2002 г.
Десятъкът: Изпитание на вярата с вечни благословии
Ноември 2002


Десятъкът: Изпитание на вярата с вечни благословии

Плащайте своя десятък. Разкрийте небесните отвори. Ще бъдете изобилно благословени за вашето подчинение и вярност на законите и заповедите на Господ.

Десятъкът е изпитание на вярата с вечни благословии.1 В Стария зявет Авраам доказал вярата си като платил десятък на великия висш свещеник Мелхиседек.2 Внукът на Авраам, Яков, дал обет пред Господ: „От всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.”3

Десятъкът е установен в тези последни дни като съществено важен закон за членовете на възстановената Църква на Господ. Той е един от основните начини, по които засвидетелстваме своята вяра в Него и нашето послушание на Неговите закони и заповеди. Десятъкът е една от заповедите, които ни дават правото чрез нашата вяра да влезем в храма — в дома на Господ.

Едва около три месеца след мъченичеството на Пророка Джозеф Смит, тогава когато светиите изграждали храма в Наву, Бригъм Йънг написал от името на Кворума на дванадесетте апостоли: „Встъпете твърдо и постоянно в стриктно съблюдаване на закона за десятъка,…: и тогава възлезте в Дома на Господ и бъдете учени на Неговите пътища и ходете в Неговите пътеки.”4

Стриктното съблюдаване на закона за десятъка не само че ни прави достойни да получим по-висшите спасителни обреди на храма. То ни позволява да ги получаваме от името на нашите предци. Когато бил запитан дали членовете на Църквата биха могли да бъдат кръщавани заради мъртвите, ако не са си плащали десятъка, Президент Джон Тейлър, тогава един от Дванадесетте, отговорил: „Човек, който не си е платил десятъка, е непригоден да бъде кръщаван заради своите мъртви… Ако човек няма достатъчно вяра да изпълнява тези малки неща, той няма достатъчно вяра да спаси себе си и своите приятели.”5

Десятъкът развива и изпитва нашата вяра. Като жертваме за Господ онова, от което може би си мислим, че се нуждаем, или което искаме за себе си, ние се научаваме да се уповаваме на Него. Нашата вяра в Него прави възможно спазването на храмовите завети и получаването на вечни храмови благословии. Пионерката Сара Рич, съпруга на Чарлз С. Рич, написала в дневника си след напускането на Наву: „Много бяха благословиите, които бяхме получили в Дома на Господ, което донесе радост и утеха сред нашите скърби и ни направи способни да имаме вяра в Бог като знаехме, че Той ще ни води и подкрепя в неизвестното пътуване, което ни предстоеше.”6

Както при пионерите, покорното плащане на десятък укрепва нашата вяра и тази вяра ни подкрепя в изпитанията, премеждията и скърбите на житейското ни пътуване.

Десятъкът, също така, ни учи да контролираме своите желания и страсти към нещата от този свят. Плащането на десятък ни насърчава да бъдем честни в нашите взаимоотношения с другите хора. Научаваме се да се доверяваме, че онова, което ни е било дадено чрез благословиите Господни и чрез собствените ни усърдни усилия, е достатъчно за нуждите ни.

Десятъкът има специална цел като подготвителен закон. В началото на тази диспенсация Господ заповядал на определени членове на Църквата да живеят съгласно по-висшия закон на посвещаването — закон приет чрез завет. Когато този завет не бил спазен, светиите били сполетени от големи премеждия.7 Законът за посвещаването тогава бил оттеглен. На негово място Господ открил закона за десятъка за цялата Църква.8 На 8 юли 1838 г. Той заявил, че

„това е началото на облагането с десятък на Неговия народ.

…Онези, които щели да бъдат облагани така, трябвало да плащат една десета от придобитото от тях през годината и това трябвало да бъде постоянен закон за тях завинаги.”9

Законът за десятъка ни подготвя да живеем съгласно по-висшия закон на посвещението—да посветим и отдадем цялото си време, таланти и ресурси за делото на Господ. До деня, в който от нас ще бъде поискано да живеем съгласно този закон, на нас ни е заповядано да живеем съгласно закона за десятъка, което ще рече да даваме драговолно10 една десета от годишния ни доход.

