Лиахона
Как можем да се справим с насилието
назад напред

Как можем да се справим с насилието

Ето някои предложения за жертви на насилие, техните църковни ръководители и семейства.

Снимка от Getty Images

Спасителят говори за насилието сериозно: „А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини“ (Матей 18:6, вж. също Марк 9:42, Лука 17:2).

Насилие е малтретирането на други хора или лишаването им от грижи (като например дете или брачен партньор, възрастен човек или човек с ограничени физически или умствени възможности) по начин, който води до нанасяне на физическа, емоционална или сексуална вреда. Позицията на Църквата е, че насилието не може да бъде толерирано под никаква форма.

Следните идеи могат да помогнат, независимо дали сте жертва на насилие, ръководители в Църквата или родител на лице в подобна ситуация.

Към жертвата

Като жертва1 на насилие, вие не сте виновни за преживяното от вас, нито пък трябва да бъдете опрощавани за действията, които някой е предприел срещу вас. Вие може да се питате как Спасителят може да ви помогне и изцели. Може да мислите, че единителната жертва на Спасителя е била само за тези, които прегрешават и имат нужда от покаяние.

И така, как Спасителят ви помага? Благодарение на Своята жертва Той разбира. Спасителят проявява божествена съпричастност. Въпреки че може да не знаем как точно Спасителят е могъл да чувства нашите болки, ние можем да вярваме, че Той разбира всеки мъж, жена и дете по един съвършен начин, (вж. 2 Нефи 9:21). Той може да дава мир и сила, за да продължаваме напред2.

Чрез Своето Единение, Спасителят помага на тези, които са били наранени. Той може да помогне, „като ни изцелява и компенсира за всяко едно страдание, което невинно сме изстрадали“3.

Без значение от това кога и как насилникът ще бъде държан отговорен, „бъдете уверени, че Съвършеният Съдник, Исус Христос, със съвършено познаване на детайлите ще държи отговорни всички насилници за всяко неправедно действие“4. Знайте също, че онези, „които безчестят брачния партньор или детето си, … един ден ще бъдат отговорни пред Бог за това“5.

Към ръководителите на Църквата

От всички ръководители и учители на младежи и деца се изисква да преминат онлайн обучението „Предпазване на децата и младежите“6.

Никой ръководител на Църквата не бива да отхвърля сигнал за насилие или да съветва член да не докладва за престъпна дейност7. Ръководители на Църквата и членове трябва да изпълняват всички законови задължения и да докладват за насилие пред гражданските власти. Въпреки това областите имат различни закони за докладване. Някои области изискват свещенослужителите да се свържат с правоохранителните органи, а други области го забраняват.

За ръководителите е важно да разберат, че жертвите на насилие могат да изпитват трудности да се доверяват на другите – особено тези, които заемат позиция с определена власт. Ситуацията може да е трудна в емоционално отношение. Затруднението на жертвата да говори за това може да не е свързана с вас лично по никакъв начин. За жертвите на насилие срещата с ръководител насаме може да е плашещо. Когато се срещат със свещенически ръководител, жертвите могат да поканят доверен възрастен да бъде с тях8.

Без значение дали някой е бил жертва на насилие, той или тя може да се възползва от подкрепа и професионална помощ. Повечето жертви се възстановяват най-добре, когато техните чувства са потвърдени, чувстват се в безопасност и защитени, те усещат, че някой им вярва и разбират как е повлияло насилието върху тях. Подкрепата може да им помогне да намерят мир и да не се чувстват самотни, докато търсят изцеление9.

Противопоставянето срещу насилието, без значение кой е въвлечен в него, трябва да бъде стандарт. Когато виновниците заемат позиция с определена власт или се ползват с доверие, насилието е по-сериозно и може да е още по-вредно за жертвата. Хората в позиции на доверие, които насилват другите, трябва да бъдат държани отговорни на по-високи стандарти, защото те са нарушили доверието на жертвата. Църквата има политика за нулева толерантност срещу насилието и това е особено вярно за тези, които се ползват с доверие или имат някаква власт.

