До януари 1834 г. Църквата нараства до над 3 000 члена. Този растеж създава нуждата от допълнителни ръководители, които да ръководят делата на Църквата. На 17 февруари 1834 г. двадесет и четири висши свещеници се събират в дома на Джозеф Смит за конференция, на която се организира първият висш съвет на Църквата. Орсън Хайд, чиновникът на събранието, отбелязва, че висшият съвет вероятно е направил някои грешки в протокола на събранието. Затова съветът отбелязва, че Пророкът трябва да направи необходимите корекции. Джозеф Смит прекарва следващия ден, 18 февруари, в създаването на вдъхновена версия на този първоначален протокол. Протоколът е променен и приет на следващия ден, 19 февруари. Сега намиращ се в Учение и Завети 102, този протокол очертава създаването на висши съвети и предоставя насока за коловите президентства и висшите съвети, когато провеждат дисциплинарен съвет за хора, които са извършили сериозни прегрешения. (Отбележете, че окръжните президентства и окръжните съвети може също да са упълномощени да следват тези процедури.)
Прочетете на глас следната история, разказана от президент Харолд Б. Лий:
Изображение
Президент Харолд Б. Лий
„Преди няколко години … служих като колов президент. Имахме много сериозен случай, който стигна до висшия съвет и коловото президентство и доведе до изключването от Църквата на един мъж, който бе наранил едно прекрасно младо момиче. След едно събрание, което продължи почти цяла нощ докато се стигна до това решение, аз отидох сутринта в офиса си доста уморен и пред мен се изправи един от братята на този мъж, с когото (се срещнахме на съвета) предишната вечер. Този мъж каза: „Искам да ви кажа, че брат ми не е виновен за това, в което го обвинихте“.
„Как знаете, че той е невинен?“ попитах аз.
„Защото се молих и Господ ми каза, че той е невинен“, отговори мъжът“ (Teachings of Harold B. Lee, ред. Клайд Дж. Уилямс, (1996), с. 420–421).
Според вас, как мъжът може да е получил отговор, обратен на решението, взето от коловото президентство и висшия съвет?
Обяснете, че Учение и Завети 102 съдържа принципи, които ни помагат да разберем как коловите президентства и висшите съвети узнават Господната воля относно как да помогнат на членовете на Църквата, които са извършили сериозни прегрешения.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 102:1. Помолете класа да следят текста и открийте какво представлява висшия съвет.
Какво е висш съвет? (Група от 12 висши свещеници, председателствана от „един или трима президенти“. В Църквата днес коловият президент и неговите съветници председателстват над висшия съвет.)
Обяснете, че висшият съвет, описан в Учение и Завети 102 се различава от висшите съвети в коловете днес. Той има обща юрисдикция в Къртлънд, щата Охайо и в околностите и е председателстван от Първото Президентство. Обаче, с нарастването на броя на членовете на Църквата, се организират колове и биват призовани колови президентства и висши съвети, които да служат в Църквата в границите на техните колове.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 102:2. Помолете класа да следят текста, като търсят целта на висшия съвет и как се назначава той.
Как се назначава висш съвет? Каква е целта му?
Когато учениците отговорят на горните въпроси, напишете на дъската следната истина: Висшият съвет се назначава чрез откровение, за да разрешава важни трудности, които възникват в Църквата. Обяснете, че „важни трудности“ обикновено се отнася за ситуации, в които членове са извършили сериозно прегрешение.
Обяснете, че разказът на президент Лий в началото на урока представлява пример за една от отговорностите на висшия съвет: да действа като църковен дисциплинарен съвет, под ръководството на коловото президентство. За да помогнете на класа да разберат целта на дисциплинарните съвети, поканете един ученик да прочете на глас следното изявление. Помолете класа да чуе трите цели на църковните дисциплинарни съвети.
