КЛЮЧОВЕТЕ на СВЕЩЕНИЧЕСТВОТО

ОТ СТАРЕЙШИНА РЪСЕЛ М. НЕЛСЪН

от Кворума на дванадесетте апостоли

Девета статия от серията за свещеничеството и неговите цели

Ключовете са важни и полезни. Много от нас носят ключове в джоб или портмоне където и да идем. Други ключове са не само важни и полезни; те са ценни, силни и невидими! Имат вечно значение. Това са ключовете на свещеничеството¹.

Пророкът Джозеф Смит учи: „фундаменталните принципи, ръководство и учение на Църквата се намират в ключовете на царството”². Тези ключове засягат правото да се притежава властта на свещеничеството в името на Господ Исус Христос. Ключовете носят правото да се ръководи местна организация на Църквата, като кол, район или клон, мисия или окръг, свещенически кворум или храм. Ключовете се предават чрез полагане на ръце от човек, носител на съответната власт и чиито пълномощия са известни на Църквата³.

Всички ключове на царството Божие на земята се държат от членове на Първото Президентство и на Кворума на дванадесетте апостоли. Президентът на Църквата – главния апостол – председателства над цялата Църква и е единственият човек на земята, който се ползва от всички ключове в тяхната пълнота⁴. Той делегира власт, като дава или разрешава даването на ключове на други носители на свещеничеството в техните специфични длъжности или призования⁵.

Свещеничеството е властта на Бог, делегирана на човека, за да служи за спасението на хората. „Властта за организиране на тази работа предствлява ключовете на свещеничеството”⁶. Правим разлика между това да си носител на свещеничеството и носител на ключовете на свещеничеството. Когато някому са дадени ключове, той не получава допълнителен свещенически сан. Това, което той притежава, е правото да ръководи работата на свещеничеството.

Подготовка и позволение

За да служи добре като носител на святото свещеничество, човек се нуждае и от подготовка, и от позволение. Може ли да разкажа едно лично преживяване? Преди призованието ми в Кворума на дванадесетте апостоли работех като доктор по медицина и хирург. Бях получил две докторски степени. Правоспособността ми бе потвърдена от два специализирани съвета. Тази продължителна подготовка бе погълнала много години и все пак само образованието не ми позволяваше да служа на обществото. Защо? Защото се нуждаех и от правно разрешение.

То можеше да бъде дадено само от властите на щатското правителство и управителните съвети на болниците, в които желаех да работя. Веднъж получил от властите, имащи съответните права, лиценз и позволително, можех да се грижа за пациенти, нуждаещи се от хирургическо облекчение на болестите си. След като законните администратори бяха упражнили ключовете си, аз можех да предоставям службата, за която се бях подготвял.

В замяна бях отговорен пред онези, които ми бяха дали тези права. От мен се изискваше да спазвам правните и етични очаквания и никога да не злоупотребявам с доверената ми власт.

Точно както се отнасят към медицината (и други професии), важните стъпки на подготовката и позволението важат и за свещеническото служение. Онези, които носят свещеничеството – Аароново и Мелхиседеково, имат властта да извършват свещеническо служение. Като представители на Господ те имат правото да изпълняват свещените евангелски обреди. Ключовете упълномощават извършването на тази служба.

Съществува също разлика между свещеническа власт и сила на свещеничеството. Когато получава сан в свещеничеството, на човек се дава власт. Но силата идва от упражняването на тази власт в праведност⁷. Следователно, макар носителите на свещеничеството да имат власт, те трябва да се подготвят, за да имат сила. Те правят това, като стават лично достойни и чрез изучаване и практикуване на задълженията и ученията на свещеничеството.

Защо тези неща имат значение? Защо властта да се действа от името на Бог е тъй важна? Защо е важно носителите на свещеничеството да се подготвят да служат с власт? Защото свещеничеството има вечно значение. То е от полза за всеки мъж, жена и дете, които живеят сега, живели са и или тепърва ще се появят на земята. Носителите на свещеничеството трябва да се подготвят с оглед да направят благословиите на свещеническата власт лесно достъпни за всички Божии чеда. Тези, които държат ключове на свещеничеството, трябва да разберат как да ги използват мъдро и праведно⁸.

