2002 г.
„Блажени миротворците’
Ноември 2002


„Блажени миротворците”

Мирът е първостепенен приоритет, за който трябва да работим.

Сред най-паметните от всички дейности на нашето семейство са пътуванията ни до Светата земя. За нас посещенията в тази част на света са били такива, които променят живота. Но сега Светата земя е котел от бъркотия и е забранена за посещения за онези, които биха искали да отидат там с цел духовно обогатяване. Буквално всички части на света са поразени от актове на терор, каквито не са били известни по-рано. Обърканост идва при мнозина, които се молят за мир, но със страх се сблъскват с този противник–терора.

Мирът срещу раздора

За опасните времена, в които живеем, е било пророкувано в Писанията. Нашето време е било предсказано като време с пожари и бури, и мъгли от пушек в чужди страни;… войни, слухове за войни и земетресения на различни места… огромни замърсявания по лицето на земята… и всякакъв вид мерзости.1

Това пророчество е като ехо от по-ранен разказ в Писанията за второто поколение на човешкия живот2 на земята: Четем, че в онези дни Сатана имал голямо господство сред човеците и вилнеел в техните сърца. Оттам започнали войни и кръвопролития и десницата на човека била срещу собствения му брат в… стремежи за власт.3 От дните на Каин и Авел,4 Исав и Яков5 и Йосиф, който бил продаден в Египет,6 пламъците на конфликтите се подклаждат от семейните вражди.

Омразата между братя и съседи е довела сега свещени градове до места на скръб. Когато си мисля за участта на такива места, си спомням за една древна поговорка: „Присмивателите палят града, но мъдрите усмиряват гнева”7

Доктринални напътствия

Писанията хвърлят светлина, както върху причините, така и върху лекарството за болестта, наречена човешка омраза. „Естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адама, и ще бъде такъв вовеки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Христа.”8

Мирът може да победи само, когато естествената склонност към битка бъде заменена от лична решимост за живот на по-възвишено равнище. Идването при Исус Христос като при „Княза на мира”9 е пътеката към мира на земята и благоволението между човеците10. Той ни е обещал: „Блажени миротворците” защото те ще се нарекат Божии чада.”11

Исус учил хората как да живеят един с друг. Той обявил двете велики заповеди: първо, „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум,”12 и второ, „да възлюбиш ближния си, както себе си.”13

След това Той допълнил: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.”14

Той учил на Златното правило: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.”15 Този принцип се намира в почти всяка голяма религия. И други като Конфуций и Аристотел също са учили на него.16 В крайна сметка, Евангелието не започнало с раждането на Младенеца във Витлеем. То е вечно. То било провъзгласено в началото на Адам и Ева. Части от Евангелието са били запазени в много култури. Дори езическите митологии са били обогатени от фрагменти истина от по-ранни диспенсации.

Където и да се намира и както и да се изразява, Златното правило обгръща моралния кодекс на царството Божие. То забранява човек да пречи на правата на другия. То е еднакво задължително и за нациите, и за сдруженията, и за отделните индивиди. Със състрадание и въздържаност то замества отмъстителните реакции „око за око, зъб за зъб”17. Ако трябваше да останем върху тази стара и непродуктивна пътека, щяхме само да сме слепи и беззъби.18

Този възглед, да се отнасяме към другите, както бихме желали да се отнасят към нас, е лесен за разбиране. И той признава скъпоценната природа на всеки един от Божиите синове и дъщери.19 Писанията изискват от родителите да не учат децата „да се бият и да се карат един с друг, и да служат на дявола, който е господарят на греха.” Вместо това ние „ги (учим) да се обичат един друг и да си служат един на друг.”20

Исус учил за важността на помиряването и на разрешаването на споровете на лична основа. Той казал:

„Всеки, който се гневи на брата си… излага се на съд…

И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.”21

Върховният Учител ни е учил: „Прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията.”22

Исус заявил, че предстои да дойде ден за съд. Всеки отделен човек ще даде сметка за своя живот в смъртността и как се е отнасял с другите хора.23

