Не се ли очистиха десетима?
Ако някога покажем благодарност, както трябва на нашия Небесен Отец, то ще трябва да го направим с цялото си сърце, мощ, ум и сила.
Когато президент Томас С. Монсън помоли онези нови членове на Седемдесетте и на общото президентство на Младите жени да дойдат и да заемат местата си отпред, аз си спомних живо месец април 1970 г., когато бях призован като помощник на Кворума на Дванадесетте и което беше изненада за мен: знаех за това само от няколко часа. Тъкмо когато бях поканен да седна в едно от червените кресла в стария Табернакъл, хорът запя „О, божествени Изкупителю”. Докато слушах тази молитвена песен с нейната чудна мелодия, аз помолих наум Спасителя да ме приеме такъв, какъвто съм и да не си спомня за моите провали, моите недостатъци и моите грехове (вж. Псалм 25:7). Колко чудесен беше онзи ден! Този спомен проблясна в ума ми докато президент Монсън отправи тази покана днес.
За мен е чест да бъда тук този следобед, за да прекарам няколко мига със всички вас и да ви поднеса моето свидетелство и чувства относно това чудно дело.
Казах на старейшина Нийл А. Максуел, че ще стигна дотук без моя бастун. Той ми го беше приготвил, но аз казах: „Не, мога да се справя и без него. Ще ти покажа, че имам вярата, че това ще стане.” Докато ставам по-стар и докато годините изтичат, за мен е чест да имам тази възможност и да имам способността и желанието да се изправям и да ви свидетелествам за благословиите на Евангелието, които дойдоха в живота ми през многото изминали години. Не знам дали съм най-старият в тази огромна зала днес, но сега съм на 97 години. Когато тази сутрин бе обявено, че това е 172-та полугодишна конференция на Църквата, си помислих, че някои хора на по-млада възраст биха могли да гледат на 172 като един много, много дълъг период време. Ще ви напомня за 100-годишнината на Църквата. По онова време Руби и аз сключихме брак. Беше 1930 година. Това е 172-та годишнина на Църквата и ние сме женени от 72 години. Споменавам ви това само за да можете, вие математиците, да запомните 172. Така човек се сеща много лесно.
По това време желая да отдам дан на почит и да изразя благодарност на моя Небесен Отец за благословиите, които съм получил през всички години от живота ми; за това, че бях роден от добри родители и възпитан в добър дом. И тъй като сме се движили из страната при всичките дейности, в които сме участвали, съм благодарен, че съм бил свързан с добри хора. Добрите хора влияят върху твоя живот и ти помагат да оформиш собствената си личност и характер, помагат ти да станеш част от обществото и да живееш по начина, по който трябва да живееш. Те ти помагат да осъществиш заслужаващи си усилията начинания и те издигат на по-високо равнище. И така, аз съм благодарен на моя Небесен Отец за благословиите, които съм имал. Свидетелствам за Него, че знам, че Той е наш Баща и че Исус е Христос, Синът на живия Бог, Създателят и Спасителят на цялото човечество. Благодарен съм за онази величествена роля, която е играл при Сътворението и за установяването на Евангелието на земята, и за възможността, която това носи на човечеството, ако те слушат, за да чуят и да разберат, както и да имат небесните благословии, ако ги заслужават, и да живеят по такъв начин, че Евангелието да стане велика част от живота им.
Благодарен съм на моите предци, които са се присъединили към Църквата още в първоначалните дни на Църквата и които са се преместили от северната част на щата Ню Йорк, за да се присъединят към светиите в Наву и да вземат участие в храма в Наву, а след това и в преселението на запад. За всички тези благословии аз съм благодарен в този ден, докато ви ги изброявам.
Трябва да спомена президент Гордън Б. Хинкли. Тази сутрин той направи едно забележително изказване, като направи преглед на последните години, но най-вече на събитията около Наву и повторното изграждане на този величествен храм. Всичко, което се случи там бе голяма благословия за света и за човечеството.