„Най-сериозните прегрешения, като тежки нарушения на гражданското право, малтретиране на брачния партньор, малтретиране на деца, изневяра, блудство, изнасилване, кръвосмешение, често изискват официално църковно наказание. Официалното църковно наказание може да включва ограничение на привилегиите от членство в Църквата или загуба на членство. …
Целите на дисциплинарните съвети са да (1) спасят душите на грешниците, (2) да предпазят невинните и (3) да опазят чистотата, почтеността и доброто име на Църквата.
Църковното наказание е вдъхновен процес, който отнема известен период от време. Чрез този процес и чрез Единението на Исус Христос всеки член може да получи опрощение на греховете, да си възвърне душевния покой и да добие сила да избягва греха в бъдеще“ (Предани ще сме на вярата: Евангелски справочник (2004 г.), с. 206).
Какви са трите цели на църковните дисциплинарни съвети?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 102:4. Помолете класа да следят текста, като търсят изрази, които описват как членовете на висшия съвет трябва да изпълняват призованието си. След това попитайте какво са открили.
Обобщете Учение и Завети 102:6-11, като кажете на учениците, че тези стихове обясняват как висшият съвет трябва да действа, когато не присъстват всичките му членове. Поканете учениците да прочетат Учение и Завети 102:12-14 наум, за да научат как членове на висшия съвет биват избирани да говорят на дисциплинарния съвет. След това попитайте какво са открили.
Какво означава да се хвърля жребий? (В този случай, означава членовете на съвета да изтеглят номера от 1 до 12).
Нека един ученик прочете Учение и Завети 102:15-18 на глас и помолете класа да потърсят причините, поради които висшият съвет тегли номера.
Какво научаваме от стихове 15-16 относно начина, по който трябва да се провеждат дисциплинарните съвети? (След като учениците са отговорили, напишете на дъската следното: В Църквата на Исус Христос дисциплинарните съвети трябва да се провеждат безпристрастно и справедливо.)
Ако някой висш съветник изтегли четен номер по време на дисциплинарния съвет, каква е неговата отговорност? Как това показва Господната загриженост за членовете на Църквата, които извършват сериозни грехове?
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 102:19. Помолете класа да следят текста и да открият какво трябва да прави президентът на съвета, след като изслуша и двете страни на даден случай. След това попитайте какво са открили.
Как би помогнало на коловия президент да вземе решение, ако първо изслуша членовете на съвета да говорят в полза на обвиняемия, а също и в полза на Църквата?
Поканете един ученик да прочете на глас следното изявление от президент Гордън Б. Хинкли и поканете класа да обърне внимание какво прави президентът на съвета, освен да изслуша и двете страни по даден случай:
Изображение
Президент Гордън Б. Хинкли
„Бих искал да ви уверя, … че считам, че никога не се взема решение, докато не е казана молитва. Действия спрямо даден член са нещо твърде сериозно, за да произтичат само от човешка преценка и особено от един човек. Трябва да има напътствие от Духа, което искрено да е търсено и после следвано, ако трябва да има справедливост“ („In… Counsellors There Is Safety“, Ensign, ноем. 1990 г., с. 50).
Какво прави коловият президент, освен да изслушва и двете страни по даден случай?
Според стих 19, какво призовава президентът да направят членовете на съвета след като той вземе решение?
Обобщете Учение и Завети 102:20-22, като обясните, че тези стихове дават указания за това какво да се прави, когато има несигурност относно решението.
Поканете един ученик да прочете на глас Учение и Завети 102:23. Помолете класа да следят текста и да открият какво трябва да се прави в случаите, когато доктриналните проблеми са неясни. Поканете учениците да споделят това, което са научили.
Каква истина се преподава в стих 23? (След като учениците са отговорили, напишете на дъската следната истина: Господ разкрива Своето мнение на тези, които председателстват над дисциплинарните съвети.)
Обобщете Учение и Завети 102:27-34, като обясните, че решенията на коловия дисциплинарен съвет могат да бъдат обжалвани пред Първото Президентство.
Разгледайте с учениците историята, разказана от президент Харолд Б. Лий в началото на урока.
На кого бихте имали повече доверие — на коловото президентство и висшия съвет или на мъжа, който оспорва решението им?
