2005 г.
Да дадеш свидетелство
Октомври 2005


Да дадеш свидетелство

От опита ми у дома и в Църквата оценявам все повече и повече силата на даване на свидетелство. Малко разкази от историята на Църквата са оставили по-дълбоко влияние върху мене от следните думи на Бригъм Йънг (1801–1877), който е бил повлиян от чисто свидетелство:

„Ако талантът, тактът, мъдростта и изтънчеността на света биха били съчетани в една личност, и тя бъде изпратена при мен с Книгата на Мормон и заяви по най-възвишения и сладкодумен начин на света истината за нея, наемайки се да я докаже със своята образованост и светска мъдрост, за мен това би било като дим, който се издига само за да изчезне. Но когато видя човек без красноречие или таланти за говорене пред публика, който може само да каже „Знам чрез силата на Светия Дух, че Книгата на Мормон е истинна, че Джозеф Смит е Господен пророк, Светият Дух, който чувствам от този човек, осветява моето разбиране и светлината, славата и безсмъртието са пред мен”1.

Като използваме Писанията и думите на пророците, нека изследваме що е това свидетелство и как следва да го даваме.

Що е свидетелство?

Свидетелството обикновено се дефинира като знание или сигурност за някаква истинност, което човек обявява с убеждаващата сила на Светия Дух. Апостол Павел учи „никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух” (1 Коринтяните 12:3). Понеже Божиите неща са знайни само чрез силата на Духа, те трябва да бъдат обявявани чрез Духа, и това е даване на свидетелство.

Понеже свидетелството е лично, даването на свидетелство често започва с местоимението Аз . (Родители, мисионери и ръководители на Църквата може понякога да използват ние ). Едно свидетелство може да се определи чрез употребата на силни глаголи като зная, свидетелствам, вярвам, потвърждавам, заявявам, уверявам, давам свидетелство, заявявам свидетелство. Често това е декларация за това, което знаете, чувствате, усещате или вярвате, като „Ние слушахме, взирахме се и се възхищавахме!” (Джозеф Смит — История 1:71, бележка под чертата). Общо казано, свидетелството е кратко, точно и стегнато.

Президент Бойд К. Пакър, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли, споделя следното прозрение:

„Имах едно преживяване на мисионерското поле, което ме научи много за свидетелството. Въпреки факта, че всичко изглеждаше под контрол, не напредвахме както следваше. Чувствах, че не беше нещо, което вършехме без да има нужда да го правим толкова много, а нещо, което не правехме, а трябваше.

Провеждахме серия от зонови конференции за подобряване духовността в мисията. Вместо планирания инструктаж по механизма на мисионерската работа ние решихме да имаме събрание за свидетелство. При последната конференция, в свидетелството на един от смирените старейшини намерих отговора на въпроса. Имаше нещо различно в късото свидетелство на този уплашен нов старейшина. Той стоя прав по-малко от минута и все пак от неговата фраза научих какво беше онова, което ни липсваше.

Свидетелствата, които чувахме от всички други мисионери, минаваха примерно така: „Благодарен съм да бъда на мисионерското поле. Научих много там. Имам чудесен колега. Научих много от него. Благодарен съм за моите родители. Тази седмица имахме интересно изживяване. Хлопахме по вратите и…” После мисионерът обикновено разказваше някакво преживяване. Завършекът му щеше да бъде нещо като: „Благодарен съм да бъда на мисионерското поле. Имам свидетелство за Евангелието”. И щеше да приключи „в името на Исус Христос. Aмин”.

Този млад старейшина бе някак различен. Тревожен да не остане на крака някой миг в повече, той каза просто, със забързани, уплашени думи „Знам, че Бог е жив. Знам, че Исус е Христос. Знам, че имаме жив Божий пророк, който води Църквата. В името на Исус Христос. Aмин”.

Това беше свидетелството. Не беше просто едно изживяване, нито израз на благодарност. Беше изявление, показание на очевидец!

Повечето от старейшините казваха „Имам свидетелство!”, но не го декларираха. Този млад старейшина с много малко думи предостави своето свидетелство – прямо, фундаментално и, както се оказа, силно.

Тогава знаех кое не беше наред в мисията. Ние разказвахме случки, изразявахме благодарност, приемахме, че имаме свидетелства, но не ги давахме”2.

Първото Президентство подчертава важността на краткостта и стегнатостта, когато се дава свидетелство: „Ние сме загрижени, че в някои случаи членове, които желаят да дадат своето свидетелство на събрания за причастието и за свидетелство, нямат тази възможност. Епископствата са насърчавани да помагат всички хора да научат да изразяват кратко, прочувствено свидетелство за Спасителя, Неговите учения и Възстановяването, тъй че повече членове да имат възможността да участват”3.

Какво не е свидетелство

Понякога можем да научим много за някой принцип, като определим какво той не е. Аз открих, че свидетелството:

  • Не е призив. Хора, които стоят и призовават другите на събрание за пост и свидетелство и дори се опитват да ги подканят към покаяние, дори с най-добри намерения, узурпират власт и често оскърбяват останалите и разстройват духа на събранието.

