете си, че можете да видите себе си хиляди и милиони години, след като сте доказали, че сте верни на религията си през няколкото кратки години в това време и сте получили вечно спасение и корона на слава в присъствието на Бог? А после погледнете назад към живота си тук и видите загубите, кръстовете и разочарованията; … ще бъдете принудени да възкликнете: „и какво, че ги имаше? Тези неща бяха само за миг, а сега сме тук. Бяхме верни през няколкото мига в смъртността и сега се радваме на вечен живот и слава“ („Remarks“, Deseret News, 9 ноем. 1859 г., с. 1). (Вж. също Doctrine and Covenants Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователната система на Църквата, 2001 г., с. 119-120.)
Учение и Завети 58:3. „Не може да съзрете с вашите природни очи замисъла на вашия Бог“
Старейшина Нийл А. Максуел споделя едно изявление на К. С. Луис, който обяснява, че не винаги разбираме какво Бог е предвидил за нас;
Изображение
Старейшина Нийл А. Максуел
„К. С. Луис в книгата си Обикновено християнство описва взаимоотношението ни с Бог по един специален начин, който може да ни помогне да оценим как нашето подчинение на волята Му е единственият начин, по който може да се осъществи духовен растеж:
„Представете си, че сте жива къща. Бог идва да ремонтира тази къща. В началото може би разбирате какво върши. Поправя канализацията, спира течовете на покрива и така нататък. И сами знаете, че всичко това е належащо, така че не сте изненадани. Но после Той започва да разтърсва къщата по начин, който боли ужасно, без вие да намирате смисъл в това. Какво в крайна сметка смята, че прави? Отговорът е, че Той гради една напълно различна къща — тук пристроява ново крило, там изгражда кули, а малко по-надолу широк двор. Мислили сте си, че ще бъдете само една малка прилична къщурка, а Той гради палат“ (New York: The Macmillan Company,(1952 г.), с. 160). („The Value of Home Life“, Ensign, фев. 1972 г., с. 5).
„Двата символа от Стария Завет за пиршество се отнасят за Господната вечеря: „угощение от тлъсти неща“ и „добре пречистено вино с утайка“. И двата са знаци за богатство, сочещи, че споменатото тук пиршество е от голямо значение (вж. също У. и З. 57:5–14; 65:3; Матея 22:1–14; Откровение 19:7–9)“ (Doctrine and Covenants Student Manual (наръчник на Образователната система на Църквата, 2001 г.), с. 120).
Епископ Партридж спори с Джозеф Смит за качеството на земята, избрана в Мисури. Той чувства, че трябва да се изберат различни парцели, които да бъдат закупени. Господ укорява епископ Партридж за поведението му.
Епископ Партридж приема Господния укор в Учение и Завети 58 със смирение. Само няколко дни след получаването на това откровение, той пише на съпругата си: „Знаеш, че съм на важен пост и тъй като от време на време съм укоряван, аз понякога чувствам, че трябва да падна, но не трябва да се отказвам от каузата, защото се боя, че постът ми е над това, което мога да извърша приемливо за Небесния ми Отец“ (писмо до Лидия Партридж, 5-7 август 1831 г., Библиотека за църковна история, Солт Лейк Сити). Записките от едно събрание на Сион, което отчита спора между пророка Джозеф Смит и епископ Партридж, гласят, че Партридж казва, че „той съжалява и винаги е съжалявал“ за спора (Minute Book 2, 10 март 1832 г., с. 23, Библиотека за църковна история, Солт Лейк Сити; вж. също josephsmithpapers.org). Едно откровение, дадено на 11 септември 1831 г., посочва, че на Партридж е простено за поведението му (Documents, Volume 2: юли 1831 г. – януари 1833 г., том 2 от документалната поредица на The Joseph Smith Papers 2013 г., с. 62).
Един положителен пример за съвета да „(сме) ревностно заети в добро начинание“ (У. и З. 58:27) се намира в един случай, разказан от старейшина Вон Дж. Федърстоун от Седемдесетте:
Изображение
Старейшина Вон Дж. Федърстоун
„Когато бях на десет или единадесет, много наши роднини ни дойдоха на гости. Трябва да са били около 35-40. Майка ги бе поканила на вечеря. След вечерята всички отидоха в другата стая и седнаха да си поприказват. Навсякъде имаше купища мръсни чинии и сребърни прибори. Храната не бе прибрана и имаше мръсни тенджери и тигани от цялото приготовление.
Помня, че си помислих, че рано или късно, всички ще си тръгнат и майка ми ще трябва да почисти всичко това. Хрумна ми една идея. Започнах да почиствам. Това бе по времето преди електрическите миялни машини. Майка винаги е била чистофайница и ни бе научила как да мием и избърсваме правилно чиниите. Захванах се с тази огромна работа. Накрая, около три часа по-късно, аз приключих измиването на последната чиния. Бях прибрал всичката храна, почистил всички плотове, мивките и пода. Кухнята блестеше от чистота.
Никога няма да забравя изражението на лицето на мама по-късно същата вечер, когато всички гости си бяха тръгнали и тя дойде в кухнята, за да почисти. Бях мокър от гърдите до коленете. Струваше си всички усилия, за да видя изражението на лицето на мама. Бе примес от емоция, облекчение и гордост. Тогава взех решение да се старая да допринасям за същото изражение на лицето й отново и отново“ („We Love Those We Serve“, New Era, март 1988 г., с. 19).