На онези, които честно и вярно живеят съгласно закона за десятъка, Господ е обещал изобилие от благословии. Някои от тези благословии са материални — точно както и десятъкът е материален. Но подобно на външните физически обреди кръщение и причастие, заповедта да плащаме десятък изисква материални жертви, които в крайна сметка донасят огромни духовни благословии.

Знам за една семейна двойка, която живеела на хиляди мили от най-близкия храм. Въпреки че печелели малко, те вярно плащали своя десятък и спестявали всичко, което можели, за да пътуват до Дома на Господ. След година, братът на съпруга, който не бил член на Църквата, неочаквано дошъл и им предложил два самолетни билета. Тази материална благословия направила възможни духовните благословии каквито били тяхното храмово надаряване и запечатване. Допълнителна духовна благословия дошла по-късно, когато братът, който бил трогнат от смирената вярност на семейната двойка, се присъединил към Църквата.

Материалните и духовните благословии от десятъкъта са специално пригодени за нас и нашите семейства съгласно волята на Господ. Но за да ги получим, ние трябва да се подчиним на закона, към когото са прикрепени.11 „Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесените отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.”12

Някой от нас би ли отхвърлил нарочно изливането на благословии от Господа? Тъжно е, че точно това правим, когато не съумяваме да плащаме нашия десятък. Ние казваме „не” тъкмо на благословиите, които търсим и които се молим да получим. Ако сте от онези, които се съмняват в благословиите от десятъка, аз ви насърчавам да приемете поканата на Господ да Го изпитате. Плащайте своя десятък. Разкрийте небесните отвори. Ще бъдете изобилно благословени за вашето подчинение и вярност на законите и заповедите на Господ.

Бъдете уверени, че тези благословии се изливат и върху богатите и върху бедните по подобен начин. Както се казва в химна, „щом за вярата жертва, от Бога благословен е човек”. Ето защо Бог ни благославя затова, че жертваме, а не заради големината на нашите дарения.13 Членовете, които доброволно дават пълните десет процента от своя годишен доход, получават всичките обещани благословии от десятъка — независимо дали сумата е лептата на вдовицата или откуп за цар.

Преди години посетих сграда за събрания на друго вероизповедание. В красивото декоративно стъкло, доставено от Европа бе гравирано името на дарителя му; върху великолепния амвон, направен от ливански кедър бяха издълбани инициалите на богат благодетел; най-хубавите седалки носеха името на онези изтъкнати семейства, които бяха дарили най-много средства във фонда за изграждането на залата за събрания.

Противоположно на това, в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни всички, които плащат пълен десятък, са еднакво признати и благословени от Господ — без специални публични почести и награди. Той „не гледа на лице”14. Неговият закон за приходите е действително справедлив.

В наши дни е показателен начинът, по който се разпределя десятъка. Като виждаме примерите за ненаситност и сребролюбие сред някои безотговорни корпоративни изпълнителни директори, ние можем да бъдем благодарни, че Господ е осигурил начин за облагане с десятък, който да бъде упрaвляван под Негово напътствие.

Съгласно откровението, епископите са поставени да пазят Господното хранилище и да получават средствата на Църквата15. Както от епископите, така и от чиновниците се очаква да бъдат пълни платци на десятък, които са се научили да живеят благоразумно и в рамките на своите средства. Само часове след получаването на средствата от десятък от членовете на техните райони и клонове, тези местни ръководители прехвърлят тези средства директно в седалището на Църквата.

След това, така както е било открито от Господ, използването на десятъка се определя от съвет, съставен от Първото Президентство, Кворума на дванадесетте апостоли и Председателстващото епископство. Господ конкретно заявява, че работата на Съвета трябва да се направлява от Неговия глас към тях16. Този съвет се нарича „Съвет за разпореждане с десятъка”.

Забележително е човек да бъде свидетел как този Съвет се вслушва в гласа Господен. Всеки член знае за всички решения на Съвета и участва в тях. Никакво решение не се взема, докато Съветът не постигне единодушие. Всички средства от десятъка се изразходват за целите на Църквата, включително и средствата по благосъстоянието: за грижи за бедните и нуждаещите се, за храмове, за изграждане и поддръжка на сградите за събрания, за образование и учебни материали — накратко казано — за делото на Господ.

