Ще намери ли Той вяра на земята?
Само когато нашата вяра съответства на волята на нашия Небесен Отец, ние ще имаме правото да получим благословиите, които търсим.
Това беше най-красивото изпълнение на една великолепна песен „Беден печален пътник”, която е била любимата песен на пророка Джозеф и брат му Хайръм. Какво прекрасно изпълнение на хора и оркестъра!
Моля се Духът Господен, който беше с нас по време на конференцията ни, да бъде с мен, за да мога да кажа онези неща, които ще бъдат от полза на членовете на Църквата и на тези, които не са членове. Чувствам се много смирен в тази задача.
Днес аз задавам въпрос, който Спасителят задал преди близо 2000 години: „Когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?”1
Първи принцип на Евангелието
Какво е истинска вяра? Вярата е определена като „убеждение, доверие в и преданост към Бог; . . непоколебимо вярване в нещо, за което няма доказателство.”2 Ние вярваме, че „вяра е да се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни… и трябва да бъде съсредоточена в Исус Христос.” Всъщност, ние вярваме, че „вярата в Исус Христос е първият принцип на Евангелието.”3
Вярата на една вдовица
Има такива хора, които могат да ни учат относно вярата, ако само отворим сърцата и умовете си. Такава била една жена, чийто съпруг бил умрял. Оставена сама да отглежда сина си, тя се опитала да намери начини да се издържа, но живеела по време на ужасен глад. Храната била оскъдна и много умирали от глад.
Храната намалявала, както и шансът на жената за оцеляване. Всеки ден тя гледала безпомощно как оскъдният й запас от храна намалявал.
Надявайки се на помощ, но не намирайки никаква, жената накрая осъзнала, че е дошъл денят, когато имала достатъчно храна само за едно последно хранене.
Точно тогава странник приближил и помолил немислимото. „Донеси ми, моля” казъл й той, „залък хляб.”
Жената се обърнала към него и казала, „Заклевам се в живота нa Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната.” Казала му, че се канела да ги приготви за последното ядене за себе си и своя син, „да го изядем и умрем.”
Тя не знаела, че човекът пред нея бил пророк Илия, изпратен при нея от Господ. Това, което този пророк й казал после, може да изглежда учудващо днес за онези, които не разбират принципа на вярата.
„Не бой се”, казал той, „но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си.”
Можете ли да си представите какво си е помислила? Какво е почувствала? Почти не е имала време да отговори, когато мъжът продължил: „Защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с масло ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.”
Жената, след като чула това пророческо обещание, отишла с вяра и направила както Илия наредил. „И тя, и той, и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.”4
В мъдростта на нашия ден молбата на пророка може да изглежда нечестна и егоистична. В мъдростта на нашия ден отговорът на вдовицата може да изглежда глупав и неразумен. Това е така до голяма степен, защото често се учим да вземаме решения, основани на това, което виждаме. Ние вземаме решения, основани върху фактите пред нас и това, което изглежда, че е в наша непосредствена, най-добра изгода.
„Вярата”, от друга страна „е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме-убеждения за неща, които не се виждат.”5 Вярата има очи, които минават през мрака, виждайки в светлината отвъд. „Да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.”6
Неуспех в упражняването на вярата
Много често днес ние не се уповаваме толкова на вярата, колкото на нашата собствена способност да размишляваме и решаваме проблеми. Ако се разболеем, модерната медицина може да направи лечебни чудеса. Ние можем да пропътуваме големи разстояния за кратко време. Имаме в ръцете си информация, която преди 500 години би направила най-бедния човек принц.
Истинска вяра
„Праведният чрез вяра ще живее”,7 ни е казано в Светите писания. Питам отново що е вяра?
Вяра съществува, когато абсолютната увереност в това, което не можем да видим, се обедини с действие, което е в абсолютно съответствие с волята на Небесния ни Отец. Без всичките три — първо, абсолютна сигурност; второ, действие и трето, абсолютно съответствие — без тези три всичко, което имаме, е една имитация, слаба и разредена вяра. Позволете ми да обясня всеки от тези три съществени елементи на вярата.
Първо, ние трябва да имаме увереност в това, което не можем да видим. Когато накрая Тома пипнал белезите от гвоздеите и положил ръката си на ребрата на възкръсналия Спасител, той признал, че най-сетне е повярвал.
