Полинезийски бисери

ОТ РИЧАРД М. РОМНИ

Църковни списания

Вярата на светиите от последните дни във Френска Полинезия, като бисерите, с които са прочути тези острови, расте пласт подир пласт, като с времето става по-ярка и по-красива.

Б исерите са продукт на търпението. Те растат пласт подир пласт, като с времето добиват блясък. Във Френска Полинезия вярата във възстановеното Евангелие също расте по подобен начин. Растежът започва през 1844 г., когато пристигат първите мисионери и поколение след поколение тази вяра дава надежда и смисъл. Днес светиите от последните дни достигат осем процента от населението – 20 000 члена в 79 конгрегации. Те са известни като хора, които се грижат един за друг и за онези, които са около тях. Подобно на бисерите, светлината им е мека. Но тъй като отразяват светлината, идеща от Христа, наистина сияят. Ето един бегъл поглед върху някои от тези светии.

Тубуаи: Място на началото

Току край пътя в далечния край на о-в Тубуаи Рони Хареваа и жена му Сандрин почистват земята около малък каменен паметник. Той е посветен на паметта на старейшина Адисън Прат, първитя мисионер-светия от последните дни, посетил този остров, разположен на 450 мили (700 км) южно от Таити. Адисън Прат израства в Ню Хемпшир, САЩ, но на възраст 19 г. става моряк. Той пътува до това, което днес са Хавайските о-ви, после плува по Тихия и Атлантическия окен, Карибско и Средиземно море, преди да се ожени и установи в Ню Йорк. През 1838 г. той и жена му се присъединяват към Църквата. Към 1841 г. те се събират със светиите в Наву, Илинойс. През май 1843 г. Адисън Прат е призован от Пророка Джозеф Смит да помогне започването на мисионерската дейност в Пасифика. На 30 април 1844 г. той и други двама старейшини, Ноа Роджърз и Бенджамин Груард, пристигат на Тубуаи.

Островитяните са нетърпеливи да имат мисионер сред тях и старейшина Прат остава. Той почва да учи таитянски и да проповядва. Първият обърнат във вярата е неговия преводач, друг американец. Шестима от седемте моряци на острова също са кръстени и потвърдени. После на 22 юли 1844 г. – три години преди пионерите-светии от последните дни да пристигнат в Юта, са кръстени първите полинезийци. До февруари 1845 г. 60 от 200-те жители на Тубуаи се присъединяват към Църквата. От това начало и от работата на старейшина Роджърз и старейшина Груард по други острови Църквата започва да се разпространява из това, което днес е Френска Полинезия.

Днес на Тубуаи Рони Хареваа е президент на окръг Тубуаи Аустралз, който наброява 593 члена в пет клона. Твърде малко от членовете са негови роднини и президент Хареваа научава много от тях. „Тук има голямо наследство и история”, казва той, „една голяма любов към Църквата и семейството”.

„Повечето хора на Тубуаи не притежават много вещи, но имат всичко необходимо да бъдат щастливи”, казва Люсиен Хофман, президент на клон Маху. „Тук можете да берете плодове от дърветата, зеленчуци от земята и може да ходите за риба където искате. И когато помолите хората да помагат на болните и нуждаещите се, те винаги са готови”.

„Жена ми и аз избрахме да живеем на Тубуаи, за да сме по-близо до родителите си”, казва президент Хареваа. „Това е прекрасно място да сме заедно като семейство”. Всъщност той има брат, който живее в съседната къща, друг брат, който живее от другата страна, а баща му служи като един от съветниците му. Има доста Хареваа на Тубуаи, тъй че много хора говорят за президент Хареваа като за президент Рони, за да са точни нещата.

Пред дома за събрания на Маху, един от трите на Тубуаи, Сандрин посочва друг паметник в чест на Адисън Прат. „Мисля, че старейшина Прат би бил доволен да знае, че след повече от 160 г. Църквата тук е все още силна”, казва тя. И тя все още расте.