Граждански задължения

Заповедите да обичаме Бог и ближния си са взаимно свързани. Не можем напълно да обичаме Бога без да обичаме своя ближен. Хората наистина са братя, защото Бог наистина е нашият Баща. При все това, Писанията са осеяни с истории за раздори и воюване. Те силно осъждат агресивните войни, но подкрепят задълженията на гражданите да защитават своите семейства и своите свободи.24 Тъй като „ние вярваме, че трябва да се покоряваме на царе, президенти, управници и съдии и че трябва да се подчиняваме на закона, да го почитаме и поддържаме.”25 членове на тази Църква ще бъдат призовавани на военна служба в полза на много нации. „Вярваме, че правителствата са установени от Бог за благото на човека и че Той държи хората отговорни за техните действия по отношение на тях — както при създаването на законите, така и при прилагането им за доброто и за безопасността на обществото.”26

По време на Втората световна война, когато членове на Църквата били принудени да се бият на противопоставящи се страни, Първото Президентство потвърдило, че „държавата е отговорна за гражданския контрол на своите граждани или поданици, за тяхното политическо благосъстояние и за провеждането на своята политика — както вътрешната, така и външната… Но Църквата сама по себе си не носи никаква отговорност за тази политика освен, че подтиква своите членове изцяло да служат… лоялно на своята страна.”27

Мирът е възможен

Поради дългата история на конфликти по земята, мнозина чувстват, че няма никаква надежда за мир. Не съм съгласен. Мирът е възможен. Можем да се научим да обичаме другите човешки същества като нас по целия свят. Независимо дали това са евреи, мюсюлмани или други християни, дали са хиндуисти, будисти, или други, ние можем да живеем заедно във взаимно възхищение и уважение без да се отказваме от своите религиозни убеждения. Общите неща между нас са по-важни от нашите различия. Мирът е първостепенен приоритет, за който трябва да работим. Пророците от Стария завет са имали надеждата и ние също трябва да имаме такава. Псалмописецът е казал: „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти”28 „Прави да престанат войните до края на земята.”29

Татко Авраам бил забележително наречен „Божий приятел”30 Мирът бил един от най-важните приоритети на Авраам. Той се стремял да бъде „княз на мира.”31 Неговото влияние би могло да вземе големи размери в днешното ни търсене на мир. Синовете му Исмаил и Исаак, въпреки че били родени от различни майки, преодолели своите различия, когато участвали в обща кауза. След като баща им умрял, те работили заедно, за да погребат тленните останки на своя възвишен баща.32 Техните потомци биха могли добре да следват този образец.

Потомството на Авраам има божествено постановен потенциал. Господ заявил, че Исмаил ще стане велик народ33 и че потомството на Авраам, Исаак и Яков ще благослови всички земни народи.34

Така че потомците на Авраам, на които са поверени велики обещания с безгранично влияние, заемат кардинална позиция да се изявят като миротворци. Избрани от Всемогъщия, те могат да насочат своя могъщ потенциал към мира.

Разрешаването на сегашните политически проблеми ще изисква много търпение и преговори. Процесът ще бъде силно подкрепен ако се следва с помощта на молитва.

Исаия пророкувал за надежда за нашия ден. Говорейки за събирането на Израил и за Възстановяването на Църквата чрез Пророка Джозеф Смит, Исаия писал:

„И в оня ден Господ пак втори път ще възвърне с ръката Си останалите от людете Си,…

И ще издигне знаме за народите, и ще събере изгонените на Израиля и ще събере в едно разпръснатите на Юда, от четирите ъгъла на земята.”35

Тези пророчества на надежда могат да се материализират, ако ръководителите и гражданите на нациите биха приложили ученията на Исус Христос. Тогава нашата епоха би била несравнима като мир и прогрес. Варварството от миналото би било погребано. Войната с нейните ужаси ще бъде отпратена в царството на сантименталната памет. Целите на нациите взаимно ще се подкрепят. Миротворците биха могли да водят в изкуството на решаване на спорове, в даването на помощ на нуждаещите се и в донасянето на надежда на страхуващите се. За такива патриоти бъдещите поколения ще изказват на висок глас похвали и нашият вечен Бог би им присъдил слава.

Надеждата на света е Князът на мира — нашият Създател, Спасител, Иехова и Съдия. Той ни предлага добрия живот, изобилния живот и вечния живот. Мирният, дори преуспяващият живот може да дойде при онези, който пребъдват в Неговите наредби36 и следват Неговата пътека към мира. Това заявявам на целия свят.

