ПОСЛАНИЕ НА ПЪРВОТО ПРЕЗИДЕНТСТВО

Хиляди нишки на любов

ОТ ПРЕЗИДЕНТ ДЖЕЙМЗ Е. ФАУСТ

Втори съветник в Първото Президентство

Родителството е най-голямото предизвикателство на света. Всъщност по тази тема има почти толкова мнения, колкото и родители, и все пак малцина са онези, които претендират да имат всичките отговори. Аз със сигурност не съм един от тях.

Чувствам, че днес сред нашите люде има повече изтъкнати млади мъже и жени, отколкото по кое и да е време от моя живот. Това предполага, че тези чудесни млади хора са дошли от добри семейства и имат отдадени, грижовни родители. Дори и така, най-съвестните родители смятат, че може да са направили известни грешки. Едно време, когато направих нещо неразумно, си спомням как майка ми възкликна „Къде сбърках?”

Господ е заповядал „да възпитавате децата си в светлина и истина”¹. За мен няма по-важно човешко усилие. Да бъдеш баща или майка не е само голямо предизвикателство; това е божествено призование. Това е усилие, изискващо отдаване. Президент Дейвид О. МакКей (1873–1970) заявява, че да бъдеш родител е „най-голямото доверие, което някога е било давано на човешки същества”².

Едно голямо предизвикателство

Макар малко предизвикателства пред хората да са по-големи от това да бъдеш добър родител, малко предлагат по- големи възможности за радост. Със сигурност на този свят няма по-важна работа за вършене от подготовката на нашите деца да бъдат богобоязливи, щастливи, почтителни и продуктивни. Родителите не ще намерят по-задоволяващо щастие от това децата им да уважават тях и техните поучения. Това е величието на родителството. Иоана свидетелства „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината”³.

По мое мнение ученето, отглеждането и обучаването на деца изисква повече интелигентност, интуитивно разбиране, смирение, сила, мъдрост, духовност, постоянство и упорит труд от кое да е друго предизвикателство, което можем да имаме в живота си. Това е особено вярно в случаи, когато моралните основи на чест и почтеност около нас се рушат. За да имаме успешни домове, трябва да бъдат проповядвани ценности, трябва да има правила, стандарти и неоспорими истини. Много общества дават твърде малко подкрепа на родителите в това да учат и уважават морални ценности. Някои култури стават в основата си без ценности и много млади хора в тези обществата стават морални циници.

Най-добрата надежда

Понеже като цяло обществата линеят и губят моралната си идентичност и толкова много домове се разпадат, най-добрата надежда е да обърнем повече внимание и усилия да учим следващото поколение – нашите деца. За да направим това, трябва първо да укрепим основните учители на децата. Главни сред тях са родителите и други членове на семействата. Най-доброто обкръжение следва да бъде у дома. Някак по някакъв начин ние трябва да се опитаме да направим домовете си по-силни, тъй че те да бъдат убежища срещу нездравото, всепроникващо морално разложение наоколо. Хармония, щастие, мир и любов у дома могат да помогнат да дадем на децата нужната вътрешна сила да се справят с предизвикателствата на живота. Барбара Буш, съпруга на бившия президент на САЩ Джордж Буш, веднъж казва на завършващите Уелсли Колидж:

„Във всеки век, във всички времена едно нещо остава неизменно: Бащи и майки, ако имате деца, те трябва да са на първо място. Вия трябва да четете на своите деца, трябва да прегръщате своите деца, трябва да обичате своите деца. Успехът ви като семейство, нашият успех като общество зависи не от това, какво става в Белия дом, а от онова, което става вътре във вашия дом”⁴.

Да бъдеш добър баща и майка изисква родителите да отложат много от собствените си нужди и желания в полза на нуждите на своите деца. Като последица на тази жертва съвестните родители развиват благородство на характера и са научават да прилагат на дело безкористните истини, проповядвани от Самия Спасител.

Изпитвам най-голямо уважение към самотни родители, които се борят и правят жертви, опитвайки се срещу почти нечовешки шансове да опазят семейството. Те трябва да бъдат уважавани и подпомагани в героичните им усилия. Но задачата на всяка майка и баща е много по-лесна там, където у дома има двама действащи родители. Децата често предизвикват и подлагат на изпитание силата и мъдростта и на двамата родители.

Преди години епископ Стенли Муут бил интервюиран от президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985). Президент Кимбъл попитал „Колко често провеждате семейна молитва?”

Епископ Смуут отвърнал „Опитваме се да имаме семейна молитва два пъти дневно, но успяваме средно по един път”.

Президент Кимбъл отговорил „В миналото да имаме семейна молитва веднъж дневно беше добре. Но в бъдеще няма да е достатъчно, ако искаме да спасим семействата си”.

