Ти си мормонка?

ОТ АНА ЛИЙ ГРАНИЕЛА ЛОПЕЗ

Един колега имаше лоша информация за светиите от последните дни. Как бих могла да му помогна да разбере, че ние наистина сме християни?

През втората ми година в колежа работех в университетската библиотека като студент-помощник. Един ден през декември ми бе възложено да работя с друг студент-помощник. Не го бях срещала преди, така че докато работехме, се опитах да завържа разговор. Говорехме за училище, работа и за семействата си.

По-късно следобяда той започна да пее песни, споменаващи Бог. Запитах го за вярата му. Надявах се той да ме попита същото, тъй че да мога да му говоря за Църквата, и той го направи. Бях толкова развълнувана, защото това беше голяма мисионерска възможност. С широка усмивка му казах, че съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Той изглеждаше изненадан и с не много любезен тон на гласа отвърна „Мормоните? Ти си мормонка? Тези хора не вярват в Исус Христос”.

Трудно ми беше да слушам думите му. Каквото и да очаквах да чуя, със сигурност не беше, че аз не вярвам в Исус Христос. Бях слушала подобни истории, но сега това се случваше с мен. Какво трябваше да отвърна? Как бих могла да отговоря на подобна забележка? Единственото нещо, което ми дойде наум, беше „Но това е Църквата на Исус Христос!”

Знаех, че трябва да си повтарям наум мотото на Младите жени – „Защитавай истината и праведността” – и да го приложа на практика. Но как?

Започнах да казвам на другия помощник, че нашата Църква е Църквата на Исус Христос, че ние вярваме в Него като наш Спасител и че аз разбирам любовта, която Той изпитва към всички Свои деца. Изричах от дълбините на душата си, че вярвам в Исус Христос, че съм член на Неговата Църква и че съм била учена да Го обичам и да следвам примера Му.

Моят колега не желаеше да слуша повече. Отвръщаше укорително на нещата, които му казвах, докато продължавах да се опитвам да обясня. Говореше за Книгата на Мормон по същия начин, по който говори за Църквата. Мога да кажа, че той не желаеше да слуша. Аз също не желаех да слушам казваното от него, защото той се опитваше да спори с мен. Знаех, че не бива да продължавам с обясненията, затова дадох своето свидетелство. Казах му, че знам , че всичко, което казвах, е истина. Че мога да усетя в сърцето си.

Като напусках библиотеката, се чудех как някой въобще може да говори за Църквата по такъв начин. Мислех си как се бях чувствала, докато свидетелствах пред него, и се чудех дали трябваше да допусна той да говори по такъв начин. Изпитвах гняв и страх и си мислех за нещата, които бих могла да кажа. Чувствах се разочарована и разколебана в собственото си равнище на духовност, понеже не бях променила мнението му. Бях ли се провалила?

На път за дома се молих. Исках да се освободя от отрицателните си мисли. Исках да се почувствам сигурна в това, което бях учена цял живот; исках да почувствам, че Небесният Отец е доволен от мен за това, което бях направила. Молитвата беше най- доброто оръжие, което имах. Молитвата и Светият Дух ми бяха помогнали да зная какво да кажа и как да свидетелствам на своя колега и ми помогнаха също да знам, че моят Небесен Отец е доволен от мен.

Това изживяване ми помогна да зная с по-голяма сигурност, че това е истинската Църква на Исус Христос и че, точно както Той е бил преследван, това е Неговата Църква. Узнах важността да имам твърдо свидетелство в Евангелието на Исус Христос и Неговата Църква.

Мисля, че всеки млад член на Църквата следва да се стреми да получи твърдо свидетелство, тъй че да може да свидетелства на останалите независимо дали успяваме да променим мнението им. Когато даваме своите свидетелства, те на свой ред ще укрепват и ние можем поне да посеем семенце в сърцата на другите. Дори ако в момента не проявяват интерес, могат да научат повече за това, в което вярваме.

Ана Лий Граниела Лопез е член на Втори район Кабо Рохо, кол Маягуез Пуерто Рико.

