Да останеш обърнат
Започнах като атеистка, но всичко това се промени, когато научих за пълнотата на Евангелието.
Ц елият ми живот бях учена, че няма Бог. Нямах и представа как щеше да се промени живота ми, когато кандидатствах по програмата за обмен на ученици за Съединените щати, представлявайки Чешката република. Когато попълвах заявлението, един от въпросите беше „Какви са религиозните ви предпочитания?” Знаех, че повечето американци са християни, тъй че това и написах. Но бях атеистка.
Предвкусвайки, зачаках резултата от моето заявление. Къде щях да живея?”
Бях разпределена в семейството на Грант и Джуъл Ходсън, светии от последните дни в Юта. Къде е Юта? Мормони? Кои са те? Търсех информация за Юта в книгите, търсех също и за мормоните. Те пишеха ужасни неща за Църквата и особено за Джозеф Смит. Прекарах последната си нощ у дома плачейки. Бях ужасена.
Майка ми ме уверяваше, че всичко ще бъде наред и че ако не харесах семейството или Юта, бих могла да се върна у дома и да бъда разпределена в друго семейство.
Когато пристигнах в Юта, една от дъщерите, Емили, дойде да ме вземе. Тя беше на 16 г., носеше обикновени джинси и беше толкова мила. Помислих си, „Ау! Може в края на краищата да не е толкова зле!” Цялото семейство бе сърдечно и радушно към мен.
Претърпях значителна културна пренагласа. Виждах как семейството на моите домакини се моли преди всяко хранене и преди лягане. Те не пиеха алкохол, нито пушеха. Водеха морален живот. Всичко бе напълно различно от начина на живот на юношите, които познавах.
И изглеждаше, че почти всеки, когото срещах, бе член на Църквата на светиите от последните дни. Бях впечатлена, че когато тези хора говореха за своята църква, казваха „ Знам ”, не „ Вярвам ”. Никога по-рано не бях чувала подобна убеденост в религиозни изявления. Ако тези хора можеха да знаят , разсъждавах аз, трябваше да има начин да узная и аз. Бях типа човек, който трябваше да знае , защото ако приемех ученията на Църквата, трябваше да направя промени в начина си на живот и в бъдещите си планове.
Със силно желание да узная за себе си истинността на Църквата наблюдавах примера на моите домакини. Те не проповядваха като мисионери, но начина, по който живееха, ме караше да искам да узная какво има зад действията им. Не бях виждала никога подобна вяра.
Чух един ръководител в Църквата да казва „Хората ще поискат да узнаят за Христос, защото ще познават вас”. Аз поисках да узная за Христос, защото познавах Ходсънови. За мен те бяха голям пример как трябва да живее едно семейство.
Започнах да се моля. Молих се три седмици и нищо не се случваше. Бях малко обезкуражена. Мислех си, че може би не съм достойна да усетя любовта на Бог.
Тази същата седмица реших да се включа в традиционното семейно събрание за свидетелство в първата неделя на месеца на Ходсънови. Майката, Джуъл, ме попита дали бих искала да кажа нещо. Аз отвърнах „Разбира се”. Но си мислех „Какво да кажа?”
След като всеки изразяваше признателност, помислих, че бих могла най-малкото да изразя признателността си към Ходсънови за всичко онова, което бяха направили за мен. Те бяха толкова търпеливи с мен. Отнасяха се с мен като със своя собствена дъщеря и никога не ме принуждаваха да правя каквото и да е. Щях да изразя искрената си признателност.
Бях последната, която щеше да говори. Изправих се и започнах да казвам колко благодарна бях за тяхната доброта и търпение и също за желанието им да ме научат за Бог. Внезапно едно силно, непреодолимо чувство ме обзе. Езиковата бариера бе изчезнала; нямах проблем да говоря английски. За пръв път можех да се изразявам свободно. Никога не бях чувствала нещо подобно преди. Говорех, сякаш бях вдъхновена. Бе такова топло, прекрасно чувство. Тихичко ми беше казано „Ти знаеш , че това, което казваш, е истина. Знаеш , че Аз съществувам. Знаеш ”.
И аз знаех! Със сълзи в очите си седнах обратно. Мислех си „Какво беше това?” Отговаряйки сякаш бе чула въпроса ми, моята стопанка-майка заговори тихо „Това, което усещаш, е Духът”. Всичко, което можах да си помисля, беше „Ау! Истина е!”
С позволение на родителите ми помолих бащата-стопанин да ме кръсти в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това беше щастлив ден за мен. Чувствах се толкова чиста и свежа! Освен семейството на моите домакини бях заобиколена от много членове от моя район, които дойдоха да ме подкрепят. Оцених това толкова много.
Когато се върнах в Чешката република от Юта, бях единствения член на Църквата не само в моя град, Храстава (население 8 000 души), но и в Либерец (население 120 000 души, град на около 6 мили (10 км) от Храстава. Работех като рецепционистка в хотел и преподавах английски в едно частно училище. Отчаяно се мъчех да намеря новото си място у дома. Бях близо до това да се откажа. Въпреки това продължавах всяка вечер да коленича и да се моля за чудо, което би ме извадило от отчаянието ми. Също наистина упорито се стремях да стоя далеч от старите навици и приятели.
Накрая молитвите ми получиха отговор. Мисионерите дойдоха в Либерец, където преподавах. (По-късно научих, че брат Ходсън се е свързал с президента на мисия в Чешката република и му е разказал за мен. Сега в родния ми град има разрастващ се клон от около 40 светии от последните дни).
След това посещавах Университета „Бригъм Йънг” – Айдахо и получих степен по изящни изкуства в УБЙ – Хаваи. Едно от най-хубавите неща на пребиваването ми в УБЙ – Хаваи бе да играя в отбора по волейбол. В това необикновено университетско градче моето свидетелство порастна.
Сега се завърнах в дома ми в Чешката република. Искам да разпространявам евангелското послание. Отначало баща ми и майка ми мислеха, че съм напълно полудяла да извърша такова обръщане във вярата. Сега ме подкрепят напълно и са благодарни за моето образование.
Може би аз също имам някакво влияние като преподавател по изкуство. Хората тук се нуждаят от Евангелието и от изкуството. Бих искала те да научат това, което зная аз. Бих искала да ги науча за истинския план на щастието. Знам, че моят Небесен Отец желае народът ми да има Евангелието и всички наистина добри неща в живота. Знам, че Небесният ми Отец ме обича и ще ми помогне да направя най-доброто, на което съм способна, макар да имам недостатъци. Продължавам да желая винаги да бъда напътствана от Него.
Вацлава Свободова е член на клон Либерец, окръг Прага Чехия.