2002 г.
Елате в Сион! Елате в Сион!
Ноември 2002


Елате в Сион! Елате в Сион!

Принципите на любов, работа, разчитане на собствените сили и посвещаване са дадени от Бог. Онези, които ги приемат и действат в съответствие с тях, стават чисти по сърце.

Когато се срещаме с членове на Църквата, има едно универсално предизвикателство — да намерим достатъчно време да направим всичко, което трябва да се свърши. Сред онези, които имат малко средства, има необходимост от повече време за осигуряване потребностите за живота. Сред онези които имат достатъчно, нуждата е за повече време, за да се отдадат на удоволствията на живота. Предизвикателството е обезсърчаващо, защото времето е точно определено; човек не може нито да удължи деня, нито да удължи годината.

Виновник е светът. Докато светът се бори за по-ефикасни начини за разпределяне на времето, той ни подмамва все повече и повече в светски стремежи. Но животът не представлява борба с времето — той е борба между доброто и злото.

Това, което трябва да направим в това отношение, може да бъде едно от най-досадните решения в живота. През 1872 г. пророкът Бригъм Йънг посъветвал светиите по този въпрос. Той казал: „Спрете! Почакайте! Когато станете сутрин, преди да си позволите са закусите… коленичете пред Господ, помолете Му се да ви прости греховете и да ви пази през деня, да ви предпазва от изкушения и всякакво зло, да насочва стъпките ви правилно, така че да можете да направите нещо през деня, което ще бъде от полза за Царството Божие на земята. Имате ли време да правите това?… Това е съветът, който имам за светиите от последните дни. Спрете, не бързайте… Бързате твърде много; не ходите достатъчно на събрания, не се молите достатъчно, не четете от Светите писания достатъчно, не размишлявате достатъчно, постоянно сте в движение, и толкова бързате, че не знаете какво да направите най-напред… Нека се огранича до едно проста поговорка — една от най-простите и обикновени поговорки, които могат да бъдат използвани — „Дръжте си чинията отдясно” , така че когато се изсипе дъжд от овесена каша, да може чинията ви да е пълна.1

Използвайте плана на Eвангелието, за да определите най-важните задачи Ето защо не търсете нещата от този свят, но търсете първо да съградите царството Божие [или Сион], и да установите неговата праведност; и всичко това ще ви се прибави.2

Като малко момче, растящо в южна Юта, идеята за Сион не ми беше толкова ясна, колкото е днес. Живеехме в малък град, недалеч от Националния парк Сион. В Църквата често пеехме познатите думи:

Израел, Израел, Бог те призовава,

Призовава те от скръбната земя.

Великия Вавилон рухна;

Бог ще отхвърли всички негови кули.

Елате в Сион, елате в Сион,

Тук се излива неговия гняв.

Елате в Сион, елате в Сион,

Тук се излива неговия гняв.3

В съзнанието ми на малко момче, аз видях величествените скали и издигащи се остри върхове в този национален парк. Криволичейки през високия каньон течеше река — понякога спокойна, понякога буен поток. Вероятно можете да си представите преживяното объркване, когато това малко момче се опитваше да обедини думите на химна с познатите околности на този прекрасен парк. Въпреки че не беше съвършена комбинация, в съзнанието си имах впечатлението, че Сион беше нещо величествено и божествено. През годините, се очерта по-възвишено разбиране. В писанията четем: „Затова, наистина, така каза Господ, нека Сион се радва, защото това е Сион — чистите по сърце.”4

Установяването на Сион трябва да бъде целта на всеки член на Църквата. Със сигурност можем да кажем: Когато търсим със цялото си сърце да осъществим и установим Сион, раздразнението от твърде краткото време ще изчезне. Има радости и благословии, които ще дойдат от участието ни в това толкова благородно дело. Личният живот се променя. Домът вече не е хотел, а място изпълнено с мир, сигурност и любов. Самото общество се променя. В Сион, раздорите и споровете спират, класовото разделение и омразата изчезват; няма бедни — духовно или светски; няма катаклизми и никакъв вид нечестие. Както много хора са свидетелствали — „и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи… сътворени от ръката Божия.” 5

Древният пророк Енох работил много години, за да доведе народа си до това състояние на праведност. Както в наши дни, те също живеели във време на нечестие, войни и кръвопролития. Но праведните хора отговорили: „И Господ нарече своя народ Сион, защото те бяха едно сърце и един ум, и живееха в праведност; и между тях нямаше бедни.” 6

Обърнете специално внимание на думата „защото” в този стих. Сион е установен и разцъфтява, защото животът и работата на неговите жители са вдъхновени от Бог. Сион не идва като дар, а защото добродетелния народ на завета се е събрал заедно и го е изградил. Президент Спенсър У. Кимбъл отбелязал: „Когато пеем заедно „Елате в Сион” имаме предвид… елате в района, клона, мисията, кола и помогнете за изграждането на Сион” 7. Така събрани по посочения от Господ начин, светиите от последните дни съзнателно се стремят да осъществят Сион, като „царство на нашия Бог и Неговия Христос” 8, в подготовка за второто пришествие. 9

Президент Хинкли ни е напомнил, че „това дело, в която сме ангажирани не е обикновено дело. Това е делото на Христос. Това е царството на Бог, нашия Небесен Отец. Това представлява изграждането на Сион на земята.”10

„Ако искаме да изградим Сион, за който са говорили пророците и за който Господ е дал силно обещание, ние трябва да поставим настрана нашия унищожителен егоизъм. Трябва да се издигнем над нашата любов към удобствата и спокойствието, и в самият процес на усилия и борба, дори в крайната ни нужда, ние ще опознаем по-добре нашия Бог.”11

Сред ученията, които пораждат този най-висш ред на общество на свещеничеството, са любов, служба, работа, самоувереност, посвещаване и настойничество.12 За да разберем по-добре как можем да изградим Сион върху тези основополагащи истини, нека обърнем внимание на четири от тях.

