1 И сега, сине мой, аз усещам, че има още нещо, което безпокои мисълта ти и което не можеш да разбереш – това е относно ^аправосъдието Божие при наказването на грешника; защото ти се опитваш да предположиш, че е несправедливо, че грешникът ще бъде предаден на състояние на окаяност.

2 Сега ето, сине мой, аз ще ти обясня това. Защото ето, след като Господ Бог ^аизгони първите ни родители от ^бЕдемската градина да обработват земята, от пръста на която бяха взети – да, Той изпъди човека и постави на източния край на Едемската градина ^вхерувими и един пламтящ меч, който се въртеше на всички страни, за да пази ^гдървото на живота.

3 Сега, ние виждаме, че човекът беше станал като Бог, знаещ доброто и злото; и за да не би да протегне така ръка и вземе също и от плода на дървото на живота, да яде от него и да живее навеки, Господ Бог постави херувими и пламтящия меч, за да не вземе той от плода.

4 И тъй, ние виждаме, че на човека беше дадено време, за да се покае, да, ^аизпитателно време, време да се покае и да служи на Бога.

5 Защото ето, ако Адам беше протегнал незабавно ръката си и беше взел от плода на дървото на живота, той щеше да живее навеки според словото Божие, без да има промеждутък за покаяние; да, също и словото Божие щеше да бъде напразно и великият план за спасение щеше да бъде осуетен.

6 Но ето, определено беше човекът да ^аумре, ето защо, тъй както те бяха отхвърлени от дървото на живота, тъй трябваше също да бъдат отхвърлени и от лицето на земята и човекът стана изгубен навеки, да, те станаха ^бпаднали люде.

7 И сега, ти виждаш от това, че нашите първи родители бяха ^аотхвърлени и телесно, и духовно от присъствието Господне; и тъй ние виждаме, че те станаха подвластни на това да следват собствената си ^бволя.

8 Сега ето, не беше необходимо човекът да бъде избавен от тази телесна смърт, защото това би унищожило великия ^аплан на щастието.

9 Ето защо, както душата не може никога да умре, а ^ападението беше довело духовна смърт на цялото човечество, както и до телесна смърт, сиреч те бяха отхвърлени от присъствието Господне, стана необходимо цялото човечество да бъде избавено от тази духовна смърт.

10 И защото людете бяха станали ^аплътски, похотливи и дяволски по ^бприрода, това ^визпитателно състояние стана за тях състояние на подготовка, стана едно подготвително състояние.

11 И сега, запомни, сине мой, ако не беше заради плана на изкуплението (слагайки го настрана), веднага след смъртта им техните души биха били ^аокаяни, бидейки отхвърлени от присъствието Господне.

12 И сега, нямаше никакво средство да се избавят човеците от това състояние на падение, което човекът си навлече поради собственото си непокорство.

13 Ето защо, според правосъдието, ^апланът на изкуплението би могъл да се осъществи единствено при условия на ^бпокаяние на човеците по време на това изпитателно състояние, да, в това подготвително състояние; защото без тези условия милостта не може да влезе в сила, без да унищожи делото на правосъдието. Сега, делото на правосъдието не може да бъде унищожено; ако беше тъй, Бог би ^впрестанал да бъде Бог.

14 И тъй, ние виждаме, че цялото човечество беше ^ападнало и се намираше в ръцете на ^бправосъдието; да, Божието правосъдие, което ги осъждаше да бъдат навеки отхвърлени от Неговото присъствие.

15 И сега, планът на милостта не може да бъде осъществен, освен ако не бъде извършено единението; затова самият Бог извършва ^аединение за греховете на света, за да осъществи плана на ^бмилостта, за да задоволи изискванията на ^вправосъдието, за да може Бог да бъде ^гсъвършен, справедлив Бог, а също и милостив Бог.

16 Сега, покаянието не можеше да споходи човеците, освен ако нямаше наказание, което също да е ^авечно, какъвто трябваше да бъде и животът на душата; наказание, намиращо се в противоположност на плана на щастието, което също да е толкова вечно, колкото животът на душата.

17 Сега, как можеше да се покае човек, освен ако не е ^апрегрешил? И как може той да прегреши, ако няма ^бзакон? И как може да има закон, без да има наказание?

18 Сега, определено бе наказание и бе даден справедлив закон, който доведе до угризение на ^асъвестта у човека.

19 Сега, ако нямаше даден закон – ако човек ^аубие, той трябва да умре – щеше ли той да се страхува, че ще умре, ако убие?

20 И също, ако нямаше даден закон против греха, човеците нямаше да се страхуват да прегрешават.

21 И ако ^анямаше даден закон и човеците прегрешаваха, какво би могло да направи правосъдието или милостта, защото те не биха имали право над създанието?

22 Но има даден закон и определено наказание, има и дадено ^апокаяние, над което покаяние милостта има право; иначе правосъдието има право над всяко създание и изпълнява закона, а законът налага наказанието; и ако не бе тъй, делата на правосъдието щяха да бъдат унищожени и Бог би престанал да бъде Бог.

23 Но Бог не престава да бъде Бог и ^амилостта има право над каещите се, а милостта идва поради ^бединението; и единението осъществява ^ввъзкресението на мъртвите; и възкресението на мъртвите връща човеците ^гобратно в Божието присъствие; и тъй те са възстановени в Неговото присъствие, за да бъдат ^дсъдени според делата си, според закона и правосъдието.

24 Защото ето, правосъдието изпълнява всичките си изисквания, както и милостта има право над всичко, което ѝ принадлежи; и тъй само истински каещите се са спасени.

25 Какво, да не би да смяташ, че милостта може да ограби ^аправосъдието? Аз ти казвам: Не; ни най-малко. Ако това беше тъй, Бог би престанал да бъде Бог.

26 И тъй Бог осъществява Своите велики и вечни ^ацели, които бяха приготвени ^бот основаването на света. И тъй се осъществяват спасението и изкуплението на човеците, а също и тяхното унищожение и окаяност.

27 Затова, о сине мой, ^авсеки, който иска да дойде, може да дойде и да пие от водите на живота свободно; и всеки, който не иска да дойде, същият не е заставен да дойде; но в последния ден ще му бъде ^бвъзстановено според ^вделата му.

28 Ако той е желаел да върши ^азло и не се е покаял в дните си, ето, зло ще му бъде сторено според Божието възстановяване.

29 И сега, сине мой, аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние.

30 О, сине мой, не искам повече да отричаш Божието правосъдие. И не се опитвай и в най-малка степен да се извиняваш за греховете си, отричайки Божието правосъдие; но остави Божието правосъдие и милостта Му, и дълготърпението Му да имат пълна власт над сърцето ти; и нека това те сниши до земята в ^асмирение.

31 И сега, о, сине мой, ти си призован от Бога да проповядваш словото сред този народ. И сега, сине мой, тръгни по пътя си, провъзгласявай словото с истина и разум, за да можеш да доведеш души до покаяние, та великият план на милостта да може да има право над тях. И дано Бог ти даде всичко тъкмо според словата ми. Амин.