Въз основа на истините, които научихте по време на изучаването си на Учение и Завети 102, защо можем да имаме доверие на решенията, взети от църковните дисциплинарни съвети?
Когато учениците отговорят, може да поканите един ученик да прочете на глас останалата част от историята на президент Лий:
Изображение
Президент Харолд Б. Лий
„Помолих го да дойде в моя офис, седнахме и го попитах: „Имате ли нещо против да Ви задам няколко лични въпроси?“
Той каза: „Разбира се, че нямам“. …
„На колко години сте?“
„На четиридесет и седем“.
„Какво свещеничество имате“?
Той каза, че мисли, че е учител.
„Спазвате ли Словото на мъдростта?“
„Ами, не“. …
„Плащате ли десятъка си“?
Той каза: „Не“ и че не възнамерява да го прави, докато този… човек е епископ на тридесет и втори район.
Аз казах: „Посещавате ли свещеническите си събрания“?
Той отговори: „Не, сър!“ …
„Не посещавате и събранията Ви за причастие, така ли?“
„Не, сър“.
„Казвате ли семейни молитви?“ и той каза не.
„Изучавате ли Писанията?“ Той каза, че зрението му не е добро и не може много да чете. …
„Знаете ли“, казах аз, „петнадесет от най-изрядно живеещите мъже в кол Пайъниър се молиха снощи. … и бяха единодушни. … Вие, който не сте вършил тези неща, казвате, че сте се молили и сте получили противоположен отговор. Как бихте обяснили това?“
Тогава този мъж даде отговор, който считам за класически. Той каза: „Ами, президент Лий, май съм получил отговора си от грешния източник“ (Teachings of Harold B. Lee, с. 421–422).
Може да споделите свидетелството си относно причината, поради която можем да се доверяваме на решенията на коловите президентства и висшите съвети на Църквата.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли казва следното относно църковните дисциплинарни съвети:
Изображение
Старейшина М. Ръсел Балард
„Членовете понякога питат защо се провеждат дисциплинарни съвети. Целта е тройна: да спасят душите на грешниците, да предпазят невинните, да опазят чистотата, почтеността и доброто име на Църквата.
Първото Президентство е указало, че дисциплинарните съвети трябва да се провеждат в случаите на убийство, кръвосмешение, (малтретиране — сексуално или физическо — на дете) или вероотстъпничество. Дисциплинарен съвет трябва да се провежда и когато важен църковен ръководител извърши сериозно прегрешение, когато прегрешилият е хищник, който може да е заплаха за други хора, когато човек повтаря сериозни прегрешения (и) когато сериозно прегрешение е широко известно. …
Дисциплинарните съвети може да се провеждат и за да се прецени положението на даден член в Църквата след сериозно прегрешение, като например аборт, операция за смяна на пола, опит за убийство, изнасилване, насилствено сексуално малтретиране, умишлено причиняване на физическо насилие над други, прелюбодеяние, блудство, хомосексуални отношения, … насилие над брачния партньор, умишлено неизпълнение на семейни отговорности, обир, кражба с взлом, незаконно присвояване, кражба, продажба на незаконни наркотици, измама, лъжесвидетелстване или лъжа под клетва. (Дисциплинарен съвет може да се свика и когато прегрешилият е виновен за сериозни мошенически действия, фалшиви представяния или други форми на измама или нечестност в бизнес сделки.)
Дисциплинарните съвети не се свикват, за да се занимават с граждански или криминални случаи. Решението на гражданския съд може да помогне да се прецени дали трябва да се свика и църковен дисциплинарен съвет. Обаче, решението на гражданският съд не диктува решението на дисциплинарния съвет.