Когато един приятел на президент Джордж Албърт Смит го попитал какво мисли за плана на своя приятел да вземе онова, което би било за десятък, и да дари този свой десятък за благотворителни цели по негов избор, съветът на президент Смит бил:

„Мисля, че си много щедър човек с имуществото на друг….

…Ти ми разказа какво си направил с парите на Господ, но не ми каза да си давал на когото и да било една стотинка от собствените си пари. Той е най-добрият партньор, който имаш на света. Той ти дава всичко, което имаш — даже и въздуха, който дишаш. Той е казал, че трябва да вземаш една десета от онова, което идва при теб, и да го даваш на Църквата съгласно разпоредбите Господни. Ти не правиш това. Взел си парите на най-добрия си партньор и си ги изхарчил.”17

Десятъкът на членовете на Църквата принадлежи на Господ. Той решава чрез съвет на Неговите служители как да бъде употребен.

Пред членовете на Църквата и пред другите хора по света аз давам свидетелството си за почтеността на Съвета за разпореждането с десятъка. Участвал съм в този съвет вече седемнадесет години като Председателстващ епископ и сега като член на Кворума на дванадесетте апостоли. Без изключение средствата от десятъка на тази Църква са били използвани за Неговите цели.

Господ желае всички Негови деца да имат благословиите от десятъка. Твърде често ниe, като родители, не учим и не насърчаваме нашите деца да живеят съгласно този закон, тъй като техният принос се равнява само на няколко стотинки. Но без свидетелство за десятъка те са уязвими. В своите тинейджърски години те биват привлечени от дрехи, забавления и скъпи притежания и рискуват да изгубят специалната закрила, която предоставя десятъкът.

Възможно ли е с течение на годините даден млад мъж да бъде поставен в сан старейшина, да служи на мисия и ефективно да учи другите на закон, според който самият той не е живял? Когато той се зaвърне у дома и се сблъска с натиска, който произтича от посещаването на учебно заведение, от създаването на семейство и от започването на кариера, законът за десятъка по-лесен ли ще бъде за спазване? Също така, ще бъде ли дадена млада жена достойна да служи на Господ и да сключи завети за селестиален брак без да е получила свидетелство за десятъка за самата себе си? Ще бъде ли готова да учи своите деца на закон, който не е научила от собствен опит? О, каква вярност се изисква от бащите и майките, които единно биха призовали закрилящите благословии на десятъка върху своето семейство и благословиите, които по право им принадлежат! Президент Лоренцо Сноу е казал: „Учете децата да плащат десятък, така че той да може да бъде вечно съблюдаван. Ако спазваме този закон, независимо какво могат да направят нашите врагове, Господ ще ни закриля.”18

След няколко седмици всеки един от нас ще има свещената възможност отново да седне със своя епископ и да направи рекапитулация на своя десятък с Господ. Вашият епископ ще бъде нежен и мил. Той ще разбере предизвикателствата, с които се сблъсквате. Ако не можете да изплатите онова, което сте пропуснали да платите в миналото, продължете напред. Започнете днес. Споделете със своя епископ решимостта си да плащате пълен десятък в бъдеще и изработете план да се върнете в храма колкото е възможно по-скоро. Веднага щом сте демонстрирали своята вяра като сте плащали десятък в продължение на период време и сте спазвали другите необходими заповеди, ще можете да се радвате на вечните благословии на храма. Умолявам ви да не оставяте тази възможност да ви подмине. Не отлагайте.

