ПОСЛАНИЯ ОТ УЧЕНИЕ И ЗАВЕТИ
Колко голяма ще е радостта ви
Раздел 18 на Учение и Завети ни учи, че Господ обича Своите чеда и желае да работим за ползата на тяхното спасение. Всеки път, когато чета този раздел, наум ми идат много изживявания относно активизирането и задържането на членове на Църквата – изживявания, които ми напомнят, че Господ ще води делото, ако имаме вяра в Него и полагаме нужното усилие.
Едно от тези изживявания започна преди няколко години, когато бях назначен като домашен учител на един млад мъж, който бе отгледан в семейство на светии от последните дни. След като напусна дома, за да посещава училище, той избра други пътеки. Месец след месец моят колега домашен учител и аз го посещавахме без успех; изглежда той дори не чуваше какво му казвахме. Но когато се разрази бурята и той бе объркан, не знаещ какво да направи, за да разреши проблемите си, потърси именно домашните си учители
По онова време аз бях негов президент на кол. Той ми каза, че си спомнил нещо, на което го учела майка му: „Господ чува молитвите на онези, които искрено Го търсят”. След като довери, че се върнал към молитвите и четенето на Писанията, видях с радост, че Господ го е докоснал.
Реших да подновя заниманията си с него по-отблизо, тъй че помолих да бъде определен като мой колега домашен учител. Всеки месец той и аз посещавахме четири дома и всеки месец аз подготвях четири различни послания в усилие да укрепя моя приятел и да му помогна да се върне към активност в Евангелието. Накрая той взе решение да се покае, да посещава с вяра своите събрания и искрено да приема от причастието. Господната жертва имаше въздействие върху живота му.
Шест месеца ние посещавахме един баща, който бе единствен член на Църквата в семейството си. Въпреки усилията ни и макар винаги да бивахме добре приети, нямахме успех да го активизираме или да кръстим съпругата и трите му деца. Тогава бяхме вдъхновени да привлечем децата, като ги вземаме в неделите да ги водим на църква. Това стана специалната отговорност на моя колега.
Усилията ни започнаха да имат ефект. Децата харесаха да бъдат в Църквата и скоро бяха кръстени. Целят район работеше да привлече родителите, но беше нужни и Духът Господен да докосне техния живот.
Един път моят спътник, който рядко отронваше по някоя дума по време на месечните ни посещения, говори и даде своето свидетелство по много емоционален начин. Той бе преживял голяма трудност в живота и сега споделяше колко е прекрасно да си в ръцете на Господ. Свидетелството му бе тъй искрено и мощно и Духът тъй силен, че всички ние бяхме развълнувани. Същото онази седмица жената реши да изслуша мисионерските беседи и накрая бе кръстена. Съпругът отново стана активен.
Днес семейството остава активно и напълно интегрирано в района, те бяха запечатани в Господния храм. Моят спътник продължава да напредва бързо в Евангелието. Той се ожени за чудесна млада жена в храма и сега те имат две деца. Щастливи са и извършват ценна служба в нашия район и за Църквата.
Шест души бяха обърнати в Евангелието в резултат на това изживяване. Едно колективно чудо! Почувствах радостта, описана в Писанията:
„И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва!
Затова вие сте призовани да възвестявате покаяние на тези люде.
И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец!
И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!” (У. и З. 18:13–16).
Това изживяване ме научи на три съществени принципа:
-
Господ стои начело на това дело. Той подготвя пътя. Той се интересува и пряко участва в нашите мисионерски усилия.
-
Посещенията на домашните и посещаващите учители трябва да бъдат последователни и добре подготвени. Ние трябва да отнесем Духа Господен до домовете, които посещаваме. Трябва също така да спечелим доверието на онези, които посещаваме.
-
Съществено е да въвлечем други хора в процеса на активизиране и обръщане във вярата. Ръководителите на район или клон могат да координират усилия със съвета на района или клона и изпълнителния комитет на свещеничеството, за да ни помогнат да постигнем своите мисионерски цели.
Свидетелствам, че Бог е нашият Отец. Той ни обича и желае да вършим мисионерска дейност и работа по активиране по Неговия начин. Тогава можем да се превърнем в могъщи оръдия в Неговите ръце за спасяване на обичните Му чеда.