Лиахона
Небесният Отец ни иска при Себе Си
назад напред

Небесният Отец ни иска при Себе Си

Вие вероятно сте по-близо, отколкото осъзнавате, на пътеката, водеща обратно към Небесния Отец.

Родителите ми, Апаресидо и Мерседес Соарес, винаги мечтаеха да служат на мисия. Искаха да се отблагодарят на Господ за многото благословии, получени от семейството им, откакто са се присъединили към Църквата. Тяхната възможност дойде през 1989 г., когато приеха призование да служат в храма Сао Пауло Бразилия.

Но само след няколко месеца от тяхната мисия, баща ми получи сърдечен удар и почина. Докато стояхме пред ковчега на баща ми, по време на погребението, аз прегърнах моята майка.

„Мамо, сега какво ще правиш?“ – попитах аз.

„Баща ти и аз мечтаехме за тази мисия – отговори тя. – В момента служа и ще продължа да служа – за него и за мен“.

Добрият президент на храм назначи една друга вдовица да служи като колежка на моята майка и майка ми продължи своята мисия за повече от 20 месеца. Мисионерската ѝ служба я благослови, а нейните вяра и пример благословиха нашето семейство и мен.

По време на нейната мисия двама от братята ми също починаха, както и две от моите деца. Първото дете се роди недоносено и не оцеля, а второто загубихме при спонтанен аборт. През този труден период за нашето семейство, майка ми беше там в храма всеки ден, като потвърждаваше своята вяра в плана на спасението – и укрепваше нашата.

Нейната вяра във величествената бъдеща среща с моя баща и обещанието за вечен живот в присъствието на нашия Небесен Отец я подкрепяха за 29 години като вдовица до края на дните ѝ – на 94 годишна възраст.

Планът на щастие

Ние сме много благословени като светии от последните дни да знаем, че Евангелието е възстановено. Планът на спасението е наистина „великият план на щастие“ (Алма 42:8). На преданите и верните е обещана вечна награда в Божието присъствие.

Както е разкрито в Учение и завети, почти всички чеда на Небесния Отец ще влязат в царство на слава. Чрез Единението на Спасителя, тези, които ще излязат „във възкресението на праведните“ (Учение и завети 76:17) ще станат съвършени и ще наследят селестиална слава.

Повечето членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни приемат това учение. За съжаление някои може да не вярват, че това се отнася лично за тях. Те правят грешки. Техният духовен напредък, макар и постоянен, е бавен. Чудят се дали някога ще бъдат достатъчно добри за селестиалното царство.

Ако откривате себе си сред тази група, помнете следните Господни слова към друга група вярващи: „Вдигнете главите си и се успокойте, защото знам завета, който сте сключили с Мене“ (Мосия 24:13).

Бог ни обича и иска всички ние да се завърнем в Неговото присъствие. Вие вероятно сте по-близо, отколкото осъзнавате, на пътеката, водеща обратно към Него.

„Праведност и истина“

В Учение и завети, раздел 76, Господ открива как Неговите чеда могат да наследят селестиалното царство. Ако вие сте член на Църквата и имате свидетелство, вие вече сте поели по пътеката, както се описва в Учение и завети:

  • Ние трябва да получим „свидетелството на Исус“ и да вярваме „в Неговото име“ (стих 51).

  • Ние трябва да бъдем кръстени чрез пълно потапяне (вж. стих 51).

  • Ние трябва да „прием(ем) Светия Дух чрез полагане на ръце“ от някого, който има свещеническа власт (стих 52).

Другите стъпки, обаче, изискват усилия през целия живот и някои членове се чувстват обезсърчени, когато допускат грешки. Всички ние се трудим върху тези изисквания. Благодарение на Единението на Исус Христос, всички ние можем да ги постигнем:

  • Да спазваме заповедите и да „бъд(ем) умити и очистени от всичките (ни) грехове“ (стих 52).

  • Да „надвива(ме) чрез вяра“ (стих 53).

  • Да бъдем „запечатани със Светия Дух на обещанието“ (стих 53), който свидетелства „на Отца, че (нашите) спасителни обреди са били извършени правилно и че заветите, свързани с тях, са били спазени“1. Отец обещава това запечатване на „всички онези, които са праведни и истинни“ (стих 53).

Да бъдем „праведни и истинни“, заявява президент Езра Тафт Бенсън (1899 – 1994), е „подходящ израз за доблестните в свидетелството за Исус. Те са смели в отстояването на истината и праведността. Това са членове на Църквата, които увеличават своите призования в Църквата (вж. У. и З. 84:33), плащат своя десятък и дарение от пост, водят морално чист живот, подкрепят своите църковни ръководители на думи и дела, спазват неделния ден свят и се подчиняват на всички Божии заповеди“2.