Чудя се дали провеждането на инцидентни и редки семейни домашни вечери ще бъде достатъчно в бъдеще да укрепи децата ни с достатъчна морална сила. В бъдеще рядкото семейно изучаване на Писанията може да бъде недостатъчно да въоръжи децата ни с нужната добродетел, за да устоят на моралния упадък на обкръжението, в което живеят. Къде в света децата ще се научат на целомъдрие, почтеност, честност и основно добро държане, ако не у дома? Тези ценности, разбира се, ще бъдат усилени в Църквата, но родителското учене е по-постоянно.

Когато родителите опитват да учат децата си да избягват опасност, не е добре да казват на децата си „Ние сме опитни и умни по отношение на светските неща и можем да се доближим до ръба на бездната повече от вас”. Родителското лицемерие може да направи децата цинични и невярващи в това, на което ги учат у дома. Например, когато родителите гледат филми, които забраняват на децата си, родителският авторитет се принизява. Ако се очаква децата да са честни, родителите трябва да бъдат честни. Ако се очаква децата да са добродетелни, родителите трябва да бъдат добродетелни. Ако очаквате децата ви да са почтени, вие трябва да сте почтени.

Сред другите ценности, на които трябва да бъдат учени децата, са уважение към останалите, започвайки със собствените родители и семейство, уважение към символите на вярата и патриотичните убеждения на околните, уважение към закона и реда, уважение към имуществото на другите, уважение към властта. Павел ни напомня, че децата следва да „се учат първо да показват благочестие към домашните си”⁵.

Подходяща дисциплина

Едно от най-трудните родителски предизвикателства е да се възпитават подходящо децата. Отглеждането на децата е толкова индивидуално. Всяко дете е различно и неповторимо. Това, което действа при едно, може да не действа при друго. Не знам кой е достатъчно мъдър да каже кое възпитание е твърде сурово и кое прекалено меко, освен самите родители на децата, които ги обичат най-много. За родителите това е въпрос на разбиране чрез молитва. Със сигурност всеобхватният и фундаментален принцип е че дисциплината на децата трябва да бъде мотивирана повече от обич, отколкото от наказание. Бригъм Йънг (1801–1877) съветва, „Ако някога ви се наложи да накажете някого, не наказвайте повече от лечебния мехлем, който имате, за да го превържете”⁶. Напътствието и дисциплината са обаче със сигурност задължителна част от отглеждането на деца. Ако родителите не наказват децата си, тогава ще ги наказва общесвото - по начин, който родителите няма да харесат. Без наказание децата няма да уважават правилата нито у дома, нито в обществото.

Принципна цел на наказанието е да научи на послушание. Президент Дейвид О. МакКей заявява: „Ако родителите не успеят да научат децата си на послушание, ако (техните) семейства не развият послушание, обществото ще го изиска и ще го получи. Поради това е по-добре за семейството с неговата доброта, отзивчивост и разбиране да научи детето на послушание, вместо коравосърдечно да го остави на грубото и бездушно наказване, което ще наложи обществото, ако семейството вече не е изпълнило своето задължение”⁷.

Приучаване към отговорност

Съществена част от приучаването на децата да са дисциплинирани и отговорни е да бъдат учени на труд. Като порастваме, мнозина от нас са като човека, който казва „Харесвам работата; тя ме очарова. Мога да седя и с часове да я гледам”⁸. Отново най-дорите учители на принципите на труд са самите родители. За мен трудът стана радост, когато за пръв път работих редом с баща ми, дядо ми, моите чичовци и братя. Сигурен съм, че по-често бях в тежест, отколкото в помощ, но спомените са сладки, а научените уроци са ценни. Децата трябва да учат отговорно и самостоятелно. Дали родителите лично отделят време да представят, покажат и обяснят, тъй че децата да могат, както учи Лехий, „да действат сами за себе си,… не да им се въздейства”?⁹

Лутър Бърбънк, един от най-големите специалисти по градинарство в света, казва „Ако отделяхме на нашите растения не повече внимание, отколкото отделяме на децата си, сега щяхме да живеем в джунгла от плевели”¹⁰.

Децата също са наследници на моралното право на свободен избор, чрез което на всички ни е дадена възможността да напредваме, растем и се развиваме. Това право на избор също позволява на децата да преследват алтернативните избори на егоизма, прахосничеството, личното разгле- зване и самоунищожение. Децата често изразяват това право на избор, докато са много малки.

Нека родителите, които са били съвестни, любящи и грижовни и са живели според принципите на праведността по най-добрия възможен им начин, да бъдат спокойни, знаейки, че са добри родители въпреки постъпките на някои от техните деца. Самите деца имат отговорност да слушат, да се подчиняват и - когато бъдат учени, да научават. Родителите не винаги могат да отговарят за лошото държане на децата си, защото не могат да осигурят тяхното добро поведение. Някои деца са в състояние да подложат на изпитание дори мъдростта на Соломон и търпението на Иов.

