ЕЛАТЕ ЧУЙТЕ ГЛАСА НА ПРОРОКА
Прощавайте
Френският писател Ги дьо Мопасан разказва историята за един селянин на име Ошкорн. Докато минавал през селския площад, той забелязал парче канап, лежащо на калдаръма. Взел го и го пъхнал в джоба си.
По-късно през деня било съобщено за липса на кесия. Ошкорн бил арестуван и отведен при кмета. Той твърдял, че е невинен, като показвал, че взел само парче канап. Но никой не му вярвал и му се смеели.
На следния ден кесията била намерена и Ошкорн бил освободен от отговорност в закононарушение (оневинен). Но засегнат от фалшивото обвинение, той се озлобил и не желаел да приеме инцидента за приключен. Не желаещ да прости и забрави, той не мислел и говорел за нещо друго. Всеки срещнат трябвало да чуе за несправедливостта. Обсебен от несправедливостта, той се разболял и умрял. В предсмъртната си агония продължавал да мърмори „Парче канап, парче канап”. (Вж. „Канапът” в Ги дьо Мопасан, Избрани разкази , Издателство на БЗНС, София, 1982 г., стр. 348).
С промени на персонажи и обстоятелства тази история може да бъде повтаряна много пъти в наши дни. Колко е трудно за всеки от нас да прости на онези, които са ни наранили.
Мои братя и сестри, нека превържем раните, причинени от планове да „се разплатим” с онези, които са се отнесли с нас несправедливо. Ние всички имаме по малко от този дух на разплата у нас. За щастие всички имаме и силата да се издигнем над това. Умолявам ви да помолите Господ за сила да простите. Може да не е лесно, може да не стане бързо. Но ако се стремите към това, в сърцето ви ще дойде мир. Това е сладкият мир на Христос, който казва „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда” (Матея 5:9).
Из „Of You It Is Required to Forgive,” Tambuli, ноем. 1991 г., стр. 2–7.