Герой
„Духът казва истината и не лъже. Затова той говори за нещата такива, каквито са в действителност” (Яков 4:13).
По лично преживяване
„ Н амини след училище”, каза Керълайн. „Имам новия диск на Алиша”. (Името на изпълнителя е променено).
Ахнах. „OK!” Макар че баба ме вземаше да пазарува за рождения ми ден в събота, не можех да чакам толкова дълго. Отчаяно исках да чуя новото CD веднага.
Алиша бе моя героиня. Керълайн и аз я имитирахме, държейки четки за коса като микрофони и пеейки с нейнита музика. Понякога мама ни казваше да сме по-тихи, но не обръщаше толкова внимание на нашия шум, защото лиричните текстове на песните на Алиша бяха тъй хубави. Алиша бе вярваща – бях го прочела в едно списание.
След училище изтичах в стаята си и приготвих домашните си. Усмивката на Алиша сияеше над мен от плаката, закачен над бюрото ми.
Когато накрая изхвърчах през улицата до дома на Керълайн, тя ми подаде опаковката на CD -то и изгърголи „Не е ли толкова сладка?”
Кимнах, но със странно чувство в стомаха. Алиша този път не се усмихваше; изражението й по-скоро бе саркастична гримаса. И никога не бях виждала нейна снимка в такова облекло.
„Не мислиш ли, че облеклото й е малко нескромно?” попитах аз.
Керълайн се смръщи. „Аха, но сигурно нейната църква не я е грижа за подобни неща. Тя вероятно не знае, че това е лошо. Сега слушай – това е любимата ми песен”. Тя натисна бутона за просвирване, докато аз плъзнах поглед по думите на песните, отпечатани по опаковката на CD-то. Усетих облекчение, че нямаше никакви ругателни думи.
„Виждаш ли? Това CD е чудесно”, си казах аз. Но едно мрачно чувство ме преследваше у дома тази нощ.
****
В събота сутринта гледах анимационни филмчета, докато чаках баба да ме вземе за нашето пазаруване. По време на една реклама водещият каза, че в края на програмата ще бъде показан новия музикален клип на Алиша!
Мама дойде в дневната точно когато започна музиката. „Какво гледаш?”, усмихна се тя и седна.
„Новото видео на Алиша”, аз се опитах да звуча нехайно.
Мамината усмивка изчезна, докато гледаше Алиша да танцува на екрана. Тя ме погледна и вдигна вежди.
Размърдах се неспокойно. „Само защото носи такъв тоалет не значи че песента е лоша”.
„Сигурна ли си?”
Щеше ми се записът да забърза и да свърши, но той продължаваше да се върти. Накрая изключих телевизора. Мама мълчеше и ме гледаше.
„Прочетох думите на песните”, измънках аз. „Нямаше никакви ругатни”.
Тя посочи тъмния екран на телевизора. „Но Алиша все още отправя послание. Не е нужно да казваш лоши думи, за да пропъдиш надалеч Духа”.
Някакво чувство в мен ми казваше, че мама е права. Може би не разбирах какво намеква Алиша, но Светият Дух знаеше – и Неговото влияние бе изчезнало.
Повлякох се към стаята си и погледнах плаката с ухилената Алиша. Не се ухилих в отговор. Защо моята героиня се бе променила?
Автомобилен клаксон изсвири на пътя, тъй че преглътнах надигащата се в гърлото ми буца и изтичах навън.
„Здрасти, рожденичке”, поздрави ме баба, докато се качвах в нейния ван. „Накъде?”
Цяла седмица решението ми бе готово, но сега не бях сигурна. „Нека помисля за миг”.
Думите на Керълайн за Алиша изскочиха в главата ми: „Тя вероятно не знае, че това е лошо”. Бе ми прозвучало като добро извинение, но сега разбрах защо не е – защото аз знаех!
Тъмното чувство изчезна, когато си дадох сметка за нещо важно. Бях Божия дъщеря и нямах нужда от друг герой. Защо трябваше да се възхищавам на някой, който дори не знаеше коя съм аз? „ Аз трябва да съм героиня за Алиша ”, помислих си с кикот. Баба ме погледна въпросително.
„Може ли да идем до магазина за дрехи?”, попитах аз. „Вече съм почти прекалено голяма за любимата ми синя рокля за Църква”.
„Добра идея. Изглеждаш наистина много хубавичка в синьо”.
Усмихнах се. Изглеждах хубава също и с Духа, излъчващ се отвътре – по-хубава, отколкото би могла да бъде някога коя да е поп-звезда.
“Решенията, които вземате сега, ще определят много от онова, което ще последва в течение на живота ви и през вечността”.
Първото Президентство, За укрепването на младежите , 2001 г., стр. 2.