Дисциплинарни съвети не се провеждат за неща като неплащане на десятък, неспазване на Словото на мъдростта, непосещаване на събранията или неприемане на домашни учители. Те не се провеждат поради провал в бизнеса или поради неплащане на дългове. Те нямат за цел да разрешават диспути между членове. Нито се провеждат за членове, които изискват имената им да бъдат заличени от църковните данни или (да станат неактивни). …
Дисциплинарният съвет започва с откриваща молитва, след която следва заявяване на причината, поради която се провежда съвета. Членът бива помолен да каже с прости и общи думи какво е прегрешението и да обясни как се чувства относно това и какви стъпки на покаяние е предприел. Членът може да отговаря на поясняващи въпроси от ръководителите. След това е помолен да излезе и членовете на съвета се съветват заедно, молят се и вземат решение.
Съветът взема предвид много фактори, като например дали са нарушени храмови или брачни завети, дали има злоупотреба с позиция на доверие или власт; повторението, сериозността и величината на прегрешението; възрастта, зрелостта и опитността на прегрешилия; интересите на невинните жертви или невинните членове на семейството; времето между прегрешението и изповедта за него; дали изповедта е доброволна или не, и доказателството за покаяние.
Хората, които са в съвета, трябва да пазят всичко строго поверително и да се занимават с този въпрос с дух на любов. Тяхната цел не е възмездие; тя е да се помогне на члена да направи необходимите промени, за да може отново да застане чист пред Бог.
Решенията на съвета трябва да се вземат с вдъхновение. Съветът може да вземе едно от четири решения: (1) никакво действие, (2) официален изпитателен срок, (3) лишаване от пълноправно членство или (4) изключване.
Дори и да е извършено прегрешение, съветът може да реши да не предприеме никакво действие в настоящия момент. (Членът може да бъде насърчен да получи допълнителни съвети от епископа си.)
Официален изпитателен срок е временно състояние на наказание, наложено като средство, за да се помогне на члена изцяло да се покае. Председателстващият служител на съвета определя условията, при които изпитателният срок може да бъде преустановен. По време на изпитателния срок, епископът или коловият президент внимателно наблюдава члена, за да му помогне в личния му напредък.
Третото решение, което съветът може да вземе е да лиши от пълноправно членство дадения член. Лишаването от пълноправно членство е (предназначено да бъде) временно, макар и не задължително кратко. Лицата, лишени от пълноправно членство, запазват членството си в Църквата. Те са насърчени да посещават обществените църковни събрания, но нямат право да казват молитви или да изнасят речи пред останалите. Те не могат да имат църковно призование, да вземат от причастието, да гласуват вот на подкрепа за църковни служители, да имат храмова препоръка или да използват свещеничеството. Те обаче може да плащат десятък и дарения и да продължат да носят храмовото одеяние, ако са надарени.
Изключването е най-сериозното наказание, което може да бъде наложено от църковен дисциплинарен съвет. Изключените членове вече не са членове на Църквата. Следователно, те нямат привилегиите на членовете на Църквата, включително носенето на храмови одежди и плащането на десятък и дарения. Те може да посещават обществените църковни събрания, но подобно на хората, които са лишени от пълноправно членство, те нямат право да вземат участие в подобни събрания. Изключените членове са насърчени да се покаят и да живеят така, че да заслужат отново кръщение“ („A Chance to Start Over: Church Disciplinary Councils and the Restoration of Blessings“, Ensign, септ. 1990 г., с. 15–16).
През 1840 г. Пророкът Джозеф Смит дава инструкции на висшите свещеници относно правата на обвинените в грях. Принципите, на които учи той, се отнасят и за църковните дисциплинарни съвети днес. Той учи:
Изображение
Пророкът Джозеф Смит
„Съветът не трябва да обсъжда случай, без да присъстват и двете страни или да им е предоставена възможност да присъстват; нито трябва да изслушват оплакването на единия човек, преди случаят да е стигнал до съд; нито трябва да позволят да бъде изложен някой пред висшия съвет, без самият човек да присъства и да е готов да се защитава; за да може умовете на съветниците да нямат предразсъдъци за или против някого, по чийто случай да трябва да действат“ (в History of the Church, 4:154). Ако някоя страна или важен свидетел не може да присъства на даден дисциплинарен съвет, председателстващият служител кани този човек да предаде писмено изявление.