Един скорошен обърнат във вярата е Йохан Боно, който е роден на Маркизките о-ви, най-северната част от Френска Полинезия. Макар да е водил тежък живот, той се заинтересувал от възстановеното Евангелие поради един учителка, която се преселила на Маркизките острови от Тубуаи. „Маимити говори с мен за истинската Църква”, обяснява той. „Тя ме научи за Книгата на Мормон. Малко по малко започнах да изоставям лошите неща в моя живот. Тя ме покани на църква и малко по малко в живота ми започнаха да навлизат добри неща”.

Те се женят и се преместват на Тубуаи. „Моят тъст ме покани на мисионерски ден на отворените врати и там изпитах мощно, утешаващо чувство”, обяснява Йохан. „То ме изпълни с желание да знам истината. „Молих се честно относно Джозеф Смит. Достигнах до разбиране, че Господ е възстановил Църквата чрез него”. Йохан скоро бил кръстен и потвърден.

Днес Йохан и Маимити се готвят да бъдат запечатани в храма Таити Папеете. „Да имаме светлината на храма в нашия живот е като да заменим 15-ватова крушка за най-ярката слънчева светлина”, казва той. За Йохан научаването за възстановеното Евангелие изисква изграждане на слой от вяра. Същото важи за сключването на брак, преместването в Тубуаи и присъединяването към Църквата. Сега отиването в храма ще добави още един слой в бисера, който продължава да расте.

Раиатеа: убежище на покой

Когато 23-годишният Спенсър Мороний Теуиау получава своето мисионерско призование, не може да сдържи усмивката си. След четири години отлагане заради довършване на зъболекарски процедури този млад мъж от о-в Раиатеа получава призованието си на своя рожден ден. Той си спомня как чел на глас фрази от писмото: „служител на възстановеното Евангелие”, „застъпник и ефикасен пратеник на истината”, „посланик на Спасителя”, и си помислил „Ау! Със всичките ми слабости ще трябва да уповавам на Господ”.

Но това е нещо, което той е свикнал да върши. Мороний е израсъл в Църквата. Той е третото от шест деца, което ще служи пълновременна мисия, и си припомня как „мечтаех да служа на мисия още откакто бях малко момче”. Спомня си как наизустявал мисионерските Писания през четирите си години в семинара и как слушал завърналите се мисионери да говорят за своите мисии. Но си спомня също и прегледите при зъболекаря, лечебните регулации и годините на носене на шина. „Имаше моменти, когато почти се бях отказал”, казва той. Обаче с насърчението на семейството му и собствената му настойчивост той поддържа надеждата жива. Днес той служи с вяра в мисията Таити Папеете.

За Мороний и другите светии от последните дни като него Църквата на Раиатеа е убежище на сила. Гари Моу Там, 16-годишен, трето поколение светия от последните дни от район Авера, обяснява: „Тука”, казва той, „сме различни от външния свят. Имаме добри отношения с приятели и роднини. Имаме поученията на пророците да ни напомнят да стоим близо до семейството си, да четем заедно Писанията си и да имаме семейни домашни вечери. Знаем, че Църквата ще се развива, и избираме да сме част от великото Господно дело”.

Приятелят на Гари, 14-годишният Фари Льо Бронек, се съгласява. Той говори за две неща, които го пазят сигурно от света: семинарът и молитвата. „Семинарът ви дава всяка сутрин духовен тласък”, казва той. „А молитвата може да ви даде тласък всеки път, когато се молите с вяра”. Програмата на института и семинара във Френска Полинезия е силна, с общо 740 курсисти в семинара и 524 в института през 2004-2005 г.