Бащи и майки, докато се подготвяте за рекапитулацията на десятъка, аз ви насърчавам да съберете вашите малки деца около себе си и да им помогнете да преброят своите стотинки. Помогнете на вашите млади мъже и млади жени да проверят в своите документи и да изчислят размера на своя годишен доход. Колко чудесна е тази възможност да посадите семето на вярата в сърцата на вашите деца. Ще ги поставите в началото на пътеката, която води към храма. Поколенията на вашите предци преди вас и на вашите потомци след вас ще станат и ще ви нарекат благословени, защото ще сте подготвили вашите деца да извършват спасителни обреди в тяхна полза. Не е съвпадение, мои братя и сестри, че под ръководството на живия Божий пророк на земята днес, президент Гордън Б. Хинкли, храмове се разпростират по цялата земя. Спазването на заповедите, което включва плащането на нашия десятък, ще ни направи достойни да влезем в тези храмове, да бъдем запечатани за нашите семейства и да получим вечни благословии.

Пледирам да не отлагаме и да обърнем внимание на заповедта на нашия Господ да живеем съгласно закона за десятъка. Знам за двама мисионери, които посетили едно много бедно семейство. Домът на семейството бил направен от пресован картон и клонки с под от пръст и без електричество или легла. Всяка вечер бащата, който бил селскостопански работник, изразходвaл цялата си дневна надница за храна за вечеря. Когато напуснали скромния им дом, по-старият мисионер си помислил: „със сигурност законът за десятъка ще бъде препъни-камък за това семейство. Може би не трябва да го споменаваме за известно време.” Няколко мига по-късно по-младият спътник, който бил израснал в подобни условия в собствената си страна, изказал на глас собствените си мисли: „Знам, че принципът за десятъка се преподава чак след четири беседи, но не би ли било по-добре да го преподадем при следващото ни посещение? Имат нужда да знаят за десятъка сега, защото толкова много се нуждаят от помощта и благословиите на Господ.”

Мисионерът разбирал, че има закон, който неотменимо е постановен в небесата преди основаването на този свят, върху който се основават всички благословии, и че когато получим някаква благословия от Бог, това става чрез подчинение на онзи закон, върху който се основава тази благословия.19 Господ иска да благослови това семейство и нетърпеливо чака тяхното послушание, за да може да го направи.

Мои възлюбени братя и сестри, вечните благословии от десятъка са реални. Аз съм ги изпитал в моя живот и в живота на моето семейство. Изпитанието на нашата вяра е дали ще живеем съгласно закона за десятъка чрез нашето послушание и жертви. Защото по думите на пророка Джозеф Смит: „религия, която не изисква жертването на всички неща, никога няма достатъчната сила да произведе онази вяра, която е необходима за живот и спасение”20.

Свидетелствам, че Господ Исус Христос е жертвал Своя живот, за да донесе спасение на всеки от нас. Като Негов специален свидетел ви свидетелствам, че Той е жив. И от Негово име изразявам благодарност към вас децата, вдовиците, младежите и семействата–към всички верни — за вашите свещени десятъци. „Тези дела ще бъдат възпоминание за теб; не бой се, направил си ги за Мен.”21 В святото име на Исус Христос, амин.

Бележки:

  1. Вж. Joseph F. Smith, Gospel Doctrine, 5th ed. (1939), 225–226.

  2. Вж. Битие 14:20.

  3. Битие 28:22.

  4. History of the Church, 7:282.

  5. History of the Church, 7:292–293.

  6. Journal of Sarah De Armon Pea Rich, Archives, Harold B. Lee Library, Brigham Young University (typescript), 42.

  7. Вж. Joseph Fielding Smith, Church History and Modern Revelation (Melchizedek Priesthood course of study, first series, 1946), 196.

  8. Вж. историческото въведение към У. и З. 119.

  9. У. и З. 119:3–4.

  10. Вж. Church History and Modern Revelation, (third series, 1946 г.), 120.

  11. Вж. У. и З. 130:20–21.

  12. Малахия 3:10.

  13. „Славим пророка, който с Бога говори”, Химни и детски песни, стр. 50.

  14. Вж. У. и З. 1:35, 38:16.

  15. У. и З. 72:10.

  16. У. и З. 120:1.

  17. Sharing the Gospel with Others, sel. Preston Nibley (1948), 46; see also 44–47.

  18. Цитирано във Church History and Modern Revelation, (third series), 122.

  19. У. и З. 130:20–21.

  20. Joseph Smith, Lectures on Faith (1985), 69.

  21. „A Poor Wayfaring Man of Grief,” Hymns, no. 29.