Често има особени предизвикателства за онези родители, които са богати или прекомерно снисходителни. В известен смисъл някои деца в подобни условия държат родителите си като заложници чрез отказ да подкрепят родителските правила, ако родителите не се примиряват с детските искания. Старейшина Нийл А. Максуел (1926–2004) от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Онези, които правят твърде много за своите деца, скоро ще открият, че не могат да направят нищо със своите деца. За толкова много деца толкова много е правено , че те са почти непоправими” ¹¹. Изглежда е в човешката природа да не оценяваме напълно материалните неща, които не сме спечелили сами.

Има известна ирония във факта, че някои родители тъй се тревожат децата им да бъдат приети от и популярни сред връстниците си и в същото време се боят, че децата може да вършат нещата, които вършат и връстниците.

Общо взето, децата, които са взели решение да се въздържат от наркотици, алкохол и незаконен секс, са приели вътре в себе си здравите ценности на дома и семейството си, според които живеят родителите им. В момент на трудни решения те са по-склонни да следват напътствията на родителите си вместо примера на връстниците или изопачаванията на медиите, които представят в романтична светлина употребата на алкохол, незаконния секс, изневярата, нечестността и други грехове. Тези силни млади хора са подобни на 2 000-те млади може на Еламан, които „майките им ги бяха научили, че ако не се съмняват, Бог ще ги избави” от смъртта¹². „И те ми преповториха словата на своите майки, казвайки: Нямаме никакво съмнение, че майките ни знаят това”¹³.

Твърда вяра в Божеството

Това, което изглежда помага да се цементират родителските поучения и ценности в живота на децата, е твърда вяра в Божеството. Когато тази вяра стане част от самите им души, те имат вътрешна сила. Тъй че кое от всичко, което е важно за научаване, следва да учат родителите? Писанията ни казват, че родителите трябва да учат децата си за „вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух”, както и за „учението за покаянието”¹⁴. Тези истини следва да бъдат учени у дома. Те не могат да бъдат научени в обществените училища, нито насърчени от правителството или обществото. Разбира се, програмите на Църквата може да помогнат, но най-ефикасното обучение става у дома.

Моментите на родителско поучаване не следва да са големи, драматични или силни. Ние научаваме това от Самия Учител. Коментирайки относно Спасителя, един автор казва:

„Цялостната красота на живота на Христос е само прибавяна от дребни незабележими деяния на красота – разговорът с жената на кладенеца, … показване на младия управител на скритата амбиция, която той все още има в сърцето си, държаща го настрана от небесното царство, … поучаването на малка група последователи как да се молят, … запалване на огън и опичане на риба, та учениците Му да имат закуска, когато ги чака да се върнат на брега от нощен риболов, измръзнали, уморени и обезсърчени. Всички тези неща, виждате, ни водят толкова лесно към реалното качество и дух на интересите (на Христа), толкова специфични, толкова щателни, тъй ангажирани в това, което е дребно, тъй погълнати от това, което е мигновено”¹⁵.

Същото е и да си родител. Дреболиите са големите неща, втъкани в семейния гоблен чрез хиляди нишки на любов, вяра, дисциплина, жертва, търпение и труд.

Тези са някои от великите духовни обещания, които могат да благословят родителите; това са същите божествени обещания, сключени от техните доблестни предци, които достойно са спазвали заветите си. Заветите, помнени от родителите, ще бъдат помнени от Бог. Така децата могат да станат ползуватели и наследници на тези велики завети и обещания. Това е така, защото те са деца в завета¹⁶.

Бог да благослови борещите се, жертващи, благородни родители на този свят. Нека Той специално да уважи заветите, спазвани от верни родители сред нашите люде, и да бди над тези деца в завета.

ИДЕИ ЗА ДОМАШНИТЕ УЧИТЕЛИ

След като се подготвите с молитва, споделете това послание, като използвате метод, който насърчава участието на тези, които учите. Следват няколко примера:

Кажете на членовете на семейството, че убежище е място на защита от опасност или беда. Поканете всеки да нарисува картина как си представя, че изглежда убежището. Помолете ги да обяснят какво са нарисували и защо това е убежище. Прочетете на глас първия абзац след подзаглавието „Най-добрата надежда”. Как домовете ни могат да бъдат убежище?
Прочетете на глас първото изречение на това послание. После споделете какво е казал президент Фауст, че са някои от предизвикателствата на родителството. Помолете членовете на семейството да споделят идеи как родителите посрещат тези предизвикателства. Кой съвет на президент Фауст семействата могат да прилагат през идващите месеци?
Като четете заедно разделите „Приучаване към отговорност” и „Твърда вяра в Божеството”, направете списък какво казва президент Фауст, че трябва да научат децата. Изберете един или два от пункта за обсъждане. Можете да включите някои стихове от Писанията в обсъждането. Дайте свидетелство за благословиите на преподаването и изучаването на Евангелието у дома.