За получаването на най-висшата степен на селестиалното царство, което често се определя като възвисяване, има едно последно изискване. Ние трябва да влезем в „новия и вечен завет на брака“ (Учение и завети 131:2), изпълнен в храма чрез надлежната свещеническа власт. Според милостивия план на нашия Отец, ние знаем че селестиалните благословии ще бъдат възможни в следващия живот за тези, които не са имали възможността да извършат запечатващите обреди в храма в този живот, но са останали предани докрай.

В Книгата на Мормон учим, че всички Божии чеда, които спазват Неговите заповеди и са верни, независимо от житейските си обстоятелства, ще бъдат благословени и ще „са приети в небесата, за да могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие“ (Мосия 2:41). За нас винаги има надежда според милостивия и любящ план на спасение на нашия Небесен Отец.

Благословията на покаянието

Фотография от Хюн Лий

Нашият обичан пророк, президент Ръсел М. Нелсън учи: „Господ не очаква съвършенство от нас на този етап от вечното ни развитие. Но Той очаква да увеличаваме нашата святост. Ежедневното покаяние е пътеката към святост, а светостта ни носи сила“3.

Президент Нелсън също казва, че „като се справяме малко по-добре и сме малко по-добри всеки ден“ това ни дава „укрепваща сила“4. Като използваме тази укрепваща сила срещу естествения човек (вж. Мосия 3:19), ние се доближаваме до получаването на спасение по пътеката, водеща обратно към нашия Отец.

И защото нищо нечисто не може да пребивава в Божието присъствие (вж. Моисей 6:57), ние се трудим ежедневно за истинска духовна промяна – в нашите мисли, нашите желания и нашето поведение. Според словата на апостол Павел ние искаме да станем нови създания в Христа, постепенно замествайки старото създание в нас с ново (вж. 2 Коринтяните 5:17). Тази промяна идва ред по ред, като се стремим да бъдем малко по-добри всеки ден.

Да следваме Спасителя, като се опитваме да бъдем като Него, е процес на себеотрицание, което Той е определил като поемане на кръста ни (вж. Матей 16:24–26). Ние поемаме кръста си, като:

  • Обуздаваме своите желания, апетити и страсти.

  • Търпеливо „се покор(яваме) на всички неща, които Господ сметне за нужно да (ни) причини“ (Мосия 3:19).

  • Отричаме се от всякакво безбожие (вж. Мороний 10:32).

  • Подчиняваме собствената си воля на Отца, по същия начин както Исус го е правил.

И какво правим, когато съгрешаваме? Обръщаме се към Отца и Го молим да „приложи единяващата кръв на Христа, та да можем да получим опрощение на греховете си“ (Мосия 4:2). Ние се стремим отново да преодолеем слабостта и да изоставим греха. Молим се за милостта, „силата и духовното изцеление“ на Исус Христос5. Ние поемаме кръста си и възобновяваме пътуването си към обетованата земя на Тяхното присъствие, без значение колко дълго и трудно ще е то.

Упование в обещанията Му

Божието дело и слава са нашето безсмъртие и вечен живот (вж. Моисей 1:39). За да постигнем тази слава се изисква да бъдем доблестни в нашите свидетелства, докато сме на земята.

Пророкът Джозеф Смит вижда във видение, че верните „ще надвият всичко“ (Учение и завети 76:60). По-късно той пише: „Всички престоли и владения, княжества и власти ще бъдат разкрити и дадени на всички, които са устояли смело заради Евангелието на Исус Христос“ (Учение и завети 121:29).

Като се доверяваме на тези обещания, ние няма да се отказваме от себе си, от любимите ни хора или от другите чеда на Бог. Ще се стараем да даваме най-доброто от себе си и ще помагаме на другите хора да правят същото. Сам по себе си, никой от нас никога няма да бъде достатъчно добър, за да бъде спасен в селестиалното царство, а тази благословия остава достъпна „чрез заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия“ (2 Нефи 2:8).

Ако продължаваме напред с вярност, аз свидетелствам, че ще наследим „нескончаемо щастие“ в присъствието на Отца и Сина. „О, помнете, помнете, че тези неща са истинни, защото Господ Бог ги е казал“ (Мосия 2:41).

Бележки

  1. Ръководство към Писанията, „Светият дух на обещанието“, scriptures.ChurchofJesusChrist.org.

  2. Езра Тафт Бенсън, “Valiant in the Testimony of Jesus,” Ensign, фев. 1987 г., с. 2.

  3. Ръсел М. Нелсън, „Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 68.

  4. Ръсел М. Нелсън, „Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, с. 67.

  5. „Благодат“, Gospel Topics, topics.ChurchofJesusChrist.org.