УКРЕПВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО
КАТО РАВНОПРАВНИ ПАРТНЬОРИ
Продължаващи поредици, осигуряващи вникване във вашето изучаване и ползване на „Семейството: прокламация към света”.
“По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори”1.
Да водят, осигуряват и защитават
Бащите следва да водят у дома, но това не означава, че мъжат трябва да властва или упражнява неправедно господство над жена си и децата си. Спасителят учи апостолите Си, че управниците сред езичниците господаруват над поданиците си. „Но между вас не ще бъде така”, предупреждава Той, „който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител” (вж. Матея 20:25–27). Да водят тогава означава да обичат, служат и жертват. Апостол Павел учи „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си на нея” (Ефесяните 5:25). Президент Езра Тафт Бенсън (1899–1994) заявява: „Братя, казвам ви със всичката сериозност, (Исус Христос) е примерът, който трябва да следваме, като поемем духовното водачество в нашите семейства. Това е особено вярно в отношението ви към вашата съпруга”2.
Господ казва, че „всеки човек, който е задължен да обезпечава собственото си семейство, нека го обезпечава и той по никакъв начин не ще загуби венеца си” (У. и З. 75:28). В днешния свят да си в състояние да издържаш семейство често зависи от желанието и възможността на бащата да получи достатъчно образование. Но получаването на образование и подходяща работа и осигуряване потребното за живот не означава прекарване на неограничено количество време в работа за създаване на висок жизнен стандарт. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) предупреждава, че някои бащи прекарват толкова много време в осигуряване на неща, далеч надхвърлящи потребностите за живот, че физическото притежаване се превръща в техен фалшив бог и те имат малко време да водат семействата си в любов и праведност3.
Отговорността да се защитава семейството се простира далеч отвъд очевидния физически подслон и сигурност, които един баща следва да осигури. Президент Хауърд У. Хънтър (1907–1995) учи: „Праведният баща защитава децата си със своето време и присъствие в техните обществени, образователни и духовни дейности и отговорности”4. Бащите могат да защитават своите деца, като ги учат да избират мъдро филмите, ТВ програмите, книгите и списанията, и приятелите, с които прекарват времето.
Грижи за децата
През 1942 г. Първото Президентство заявява: „Майчинството… става свещено призование, свято обричане за реализация на Господните планове, предано отдаване на отглеждането и грижата, подхранването на тялото, ума и духа на онези, които са опазили своето първо състояние… Да бъдат отведени до опазване на второто им състояние е грижа на майчинството… Майчинството е близо до божествеността. То е най-висшето, най-свято служение, извършвано от човекия род. То поставя онази, която уважава святото му призование и служение, редом с ангелите”5.
Една от най-ефикасните заблуди на Сатана е да уронва труда на жената и майката в къщи. Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли предупреждава, че „това е атака срещу самата същност на божествения план… Не се подмамвайте извън плана на Бог по отношение на маниера на света, където майчинството е подценено, женствеността е принизена, а божествено установената роля на съпруга и майка е подиграна”6.
Пророците подчертават важността майките да посвещават усилията на цялото си време за отглеждане на техните деца. Но на онези, които трябва да работят, за да осигурят нуждите на семействата си, президент Гордън Б. Хинкли казва: „Правете най-доброто, което можете. Надявам се, че ако работите на пълен работен ден, го правите, за да осигурите задоволяване на основни нужди, а не просто за да си позволите претенциозен дом, кола-мечта или други луксозни неща”7.
Помощ един на друг като равноправни партньори
Майките са отговорни предимно за отглеждане на децата, а бащите - да водят, осигуряват и защитават. Но тези роли не са единствени. Съпрузите и съпругите трябва да споделят като равноправни партньори отговорностите на родителството и да си помагат един на друг в дух на безкористно жертване.
Божественият план да се дадат различни основни отговорности на на бащите и майките в семейството отразява някои вечни разлики между мъже и жени. „Семейството: прокламация към света” учи, че „полът е съществена характеристика на личността в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели”8. Тези вътрешни различия и уникални отговорности позвояват една двойка да бъде заедно в единство, да допълва силните страни и талантите един на друг и да изкове отношения, която правят възможно вечното семейство.