  • Не е изживяване, макар че изживяванията могат да илюстрират вяра и убеденост.

  • Не е израз на благодарност или любов, макар те често да са подходящо включени в споделянето на нашето свидетелство.

  • Не е публична изповед.

  • Не е проповед или беседа върху някоя точка от учение, макар човек да може да цитира стих от Писанията и после да свидетелства за него.

  • Не е дълго обяснение как знаете, а по-скоро какво знаете.

  • Не е просто произнасяне на думите „Имам свидетелство”. Не е неподходящо да се каже това, но се надяваме след тези думи да има израз относно ученията, истините и принципите, за които имате свидетелство.

Даване на свидетелство в уроци и речи

След изнасяне на урок или произнасяне на реч човекът може обикновено да завърши посланието с официално свидетелство, завършек на всичко казано. Пълновременните мисионери обикновено използват кратки, стегнати свидетелства след всеки ключов принцип, който преподават, и после завършват с обобщаващо свидетелство на преподадените ключови принципи.

Изказвам предупреждение до учителите в аудиторията или на катедрата да не прекаляват, когато сеят свидетелства сред речите и уроците си. Членовете може да не се вслушат толкова внимателно в Духа на прекалено чести свидетелства, а проучвателите може да се объркат. По-лошо, те могат да възприемат свидетелството като правен или съдебен изказ. Просто казано, може да направим свещените неща обичайни и тогава въздействието на нашето свидетелство се губи. Господ предупреждава, „че онова, което идва свише, е свещено и трябва да бъде изговаряно с грижа и с ограничение от Духа” (У. и З. 63:64).

Примери за свидетелства

В Писанията се явяват много примери на истинско свидетелство. Алма знае, че за да превъзпита народа си, трябва да даде истинско свидетелство (вж. Алма 4:19). Той казва на хората как знае (вж. Алма 5:45–46), после дава истинско свидетелство какво знае:

„Казвам ви, че аз самият знам, че всичко, което ще ви кажа относно това, което ще дойде, е истинно; и аз ви казвам, че знам, че Исус Христос ще дойде, да, Синът, Единородният на Отца, изпълнен с благодат, и с милост, и с истина. И ето, Той е Този, Който идва да отнеме греховете на света, да, греховете на всеки човек, който твърдо вярва в Неговото име” (Aлма 5:48).

Силен пример за истинско свидетелство идва от разказа на Пророка Джозеф Смит и видението на Сидни Ригдън на трите степени на слава:

„И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той е жив!

Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога и чухме гласа, който дава свидетелство, че Той е Единородният на Отца,

че чрез Него и посредством Него, и от Него световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии” (У. и З. 76:22–24).

Джозеф Смит — История в Скъпоценен бисер е публикувана като брошура за мисионерска дейност под заглавие Свидетелството на Пророка Джозеф Смит (номера 36081, 32667). В този разказ Пророкът заявява по обикновен, открит начин „аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това. Най-малкото знаех, че ако го направя, ще обидя Бог и ще попадна под осъждане” (Джозеф Смит — История 1:25).

Знаем, че Иоан Кръстител дава ясно свидетелство, когато използва фразата дава свидетелство:

„И аз, Иоан, давам свидетелство, че видях славата Му (на Спасителя), слава на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина, тъкмо Духът на истината, Който дойде и живя в плътта, и пребиваваше между нас…

И аз, Иоан, давам свидетелство, и вижте, небесата се отвориха, и Светият Дух се спусна над Него във вид на гълъб, и слезе върху Му, и дойде глас от небето, казвайки: Този е Моят Възлюбен Син.

И аз, Иоан, давам свидетелство, че Той получи пълнота от славата на Отца” (У. и З 93:11, 15–16).

В някои Писания Отец или Синът дават свидетелство. Например Нефи чува свидетелството на Бог Отец, Който заявява: „Да, словата на Моя Възлюбен са истинни и верни. Този, който устои до края, същият ще бъде спасен” (2 Нефи 31:15).

Спасителят свидетелства за Пророка Джозеф Смит и за превода на Книгата на Мормон: „И той е превел книгата, тъкмо онази част, която му заповядах, и тя е истинна, тъй както жив е вашият Господ и вашият Бог” (У. и З. 17:6).

Спасителят свидетелства за Себе Си: „Аз съм първия и последния; Аз съм Този, Който живее, Аз съм Този, Който беше убит, Аз съм вашия Ходатай пред Отца” (У. и З. 110:4).

Аз ценя високо силата на ясното свидетелство. Продължавам да изследвам внимателно моето собствено свидетелство, за да бъда сигурен, че то следва правилните принципи, проповядвани от Писанията и пророците на последните дни. Свидетелствам, че има божествена сила, съпътстваща заявяването на ясно свидетелство.

БЕЛЕЖКИ

  1. Deseret News, 9 фев. 1854 г., стр. 4; вж. Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young, 1997 г., стр. 315.

  2. Teach Ye Diligently, прераб. изд., 1991 г., стр. 323–24.

  3. Писмо на Първото Президентство, 2 май 2002 г.; вж. и M. Ръсел Балард, „Pure Testimony”, Liahona, ноем. 2004 г., стр. 40–43.