Искам президент Хинкли да знае, че внимателно съм наблюдавал, откакто той бе призован за допълнителен съветник на президент Спенсър У. Кимбал и откакто пое своята роля в Първото Президентство. Как израсна и съзря той и как е вдъхновяван и напътстван в осъществяването на дейностите, на които сме били свидетели! Мнозина от нас сме изиграли известна, неголяма роля във визията му за растежа, който е налице в Църквата напоследък, включително изграждането на храмовете, от които сега имаме 114 действащи. Всичко това е резултат от вдъхновеното ръководство на президент Хинкли. Нека бъде благословено сърцето му за онова, което е направил, за да помогне на Църквата да се разрасне, а и представата за нас да израсне и да се подобри по целия свят. Толкова сме благодарни за стореното от него, за ръста, който имаме днес в Църквата и за неговото ръководство.
Както е записано в Лука, един ден Спасителят влязъл в едно село, в което имало 10 прокажени. Сега, онези от нас, които са израснали през последните няколко години, знаят много малко за прокажените. Проказата била ужасна, предизвикваща страх болест в древността. Тези 10 прокажени дошли при Спасителя и казали: „Наставниче, смили се за нас; имай милост към нас, които страдаме от ужасната болест проказа.” И Той казал на 10-те прокажени: „Идете и се покажете на свещениците”, което те направили. Отишли да видят своите свещеници и се очистили — всичките 10 от тях. Не след дълго един от тях се върнал при Спасителя и паднал на лицето, ръцете и коленете си, като благодарял на Спасителя, че го е благословил и го е изцелил от ужасната болест. И Спасителят казал на този единствен човек: „Не бяха ли десетима? Какво стана с другите деветима? Къде са те?” (Вж. Лука 17:11–19.)
Докато многократно четях тази история, тя ми правеше голямо впечатление. Би ли ви харесало да сте част от „обществото на деветимата”? Какво ще кажете за това да бъдете причислени към онези, които не съумели да се върнат и да изкажат признателност на Спасителя за благословиите, които им е дал? Само един се върнал.
Толкова е лесно в живота за нас да получаваме благословии, много от тях неизброени, и да се случват неща в нашия живот, които могат да помогнат за промяната и подобряването му, както и за довеждането на Духа в нашия живот. Но понякога ние ги приемаме за някаква даденост. Колко благодарни трябва да бъдем за благословиите, които Евангелието на Исус Христос носи в сърцата и душите ни. Искам да напомня на всеки от вас, че ако някога покажем благодарност, както трябва на нашия Небесен Отец, то ще трябва да го направим с цялото си сърце, мощ, ум и сила, защото Той ни е дал нашия живот и дихание. Той ни е дал възможността да живеем по този начин, да имаме Евангелието в своя живот, да имаме примера на добри хора като президент Хинкли, които ръководят Църквата по целия свят днес и за възможността младите хора да гледат към него с гордост и благодарност като към ръководител, който изглежда и постъпва, както подобава и демонстрира онова, което Христовият Дух може да донесе в нашето сърце и душа. Когато тази благодарност се увеличи и развие и разшири, тя може да благослови нашите сърца и умове и души дотам, където ще искаме да продължим да постоянстваме и да вършим онези неща, които се иска от нас да вършим.
Голяма част от рода ни е разпръсната поне на 20 места в Съединените щати и Англия. Предложил съм им когато имат възможността да дадат вот на подкрепа на Висшите ръководители и особено на президент Хинкли и на неговите съветници — ако трябва да станат прави до радиото или където и да е, да вдигнат с ентусиазъм своите ръце и да си кажат „Аз участвам в подкрепата на ръководителите на Църквата”. Днес, докато вдигахме ръце, си представях как малчугани — деца, които обичаме и боготворим — вдигат ръце в различни части на света. Надяваме се да посадим в тях заедно с Духа Господен желание да учат, да знаят, да живеят съгласно Евангелието на Исус Христос и да бъдат част от него. Надяваме се напълно да се радват на своите възможности да развият своите характери и да са в състояние да протегнат ръка и да помогнат да се променят и възвисят сърцата и на други хора.
Бог е жив. Той е нашият Отец. Свидетелствам пред вас, че Исус е Христос, Синът на живия Бог и че пророкът Джозеф Смит е бил пророкът на Възстановяването. Президент Хинкли е нашият вдъхновен ръководител на тази Църква по целия свят днес. Нека бъде благословено сърцето му за всичко, което прави и за вдъхновението и откровението и видението, които има да води делото напред. Оставям това свидетелство пред вас в името на Исус Христос, амин.