„Исус му казва: Понеже ме видя, (Тома), ти повярва, блажени ония, които без да видят, са повярвали.”8
Петър повторил тези думи, когато възхвалявал вярата на ранните последователи в Исус Христос. Той казал:
„Когото любите, без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си.”9
Второ, за да може нашата вяра да промени нещата към по-добро, ние трябва да действаме. Трябва да правим всичко, което е по силите ни да променим пасивното вярване в активна вяра, тъй като наистина „вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”10
През 1998 година, президент Гордън Б. Хинкли издигна един глас на предупреждение към светиите както от тази Църква, така и към света като цяло. Той изрече същото предупреждение снощи по време на събранието на свещеничеството. Той каза: „Аз съветвам, че е дошло времето да сложим домовете си в ред. Толкова много хора живеят на самия ръб на доходите си. Всъщност някои живеят от заеми… Аз съм разтревожен от огромния дълг за потребителски стоки на изплащане, който виси над хората от нацията, включително нашите собствени хора.”11
Братя и сестри, когато тези пророчески думи били изречени, някои вярващи членове на Църквата посадили синаповото семе на своята вяра и се вслушали в съвета на пророка. Днес те са дълбоко благодарни, че са го направили. Други може би вярвали, че казаното от пророка е било истина, но не им достигала вяра, дори толкова малка, колкото синапово зърно. Следователно, някои изстрадали финансово, лично и семейно нещастие.
Трето, вярата на човека трябва да бъде в съгласие с волята на нашия Небесен Отец, включително природните Му закони. Врабчето, летящо в ураган, може да вярва, че то може успешно да лети през бурята, но непрощаващият природен закон накрая ще го убеди в обратното.
Ние по-мъдри ли сме от врабчето? Често това, което минава за вяра в този свят, е малко повече от наивност. Печално е да се види колко нетърпеливи са някои хора да възприемат прищевки и теории, докато същевременно отхвърлят или отдават малко вяра и внимание на вечните принципи на Евангелието на Исус Христос. Печално е да се види как нетърпеливо някои се впускат в безразсъдно или неетично поведение, вярвайки, че Бог ще ги избави по някакъв начин от неизбежните трагични последствия на техните действия. Те дори отиват толкова далеч, че молят за небесните благословии , знаейки в сърцата си, че това, което правят противоречи на волята на нашия Отец в Небесата.
Как познаваме кога нашата вяра е в съгласие с волята на Небесния ни Отец и Той одобрява това, което търсим? Ние трябва да знаем словото Божие. Една от причините да се потопяваме в Светите писания е да знаем за отношенията на Небесния Отец с хората от началото. Ако желанията на нашето сърце са в противоречие с Писанията, ние не трябва да ги следваме по-нататък.
След това, трябва да се вслушваме в съвета на пророците от последните дни, когато дават вдъхновени напътствия .
В допълнение, ние трябва да размишляваме, да се молим и да търсим напътствието на Духа. Ако го правим, Господ ни е обещал: „Аз ще ви кажа във вашия ум и във вашето сърце чрез Светият Дух, Който ще дойде върху вас и Който ще пребивава в сърцето ви.”12
Само когато нашата вяра съответства на волята на нашия Небесен Отец, ние ще имаме правото да получим благословиите, които търсим.
Принцип на силата
Истински разбрана и правилно прилагана, вярата е една от величествените и славни сили на вечността. Тя е сила, чиято мощ е извън нашето разбиране. „С вяра . . световете са били създадени с Божието слово.”13 С вяра са разделяни водите, изцелявани болните, умълчавани нечестивите и спасението било направено възможно.
Нашата вяра е основата, върху която почива целият ни духовен живот. Тя трябва да бъде най-важния източник на нашия живот. Вярата не е толкова нещо, което вярваме; вярата е нещо, което живеем.
Спомнете си думите на Спасителя: „Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.”14 „Който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши.”15
Преподаване на принципа
Онези, които вървят във вяра, ще чувстват живота си обграден със светлината и благословиите на небесата. Те ще разбират и знаят неща, които други не могат. Онези, които не вървят във вяра, оценяват нещата на Духа като глупост, тъй като нещата на Духа могат да бъдат разпознавани само чрез Духа.16
Небесните проявления са запечатани за разбирането на онези, които не вярват. „Защото, ако няма вяра сред чедата човешки”, ни казва Мороний , „Бог не ще може да върши никакви чудеса сред тях; затова Той не им се явяваше, докато не повярваха. ”17
Въпреки това, през цялата история, дори във времена на мрак имало такива хора, които чрез очите на вярата пробили мрака и видели нещата такива, каквито са наистина. Мороний разкрива, че „имаше мнозина, чиято вяра беше толкова извънредно силна,че… не беше възможно да бъдат държани отвъд завесата; и те наистина видяха с очите си това, което бяха съзрели с окото на вярата, и бяха доволни.”18
Нашите домове трябва да бъдат пристанища на вяра. Майките и бащите трябва да учат на принципите на вярата своите деца. Бабите и дядовците също могат да помагат. Когато съм на семейна сбирка, аз се опитвам да прекарам време, когато е подходящо, като имаме самостоятелни дикусии с някои от внуците ни. Сядам с тях и им задавам няколко въпроса: „Как си?” „Как е училището?”