История на ключовете на свещеничеството

Ключове и власт на свещеничеството могат да бъдат проследени през три периода на историята: в древността, по време на земното служение на Господ и днес.

Първи период: Древност. Свещеническата власт била позната в древността, дори преди сътворението на света. Пророкът Джозеф Смит заявява „Свещеничеството е вечен принцип и е съществувало с Бог от вечността и ще съществува във вечността”⁹. Президент Бригъм Йънг (1801–1877) добавя, че свещеничеството „е законът, чрез който световете са, били са и ще продължат да съществуват завинаги”¹⁰.

В доземната сфера сме съществували като духовни деца на Бог. Авраам е бил един от нас. На него му е казано, че ще бъде сред онези избрани преди раждането им да бъдат „управници” (духовни водачи)¹¹. Писанията разказват също, че Господ Бог предопределили по Своя свят ред свещеници, които били подготвени от сътворението на света, съгласно Неговото предузнание. Така нашите призования да носим святото свещеничество са предвещани още преди да бъдем родени¹².

Адам получава свещеническа власт преди основаването на света¹³. Знаем, че „свещеничеството бе първо дадено на Адам; той придоби Първото Президентство и носеше ключовете за него от поколение на поколение”¹⁴. Свещеничеството е предавано през поколенията от Адам до Моисей „чрез потеклото на бащите им”¹⁵. Като се позовава на пророците от старозаветните времена, Пророкът Джозеф Смит заявява, че „всички пророци имаха Мелхиседековото свещеничество”¹⁶.

Втори период: Земното служение на Господ. По време на земното Си служение Исус дава свещеничеството на дванадесетте Си апостоли и открива принципа на свещеническите ключове. На Своя апостол Петър Спасителят казва: „Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята ще бъде вързано и на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”¹⁷. Господ също обещава тези ключове на Яков и Иоан¹⁸.

Една седмица след това обещание Исус отвежда Петър, Яков и Иоан на една висока планина. Там под напътствието на Господ ключовете на свещеничеството са дадени на тези апостоли от Моисей и Илия (познат също като Илияс)¹⁹.

Учителят напомня на Своите ученици източника на тяхната власт: „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих”²⁰.

Не след дълго Спасителят е разпнат. Още преди първите апостоли да завършат делото си, започва вероотстъпничеството. То се случва, според пророчеството, когато поученията на хора с ключовете на свещеничеството били отхвърлени и свещените обреди били осквернени²¹.

Трети период: днешни времена. Възстановяването на ключовете на свещеничеството е едно от многото чудеса на тази диспенсация на пълнотата на времената²². Както учи Пророкът, „ключовете трябва да бъдат донесени от небесата, когато бъде изпратено Евангелието”²³. През 1820 г. нашият Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос, се явяват на Пророка Джозеф Смит. През май 1829 г. Иоан Кръстител поставя Джозеф Смит и Оливър Каудъри в Аароновото свещеничество²⁴. Правейки това, той дава „ключовете за служението на ангелите и на Евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете”²⁵. Скоро след това Пророкът и неговият спътник получават Мелхиседековото свещеничество под ръцете на Петър, Яков и Иоан²⁶. Джозеф Смит има ключовете да организира Църквата, да праща мисионери и да ръкополага свещенически ръководители.

По-късно Господ говори на Джозеф и Оливър за други, на които са предадени за съхранение допълнителни специални ключове²⁷. Всеки на свой ред дава тези ключове на Джозеф и Оливър:

Моисей дава ключовете за събирането на Израил и извеждането на десетте племена;²⁸
Илияс предава ключовете на евангелието на Авраам;²⁹
Илия дава ключовете на властта за запечатване³⁰.

Джозеф Смит предава възстановени свещенически ключове на всички апостоли, призовани по негово време³¹. Тези ключове по ред са предавани през поколенията до днешните ръководители на Църквата. Днес президентът на Църквата действително държи всеки ключ, държан от „всички онези, които са получили диспенсация по всяко време от началото на Сътворението”³².