Членовете на Църквата

Сега, какво очаква Господ от нас като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни? Като Църква ние трябва да отхвърлим войната и да провъзгласяваме мир37. Като индивиди трябва да „търсим това, което служи за мир”38. Трябва да бъдем индивидуални миротворци. Трябва да живеем мирно като двойки, семейства и съседи. Трябва да живеем в съгласие със Златното правило. Притежаваме писанията на потомците на Юда, така както сега са обединени с писанията на потомците на Ефрем39. Трябва да ги използваме и да разширяваме нашите кръгове на любов, за да обгърнат целия човешки род. Трябва да занесем божествена любов и дадените чрез откровение учения на възстановената религия на нашите съседи и приятели. Трябва да им служим според нашите способности и възможности. Трябва да пазим принципите си на високо равнище и да подкрепяме истината. Ще продължим да събираме разпръснатия Израил от четирите краища на земята и да предоставяме обредите и заветите, които запечатват семействата заедно завинаги. Тези благословии ние трябва да занесем на хората от всички нации.

Като живеем по този начин, нашият Учител ще ни благослови. Той ни е дал следното обещание: „Не бой се, защото Аз съм с тебе: Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница.”40

Наша е Неговата възвишена кауза. Наша е каузата за вечната слава на цялото човечество. И като миротворци, ще бъдем наречени Божии чада. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.

Бележки:

  1. Мормон 8:29–31; вж. също 2 Тимотея 3:1–7, 12–13; У. и З. 45:26–27.

  2. Още от времето на Сит, сина на Адам и Ева.

  3. Моисей 6:15

  4. Вж. Битие 4:8–10.

  5. Вж. Битие 27:41.

  6. Вж. Битие 37:28.

  7. Притчи 29:8.

  8. Мосия 3:19.

  9. Исаия 9:6

  10. Вж. Лука 2:14.

  11. Матея 5:9; вж. също 3 Нефи 12:9; Пр.Дж.С., Матея 5:11.

  12. Матея 22:37.

  13. Матея 22:39; вж. също Лука 10:27; У. и З. 59:5–6.

  14. Матея 5:44.

  15. Матея 7:12; вж. също Лука 6:31; 3 Нефи 14:12.

  16. Вж. B. H. Roberts, New Witnesses for God , 3 vols. (1909–1911), 3:492–493.

  17. Матея 5:38; вж. също Изход 21:24–27; Левит 24:20.

  18. Вж. Joseph Stein, Fiddler on the Roof (1964), 142.

  19. Вж. Матея 25:40; У. и З. 18:10.

  20. Мосия 4:14–15.

  21. Матея 5:22–24; вж. също 3 Нефи 12:22–24; Пр.Дж.С., Матея 5:24–26.

  22. Марка 11:25–26, вж. също Пр.Дж.С., Марка 11:27–28.

  23. Вж. Матея 12:36, Римляните 14:10–12, 1 Иоаново 4:16–21, Алма 41:3, 3 Нефи 27:16–22.

  24. Вж. Алма 43:45–47; 46:11–12, 19–20; 48:11–16.

  25. Символът на вярата 1:12.

  26. У. и З. 134:1.

  27. Във James R. Clark, comp. Messages of the First Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 vols. (1965–1975), 6:155–156.

  28. Псалми 46:1.

  29. Псалми 46:9.

  30. Яковово 2:23, вж. също 2 Летописи 20:7, Исаия 41:8. Преди много време нашият Създател сключил завет с Авраам, който щял да важи за „хиляда поколения” (Второзаконие 7:9, вж. също 1 Летописи 16:15, Псалми 105:8). Трябва да бъде изпълнен в последните дни (вж. 1 Нефи 15:13, 18; У. и З.124:58, 132:30).

  31. Вж. Авраам 1:2.

  32. Вж. Битие 25:9. Първоначалното име на Авраам, което било Аврам, означава „възвисен баща” (вж. Bible Dictionary, „Abraham,” 601).

  33. Вж. Битие 21:13, 18.

  34. Вж. Битие 17:19; 21:12; 22:18; 28:13–14; 35:9–12; Изход 32:13; Второзаконие 9:5; Авраам 2:11; Пр.Дж.С., Битие 17:25.

  35. Исаия 11:11–12; вж. също Римляните 15:12.

  36. Вж. 2 Летописи 20:20, Матея 6:24–33; Иоана 10:10; 1 Нефи 2:20; 4:14; 2 Нефи 1:9, 20; 4:4; Яром 1:9; Мосия 1:7; 2:22, 31; Алма 9:13; 36:1, 30; 37:13; 38:1; 48:25; 50:20; Еламан 3:20; У. и З. 64:34.

  37. У. и З. 98:16.

  38. Римляните 14:19.

  39. Вж. Езекиил 37:16–19; 2 Нефи 3:12.

  40. Исаия 41:10.