Първата е любов.

„Исус рече… Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия с ум.

Това е голямата и първа заповед.

А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си, както себе си.

На тия две заповеди стоят целия закон и пророците.”13

За да обичаме Бог повече от всичко друго, трябва да вземем под контрол приоритетите си и да подредим живота си, така че да бъде в хармония с Него. Ние ще обичаме всички Божии създания, включително нашите ближни. Поставянето на Бог на първо място пред всички неща разпалва по-голяма любов и привързаност между съпруга и съпругата, родителите и децата. В Сион откриваме, че „всеки човек се интересува от благото на ближния си, и прави всичко с око насочено към Божията слава.”14

Следващата истина е работата. Работата е физическо, умствено и духовно усилие. Господ е заповядал, че „с пот на лицето ще ядеш хляб.”15 Работата е източник на щастие, самоуважение и благополучие. „С пот на лицето ще ядеш хляб” (Моисей 4:25; Битие) В стопанството на Бог няма място за измами и алчност. Работата трябва да представлява честен труд с тази най-важна, божествена цел: „Но работникът в Сион ще работи за Сион, защото ако те се трудят за пари, ще погинат”16

Следва самоувереността. Тя е предвестникът на личната свобода и сигурност. Тази Църква и нейните хора имат заповед от Господ да бъдат подготвени, самоуверени и независими.17 Времената на изобилие са тези, в които трябва да се живее предвидливо и да се заделят стоки в хранилището. Във времена на недостиг трябва да се живее пестеливо и да се използва събраното в хранилищата.

Никой истински светия от последните дни, докато е физически и емоционално активен, няма да прехвърли доброволно отговорността за своето благополучие или това на семейството си на някой друг. Дотолкова доколкото може, под вдъхновението на Господ и със своя собствен труд, той ще осигури себе си и своето семейство с духовните и светски потребности на живота.18

Ние сме синове и дъщери на Бог и наистина зависим от Него за всичко което имаме. Ако спазваме заповедите Му, Той никога няма да ни изостави. Но Небесният Отец няма да направи вместо нас това, което ние можем и трябва да направим за себе си. Той очаква от нас да използваме средствата, които сме получили от Него, за да се грижим за себе си и своите семейства. Когато правим това, ние разчитаме на себе си.19

Накрая, посвещаване. Заветът на посвещаването обхваща жертвата, свързва любовта, работата и самоувереността; и е основен за установяването на Божието Царство. „Сион не може да бъде изграден”, казва Господ, „освен чрез принципите на закона на селестиалното царство.”20 Заветът на посвещаването е основен за този закон. Един ден ние ще го прилагаме в неговата пълнота. Този завет включва „отдаване на време, таланти и средства, за да се грижим за нуждаещите се — независимо дали нуждите им са духовни или светски — и в изграждане царството на Господ”21

Тези принципи на любов, работа, самоувереност и посвещаване са дадени от Бог. Онези, които ги приемат и действат в съответствие с тях, стават чисти по сърце. Праведният съюз е отличителният белег на тяхното общество. Техния мир и хармония се превръщат в знаме за народите Пророка Джозеф Смит казал:

„Изграждането на Сион е дело, което интересува народа на Бог от всички възрасти, и е тема, която пророците, свещениците и царете са изживели с особена наслада; . . на нас остава да видим, участваме и помогнем да предадем славата на последните дни [на Сион]… работа, която е предопределена да донесе разрушението на силите на мрака, обновлението на земята, славата на Бог, и спасението на човешкото семейство.”22

Свидетелствам, че тези неща са истинни. Президент Гордън Б. Хинкли е Божият пророк на земята, както беше Джозеф Смит, Младши. Царството Божие е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и ще стане Сион в цялата му красота. Христос е Спасителя на света, Възлюбения Син на живия Бог, Светият. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Deseret News Weekly, 5 June 1872, 248; курсив добавен.

  2. Преводът на Джозеф Смит, Матея 6:38.

  3. „Israel, Israel, God Is Calling”, Hymns, №. 7.

  4. У. и З. 97:21

  5. Вж. 4 Нефи1:16; вж. също 1–18.

  6. Моисеи 7:18; курсив добавен.

  7. Из Conference Report, Paris Area Conference 1976 г, стр. 3.

  8. У. и З. 105:32; вж. също 68:25–31; 82:14; 115:1–6.

  9. Вж У. и З. 65:2, 6.

  10. In Conference Report, Oct. 1989, 70; or Ensign, Nov. 1989, 53.

  11. In Conference Report, Oct. 1991, 78; or Ensign, Nov. 1991, 59.

  12. Вж. Spencer W. Kimball, „And the Lord Called His People Zion,” Tambuli, Dec. 1984, 2–9.

  13. Матея 22:37–40.

  14. У. и З. 82:19.

  15. Моисей 4:25; вж. също Битие 3:19.

  16. 2 Нефи 26:31.

  17. Вж. У. и З. 78:13–14, 38:29–31.

  18. Spencer W. Kimball, in Conference Report, Oct. 1977, 124; or Ensign, Nov. 1977, 77–78; see also 1 Timothy 5:8.

  19. Вж. Providing in the Lord’s Way: A Leader’s Guide to Welfare (welfare handbook, 1990), 5.

  20. У. и З. 105:5.

  21. Вж. Tambuli, Dec. 1984, 7.

  22. Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith (1976), 231–232; курсив добавен.