Един свещен миг в моя живот се случи на 12 април 1984 г., когато Първото Президентство и членове на Кворума на дванадесетте апостоли положиха своите ръце върху главата ми. Както е било правено за други преди мен, всички ключове на свещеничеството бяха предадени. Като всеки член на Кворума на Дванадесетте, аз държа всички ключове на свещеничеството, както е възстановено в тези последни дни, но някои ключове не се използват, освен ако не е специално разпоредено от главния апостол или при смъртта му. Всички ние в Кворума на дванадесетте апостоли чувстваме тежестта на отговорността и бремето на вечното доверие. Знаем, че ключовете, които държим, са били възстановени „за последен път през последните дни”³³.

Задължения и отговорност

Когато върху нечия глава се полагат ръце, за да бъде ръкоположен или отделен, както даващият, така и получаващият тази свещеническа власт носят задължения и отговорност. Нека поясня. Да предположим, че притежавате ключовете за нещо ценно в живота ви – кола, дом или скъп прибор. Ако заемете тези ключове на друг с намерението той/тя да ползва вашето имущество, имате известни задължения. Като кредитор имате задължение за успеха на вашия кредитополучател. Тъй че съответно учите и обучавате ползвателя, за да го защитите и в същото време да опазите собственото си ценно имущество. Получателят също има задължения. Той или тя трябва да познава съответните закони и да ги спазва, да се грижи за вашето имущество и да докладва обратно колко добре го използва.

Същата идея се прилага към ключовете на свещеничеството. Президентите на храм, мисия, кол и окръг, епископите, президентите на клон и на кворум са носители на свещеническите ключове на президентство. Техните ключове контролират властта за тяхната църковна единица. За да бъде изпълнена мисията на Църквата, тези ръководители не само призовават и освобождават, но обучават и държат отговорни онези, които призовават. Така членове, които получават ръкополагане в свещеничество или призование да служат в Църквата, имат задължения за послушание и отговорност.

Всеки свещенически кворум има президент, било това кворум на дякони, учители, свещеници, старейшини или висши свещеници. Всеки президент държи ключове на властта. Дейностите на кворума и възможностите за служба се одобряват от президента, който държи тези ключове. Макар президентът на кворум да държи ключове, неговите съветници нямат такива. Президентите на помощните организации не са носители на ключове. Съветниците и президентите на помощните организации служат по назначение на онзи, който държи ключове; на свой ред той делегира пълномощия за действие на всеки от тях.

Когато някой е освободен от призованието му в свещеничеството, ако са му били дадени ключове, те се оставят, за да бъдат дадени чрез съответната власт на новия ръководител. Когато например един епископ е освободен, неговото свещеническо поставяне в епископски сан остава, но ключовете му да служи като епископ на района се предават на новия епископ.

Откровение, лоялност и привилегията да служиш

Онези, които получават Мелхиседековото свещеничество, са под тържествена клетва и завет „да живеете чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста”³⁴. Постъпвайки така, човек става достоен да получава лично откровение.

Лоялността също е жизнено важна за получаване на власт в нечие свещеничество. Лоялността към онзи, който държи ключовете да призовава и освобождава, ще подхранва единство, а единството е съществено за успеха³⁵. Господ обяснява същото, когато казва „ако не сте едно, не сте Мои”³⁶ и „Израил ще бъде спасен в уреченото от Мен време, и чрез ключовете, които Аз съм дал, ще бъдат те водени”³⁷.

На нас трябва да ни бъде напомняно и да сме предупреждавани, че привилегията на свещеническото служение може да бъде оттеглена при злоупотреба. Това не е трудно за разбиране. Същото предупреждение важи в светската дейност. Ако някой кара нечий чужд автомобил безразсъдно, е вероятно бъдещото позволение от собственика да кара да бъде отказано. Същото е с властта на свещеничеството. Ако с нея се злоупотребява, „Господният Дух се наскърбява и когато Той се оттегли, край на свещеничеството или на властта на този човек”³⁸.

Всеки носител на святото свещеничество следва да се чувства дълбоко благодарен за тази безподобна привилегия. Смиряващо е знанието, че всеки от нас е бил предопределен от сътворанието на света за отговорността, която имаме сега³⁹.

Нека бъдем лоялни към доверието, което Спасителят е дал на онези, които носят Неговото свято свещеничество и държат свещените му ключове. Моля се да можем да ги използваме мъдро и точно, както Господ би желал от нас да правим.