Друг източник на сила е примерът, който членовете дават за онези, които се интересуват от Евангелието. Такъв пример помогнал да бъдат доведени в Църквата Адриен и Грета Теихотаата и децата им. Макар с години да били без религия, „решихме, че искаме промяна”, казва сестра Теихотаата. „Помолихме Господ да ни напътства”. Само дни по-късно съседи ги поканили на дни на отворени врати в район Утуроа. „Решихме да се върнем отново в неделя”, припомня си брат Теихотаата, „и в църквата бяхме впечатлени, че всеки участваше – преподаване, ходене на курсове, грижа за децата. Те наистина изглежда се обичаха”.

Било неделя за пост и „когато свидетелствата почнаха, усетихме някакво умиротворение, което никога преди не бяхме чувствали – Светият Дух. Казахме си „Това е нещо, от което се нуждаем”, казва сестра Теихотаата. Семейството се среща с мисионерите и продължава да учи. Макар най-големият им син да не се присъединява към Църквата, брат и сестра Теихотаата и петте им други деца са кръстени и потвърдени през 1998 г. Оттогава спазването на заповедите, изучаването на Писанията и посещението на храма „ни укрепиха в нашето свидетелство, също и продължаващият пример на членове, които ни учеха и ни помагаха”, казва сестра Теихотаата.

В коловия център този ден е друг член, сестра, която е била кръстена през 1956 г. „Тогава Църквата не беше толкова добре позната в Раиатеа”, казва Хариет Бродиен Терооатеа. „Тогава нямаше много членове и събранията се провеждаха в малка къща с една стая за сграда за събрания и една за мисионерите. Малко по малко Църквата се разрастна”. Също като бисер.

Таити: център на сила

Един начин да видите колко далеч е стигнала Църквата във Френска Полинезия е да говорите със Съвета по обществени въпроси в Папеете, Таити. На едно скорошно събрание те си припомниха някои важни събития:

Църквата във Френска Полинезия чества 160-та си годишнина през октомври 2004 г. Събитията включваха (1) национални изложби за Църквата; (2) голямо представление на стадиона с танци, песни, хорови изпълнения и мултимедийни презентации; (3) спортен ден, включващ традиционни състезания като носене на банани върху бамбуков прът; и (4) вечер край огнището с речи от ръководители на Църквата и правителството, както и хор от 500 души. Много дейности бяха отразени от вестниците и предавани по националната телевизия.
Официални лица от Църквата направиха няколко посещения на вежливост на представители на правителството и в момента няколко светии работят в Националното събрание. Правителството изрази благодарност за ползите, които носи Църквата, особено за ролята й в проповядване на семейните ценности.
Хор от 400 души светии от последните дни изпълни пред публика от 30 000 души по време на посещението на президента на Франция Жак Ширак във Френска Полинезия през юли 2003 г. Събитието бе предавано по телевизията не само в Полинезия, но и във Франция. Хорът накара мнозина да се просълзят, когато изпя „Спасителят живее, знам” ( Химни и детски песни , стр. 38) и „Бог да бъде с вас, довиждане” ( Химни и детски песни , стр. 40).
Храмът Папеете Таити отбеляза своята 20-годишнина през октомври 2003 г. За да честват събитието, членовете от кол Паеа Таити вършиха храмова работа от 7:00 сутринта до 9:00 вечерта, тъй че всички надарени членове можаха да извършат поне един обряд.

„Църквата встъпи в зрялост тук”, казва Марама Тарати, националния директор за връзки с обществеността. „Из цяла Френска Полинезия тя е призната като сила за добро”. На Таити Църквата има красиви сгради за събрания, конгрегации, пълни с верни светии и – като най-бляскаво от всички бижута – храмът, една добре позната забележителност на столицата.

Светлината на храма дойде в живота на мнозина. „Преди да стана член на Църквата, не знаех какъв ще бъде животът ми след смъртта”, обяснява Маргарита Териинохопуа. Семейството й научило за Църквата, защото друго семейство се молило да ги намери. Ърнест Монтроуз, сега първи съветник в президентството на кол Фааа Таити, по онова време бил епископ на район Хеири. Когато мисионерите насърчавали членовете да се молят да намерят проучватели, „Аз разбрах, че нашето семейство трябва да върви първо”. Дошло вдъхновение. Епископ Монтроуз поканил колега по работата, Даниелсън Териинохопуа, да доведе семейството си на домашна вечер заедно с мисионерите.