ОЩЕ! ОЩЕ!

За още по тази тема вижте следните статии на английски в Евангелска библиотека на www.lds.org: Ричард C. Еджли, „A Disciple, a Friend” ( Ensign, май 1998 г.); Стивън E. Робинсън, „Are Mormons Christians?” ( New Era, май 1998 г.); и Робърт E. Уелс, „We Are Christians Because …” ( Ensign, ян. 1984 г.).

КАК ДА ОТГОВОРИМ

Помнете, че Господ казва „Не търси да провъзгласяваш словото Ми, а потърси първо да се сдобиеш със словото Ми и тогава езикът ти ще се развърже; тогава, ако пожелаеш, ще имаш Моя Дух и Моето слово, да, силата Божия за убеждаването на човеците” (У. и З. 11:21).

След като сте изучавали и познавате основните учения на Църквата относно Спасителя, ето няколко предложения как може да обясните на другите, че принадлежите към християнска църква.

Обяснете, че пълното име на църквата е Църква на Исус Христос на светиите от последните дни. Другите имена са просто прякори.
После им кажете, че членовете на Църквата вярват в Библията и им покажете пасажи от Книгата на Мормон, които свидетелстват за Исус Христос
Обяснете Възстановяването на Евангелието – че Джозеф Смит бил велик пророк и че възстановил Христовата Църква на земята.
При възможност ги отведете в центъра за местни посетители. Нека видят картини и статуи на Спасителя и да говорят с мисионерите.
Поканете ги на църква с вас, тъй че да могат сами да видят, че членовете на Църквата вярват в Спасителя.
Насочете ги към отправката „Beliefs and Doctrines” в секцията „Frequently Asked Questions” на www.mormon.org за подробно обяснение на основните учения на Църквата.
Ако не са възприемчиви към онова, което им казвате, не спорете. Дайте им своето свидетелство за Спасителя и им кажете, че знаете, че то е вярно.
Не се чувствайте отхвърлени, ако хората не вярват в свидетелството ви. Помнете, че въпреки това нещата, които знаете, са верни и това е истинската Църква на Бог. Оставете начина, по който живеете живота си, да свидетелства, че сте християнин.

КАКВО Е ДА СИ ХРИСТИЯНИН?

„Някои хора погрешно вярват, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и членовете й не са християни. Трудно ни е да разберем защо някой би приел и разпространявал една идея, която е толкова далеч от истината…

Един речник определя християнинът като „човек, имащ вяра в Исус като Христос или следващ религията, основана на (живота и ученията на Исус)” и „човек, който живее според ученията на Исус”. Следователно две характеристики определят християните: (1) те изповядват вяра в Спасителя, и (2) те постъпват в съгласие с ученията на Спасителя. Верните членове на Църквата, наричани светии или светии от последните дни, ясно отговарят и на двете характеристики. В своето вярване и действия ние показваме, че „крайъгълен камък (е) Сам Исус Христос” (Ефесяните 2:20) на нашата вяра”.

Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли, „Christians in Belief and Action,” Ensign , ноем. 1996 г., стр. 70.

ЗАЩО НЕ ИЗ- ПОЛЗВАМЕ КРЪСТОВЕ?

Президент Гордън Б. Хинкли веднъж е запитан от един свещеник защо светиите от последните дни не носят кръстове и не ги поставят върху зданията си.

Президент Хинкли му казал: „Не бих искал да обидя никой от моите християнски колеги, които използват кръста върху камбанариите на своите катедрали и в олтарите на църквите си, носят го върху одеждите си и го щамповат върху книгите си и друга литература. Но за нас кръстът е символ на умиращия Христос, докато посланието ни е едно заявление за живия Христос”.

Тогава той попита: „Ако не използвате кръста, кое е символ на вашата вяра?”

Отвърнах, че животът на нашите люде трябва да стане най-значим израз на вярата ни”.

Президент Гордън Б. Хинкли, „Символът на нашата вяра”, Лиахона, апр. 2005 г., стр. 3.