След това ги питам как се чувстват относно истинската Църква, която означава толкова много за мен. Опитвам се да открия дълбочината на тяхната вяра и свидетелство. Ако доловя област на несигурност, аз ги питам: „Би ли приел една цел от своя дядо?”
След това им предлагам да четат Писанията ежедневно и им препоръчвам да коленичат всяка сутрин и вечер и да се молят с баща си и майка си, и да имат лични молитви. Съветвам ги да присъстват на техните събрания за причастие. Аз ги поучавам винаги да се пазят чисти и неопетнени, винаги да присъстват на своите събрания и накрая, сред други работи, винаги да се стремят да бъдат чуствителни към нашепванията на Господ.
Веднъж след разговор с Джозеф, нашия 8-годишен внук, той ме погледна в очите и ми зададе следния рязък въпрос: „Мога ли да си вървя сега, дядо?” Той се изскубна от ръцете ми и аз си помислих: „Това от полза ли беше?” Всъщност е било, защото на следващия ден той каза: „Благодаря за малкия разговор, който имахме.”
Ако се обърнем към тях по-скоро с любов, отколкото с порицание, ние ще видим, че вярата на нашите внуци ще се увеличи в резултат от влиянието и свидетелството на някой, който обича Спасителя и Неговата божествена Църква.
Изпитания
Понякога светът изглежда мрачен. Понякога нашата вяра е подложена на изпитания. Понякога чувстваме, че небесата са се обърнали срещу нас. Въпреки това, не трябва да се отчайваме. Не трябва никога да изоставяме нашата вяра. Никога не трябва да губим надежда.
Преди няколко години аз започнах да забелязвам, че нещата около мен бяха започнали да притъмняват. Това ме безпокоеше, защото прости неща, като четенето на текста на Писанията ми, ставаха по-трудни. Чудех се какво се е случило с качеството на крушките и защо производителите днес не можеха да правят нещата така, както преди години.
Смених ги с по-силни. Те също станаха мъждиви. Аз обвиних лошия дизайн на лампите и крушките. Дори се запитах дали блясъка на слънцето е започнал да избледнява, преди в мен да се появи мисълта, че проблемът може би не е в количеството светлина в стаята —пробемът може би е в моите собствени очи.
Скоро след това аз отидох на офталмолог, който ме увери, че светът въобще не е започнал да притъмнява. Перде на окото ми беше причината светлината да бледнее. Това със сигурност издава възрастта ми. Аз положих вярата си в способните ръце на този квалифициран специалист, пердето беше премахнато и ето, свелината отново обля живота ми! Светлината никога не е отслабвала; само моята способност да виждам светлината е била намаляла.
Това ме научи на една дълбока истина. Често, когато светът изглежда тъмен, когато небесата изглеждат далечни, ние търсим да обвиним всичко около нас, докато истинската причина за мрака може да бъде липсата на вяра вътре в самите нас.
Дерзайте. Имайте вяра и увереност. Господ няма да ви изостави.
Господ е обещал: „Търсете усърдно, молете се винаги, бъдете вярващи и всички неща ще работят заедно за ваше добро, ако ходите правдиво”19
Аз знам, както Алма в стари времена, че „всеки, който уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъде вдигнат в последния ден.”20
Нашият Небесен Отец е силно, трогателно, напътстващо Същество. Когато ние понякога търпим товара на скръбта, болката и печала, когато може да се затрудняваме да разбираме изпитанията на вярата, които сме призовани да преминаваме; когато животът може да изглежда мрачен и пуст — чрез вяра имаме абсолютната увереност, че любящият Небесен Отец е на наша страна.
Както апостол Павел обещал: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.”21
И един ден ние напълно ще видим през мрака в светлината. Ще разберем Неговия вечен план, Неговата милост и любовта Му.
„Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?”
Може би, когато членовете на Църквата се доверят с цялото си сърце, превърнат надеждите си и вярванията си в действие и търсят да са в съответствие с волята Господна, отговорът на въпроса, който Спасителят задал преди 2000 години, ще отеква: „Да, Той ще намери вяра. Той ще намери вяра сред онези, които вземат върху си Неговото име. Ще я намери сред онези, които живеят според божествените Му принципи.”
Свидетелство
Аз свидетелствам, че чрез нашия пророк, гледач и откровител президент Гордън Б. Хинкли, нашият Господ и Спасител Исус Христос говори на всички ни днес. Аз свидетелствам, че Евангелието е било възстановено в пълнотата му чрез пророка Джозеф Смит. Вярата, една вечна сила, е дар от нашия Небесен Отец за цялото човечество. За тази вечна истина аз казвам личното си свидетелство в името на Исус Христос, Амин.