„По същото време се молехме да бъдем водени към истината”, си спомня Даниелсън, който сега е член на Висшия съвет. „В края на вечерта им казахме, че искаме да знаем повече – незабавно”. Епископ Монтроуз насрочва друга среща следващата вечер, после следващата и следващата. За броени седмици сем. Териинохопуа били кръстени и потвърдени, а година по-късно били запечатани в храма. „днес имам отговор на своите въпроси”, казва Маргарита. „В храма аз изпитвам голям мир и радост”.

Шантерей Хауата от район Хеири също познава радостта от посещението в храма. Макар доброкачествен мозъчен тумор да му е причинил слепота преди шест години, в храма той вижда ясно. „Това е място на яснота”, обяснява той. „В храма ние научаваме за вечността. Това ни извисява отвъд този смъртен живот”.

Семейство Пепе Маритераги също е почувствало благословиите на храма. Когато се събрали в семейния дом в Паеа през октомври 2003 г., те говорили за Тепаху, жената на Пепе – тяхната майка и баба. „Тя почина преди седем месеца”, обяснява Люсиен, един от синовете й, „но сърцата ни още са обърнати към нея”.

„Именно благодарение на Евангелието сме в състояние да се справяме с подобни неща”, казва Жан-Мари, друг син. „Благословиите на храма ни дават разбирането, че можем да бъдем вечно семейство”.

Това разпростиране на Евангелието през поколенията е друг показател за зрелостта и силата на Църквата. Епископ Мороний Алварес от район Тавараро и жена му Хуанита говорят за наследство, което стига назад до неговия дядо. Двамата разгръщат дипломи от семинара и института и показват снимки на всичките си шест деца, докато те служат пълновременни мисии. Говорят за деца, сключили брак в храма, и за внуци, отгледани в Църквата. „Говорехме и учехме и се молехме заедно и споделяхме своите свидетелства”, обяснява епископ Алварес. „Сега те правят същото със своите деца”.

Говорете с Яред Пелцер, 21 г., от район Мататиа, кол Паеа Таити, докато той се готви да заминава на мисия във Филипините, и ще срещнете по-възрастния му брат Лоренцо, 30 г., който е служил във Френска Полинезия преди няколко години, и двамата му по-малки братя, Нарии, на 18 г., и Хайръм, на 14 г., които планират да бъдат пълновременни мисионери. „Нямахме мисионерска традиция в семейството до този момент”, казва Яред. „Но когато Лоренцо замина, това ме накара да искам да ида и аз, а сега ние насърчаваме и своите по-малки братя”. Слой след слой бисерът продължава да расте.

Такароа: домът на наследството

Ако живеете на Такароа, знаете за бисерите. Много от живеещите на острова дължат препитанието си на отглеждането на бисери. Някои отглеждат бисерните миди. Други почистват черупките, окачват мидите на въжета, вкарват в тях песъчинките или мънистата, около които започва да расте бисерът, провесват мидите във водата, събират бисерите или правят бижута и сувенири.

„Ние вземаме нещата, които нашият Небесен Отец ни е дал, и изваждаме красотата, която е в тях”, обяснява Тахая Браун, която работи в една от десетките бисерни ферми, осеяли острова. Тя и Мари Теихоарии, и двете бивши президентки на Обществото за взаимопомощ в клона, обичат да показват огърлици, украшения за маси и други неща, изработени от светии от последните дни. „Научих да правя това от моята майка”, обяснява сестра Браун. „Повечето от сестрите тук правят това или някой друг занаят, който изисква сръчност. Работим тук, за да си вадим хляба и да оползотворяваме времето си, но също и за да създаваме красиви неща”.