Към родителите

Въпреки че истории за насилие от някой с власт получават повече внимание по новините, най-често жертвите са насилени от някого, когото познават. Насилникът може да е член на семейството, роднина или съсед. Насилникът може да е на всякаква възраст. Рядко насилникът е напълно непознат10.

Има различни видове признаци за предстоящо насилие, на които може да научим нашите деца, за да им помогнем да го разпознават и избягват. Учете децата си, че ако някой поиска да направят нещо, което знаят, че е неправилно, могат да откажат. Ето някои примери за това как насилниците могат да принуждават, заплашват или примамват жертвите:

  • Извършителите използват своята позиция, власт, възраст, размер или познание да принуждават жертвата да прави това, което те искат.

  • Те казват, че не искат да са приятели с жертвата, освен ако тя прави това, което ѝ казват.

  • Те взимат нещо и не го връщат, докато жертвата не направи това, което ѝ казват.

  • Те заплашват да разпространяват лъжи за жертвата, докато тя не се съгласи да прави каквото искат.

  • Те предлагат подаръци, услуги или други възнаграждения, за да получат това, което искат.

  • Те казват на жертвите, че никой няма да им повярва и че ще имат проблеми, ако кажат на някого за насилието.

  • Те заплашват, че ще наранят жертвата или някого, когото те обичат, ако тя не прави това, което искат11.

Справянето с насилието е нещо сложно. Няма лесни отговори, но ние можем да намерим голяма утеха в словата на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли: „Не съществува физическа болка, духовна рана, терзание на душата или сърдечна мъка, недъг или слабост, която вие или аз изпитваме в земния си живот и която да не е изстрадана от Спасителя преди това. В момент на слабост ние може да възкликнем: „Никой не знае това. Никой друг не разбира“. Но Божият Син съвършено знае и разбира, защото е изстрадал и понесъл нашите лични товари. И защото е направил своята безпределна и вечна жертва (вж. Алма 34:14), Той има съвършената съпричастност и може да протегне Своята ръка на милост. Той може да се протегне, да докосне, да помогне, да ни изцели и подкрепи, за да бъдем повече от това, което можем да бъдем, и да ни помогне да направим това, което не можем да направим, ако разчитаме само на собствените си сили“12.

O, мой Отче, от Саймън Дюи

Надявам се, че ще се обръщаме към Княза на мира и чрез Него ще намираме надежда и изцеление.

Бележки

  1. Някои хора предпочитат термина пострадал отколкото жертва.

  2. Вж. “How Can the Savior Help Me as a Victim of Abuse?” abuse.ChurchofJesusChrist.org.

  3. Д. Toд Кристоферсън, „Изкупление“, Лиахона, май 2013 г., с. 110.

  4. Ричард Г. Скот, „Да изцелим разрушителните последици от малтретирането“, Лиахона, май 2008 г., с. 42–43.

  5. „Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org.

  6. Вж. „Предпазване на деца и младежи“, ChurchofJesusChrist.org/callings/church-safety-and-health/training-and-video-resources/youth-protection.

  7. „Предпазване за членовете и подаване на сигнал за насилие“, abuse.ChurchofJesusChrist.org.

  8. Вж. Общ наръчник: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 31.1.1, ChurchofJesusChrist.org.

  9. Вж. “Should I Get Professional Help?” abuse.ChurchofJesusChrist.org.

  10. Вж. “Recognizing Patterns of Abuse,” abuse.ChurchofJesusChrist.org.

  11. Вж. “Talking to Children about Abuse,” abuse.ChurchofJesusChrist.org.

  12. Дейвид А. Беднар, „Да носим товарите си с лекота“, Лиахона, май 2014 г., с. 90.

  13. Вж. “Talking to Children about Abuse,” abuse.ChurchofJesusChrist.org.