Бисерите и раковините не са единствените красиви неща, създадени тук. Сестри като Тера Темахага изплитат от растителни влакна изящни ветрила, шапки и кошници, докато други като Типапа Махути използват парчета плат и конци за ушиване на пъстроцветни юргани и възглавници. Традицията поддържа, че това шиене на юргани е било преподадено за пръв път от жената на Адисън Прат, Луиза, която дошла на островите през 1850 г.

Друго доказателство за майсторството на хората от Такароа е най-високото здание на острова – красива бяла църква, чиито строеж започнал през 1891 г. Зданието е забележително заради наследството, което представлява. Политическата обстановка във Френска Полинезия и Съединените щати през 1852 г. принуждава мисионерите да се оттеглят от островите. Мисионерите не се завръщат до 1892 г. Но когато го правят, намират на Такароа конгрегация от 100 души, които още са верни. И тези светии от последните дни били започнали строеж на голям дом за събрания, където биха могли заедно да се покланят. За един месец мисионерите кръстили и потвърдили 33 нови членове и конгрегацията отново започнала да расте.

„Днес домът за събрания доминира над селото точно както Църквата стои начело на нашия живот”, казва сестра Махути, на 82 г. Тя проследява своите корени от светии от последните дни до своите прабаба и прадядо. „Той ни напомня за наследството, което нашите предци са ни оставили”, казва тя. „Напомня ни, че трябва да бъдем верни, както са били те”.

В Центъра по семейна история, разположен в пристройка на дома за събрания, директорката Сузана Пимати работи в памет на тези предци. Тя редовно организира вечери край огнището и прекарва много часове на телефона, насърчавайки всички на острова да участват. „Копнея всеки един да намери своите предшественици”, казва тя. Духът на Илияс е силен на Такароа. И с компютър в помощ на по-нататъшната работа сестра Пимати планира в храма да бъдат изпратени много имена.

„По едно време 90 процента от населението на Такароа се състоеше от светии от последните дни”, обяснява Тиери Теихоарии, президент на окръг Такароа Туамоту. През 50-те години населението намалява, но през 60-те индустрията на култувирани бисери връща хората обратно. Днес на Такароа има два клона с общо 380 членове от 1 000 жители на острова. Има също четири клона с още 450 члена на съседните острови.

„Най-голямото ни предизвикателство все още са онези, които напускат островите ни”, обяснява президент Теихоарии, „особено младите”. Макар много от младежите да заминават в училища-пансиони, за оставащите семинарът и институтът стават главен източник на образование. „Семинарът ни помага да не забравим Евангелието”, казва президент Теихоарии.

Същото прави и посещението на храма. „Всяка година правим пътувания за провеждане на храмови обреди, а младите извършват кръщения за мъртвите”, казва президент Теихоарии. „Това много насърчава младежите. Не е само въпрос на спестяване на достатъчно средства за път. Те знаят, че ако искат да посетят храма, трябва да са достойни и това им помага да останат силни”.

Макар призованието му понякога да изисква да прави посещения на други острови, президент Теихоарии казва, че семейството му е изобилно благословено. „Първото нещо, което правя, когато си дойда в къщи, е да споделя вярата и свидетелствата на членовете с Мари и двете ми дъщери. Това са извисяващи моменти за семейството ми. Наистина чувстваме, че Духът е с нас”. Съпругата му се съгласява. „Има толкова много за научаване в Църквата”, казва тя, „и също толкова много благословии. Това е сладък труд за вършене, и като го вършим, Църквата ще просперира”.

На о-в Такароа е вечер. Слънцето залязва. Сенките покрай бялата сграда за събрание се удължават, докато светиите се събират – юношите за семинара, сестра Питати за работа по семейна история, президент Теихоарии - за да се срещне с двама президенти на клон. Здрачава се, време на мека светлина. Светлина, подобна на тази, която сияе от бисера.