Замълчи! Утихни!
Неговите думи в Светите писания са достатъчни: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог.”
Пеенето на хора на мъжете тази вечер запали огъня на паметта и ме подсети за песните, които пеех когато бях момче. С пламенност ние пеехме:
Постави рамото си до колелото; тикай напред.
Върши дълга си със сърце пълно с песен.
Всички имаме работа. Нека никой не клинчи.
Постави рамото си до колелото.1
Имахме един солист на хор, който учеше нас, момчетата, как да пеем. Трябваше да пеем. Сестра Стела Уотърс размахваше диригентската палка само на сантиметри от носовете ни и отбелязваше такта тежко с крак, което караше пода да скърца.
Ако реагирахме както трябва, сестра Уотърс ни даваше да изберем любим химн, който да изпеем. Изборът неизменно беше:
Учителю, бурята вилнее!
Талазите се издигат високо!
Небето е покрито с черен мрак.
Няма ни подслон, ни помощ наблизо.
Не те ли е грижа, че погиваме?
Как можеш да лежиш и да спиш
Когато всеки миг е така яростно заплашителен
Гроб в разгневената бездна?
И след това успокояващия припев:
Ветрове и вълни ще се покорят на Твоята воля:
Замълчи! Утихни! Замълчи! Утихни!
Нито гневът на бурното море,
Нито демони или хора или който и да е,
Никакви води не могат да погълнат кораба, в който лежи
Господарят на океана, на земята и на небето.
Те всички сладостно ще се покорят на Твоята воля:
Замълчи! Утихни! Замълчи! Утихни!
Те всички сладостно ще се покорят на Твоята воля:
Замълчи! Замълчи! Утихни!2
Като момче можех донякъде да си представя колко опасно е бурното море. Разбирането ми обаче, бе твърде слабо за другите демони, които могат да ни дебнат в живота, да погубят нашите мечти, да задушат нашите радости и да ни отклоняват от пътуването ни към Селестиалното царство на Бог.
Списъкът с разрушителни де мони е доста дълъг и всеки човек, млад или стар, познава онези от тях, с които трябва да се бори. Ще спомена само някои: демона на алчността, демона на нечестността, демона на дълговете, демона на съмнението, демона на наркотиците и демоните-близнаци на нескромността и неморалността. Всеки един от тези демони може да предизвика опустошение в живота ни. Комбинацията от няколко от тях може да доведе до тотална разруха.
Относно алчността книгата на Еклисиаста ни казва да сме предпазливи: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието.”3
Исус съветвал: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.”4
Необходимо е да се научим да различаваме нуждата от алчността.
Когато говорим за демона на нечестността, ние можем да го намерим на най-различни места. Едно такова място е училището. Нека избягваме измамата, лъжата, възползването от другите или всяко нещо, което е подобно на тези неща. Нека наш стандарт бъде пълната почтеност.
Когато вземате решения, не се питайте „Какво ще помислят другите?”, а по-скоро „Какво ще помисля аз за себе си?”
Всеки ден ние многократно сме атакувани от изкушението да прегърнем демона на дълговете. Цитирам съвета на президент Гордън Б. Хинкли:
„Обезпокоен съм от огромния дълг, причинен от покупки на изплащане, който виси над хората в тази нация, включително над нашите хора….
Ние сме мамени от съблазнителни реклами. Телевизията поднася примамливата покана да вземем назаем до 125 процента от стойността на собствения ни дом. Но никак не се споменава лихвата….
Разбирам, че може, разбира се, да е необходимо да вземем заем, за да имаме дом. Но нека си купим дом, къкъвто можем да си позволим, и така да облекчим плащанията, които постоянно и неотменно ще висят безмилостно над главите ни в продължение на около 30 години.”5
Бих добавил: Да не позволяваме на нашите въжделения да надхвърлят нашите възнаграждения.
При обсъждането на демона на наркотиците, аз, разбира се, включвам и алкохола. Наркотичните вещества увреждат способността ни да мислим, да разсъждаваме и да правим благоразумни и мъдри избори. Често те водят до насилие, тормоз над съпругата и децата, и могат да предизвикат поведение, което носи болка и страдание на невинните. „Просто кажи не на наркотиците” е ефективно изявление на личната ни решимост. Това може да бъде подкрепено и от писанията:
Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свят, който храм сте вие.”6
Когато размишлявам за демоните, които са близнаци, а именно нескромността и неморалността, трябва да ги направя тройка-близнаци като включа порнографията. И тримата вървят заедно.
В тълкуванието на съня на Лехий ние намираме едно доста уместно описание на гибелта, която носи порнографията: „И мъглите от мрак са изкушенията на дявола, които заслепяват очите и вкоравяват сърцата на чедата човешки, и ги отвеждат по широки пътища, за да погинат и се изгубят.”7
Един съвременен апостол на име Хю Б. Браун е заявил: „Всяка нескромност, която внушава нечисти мисли, е оскверняване на тялото — онзи храм, в който може да обитава Светият Дух.”8
Тази вечер ви препоръчвам един бисер от списанието Improvement Era. Това е публикувано през 1917 година, но е еднакво приложимо тук и сега: „Сегашният и всеобщ обичай на неприличие в облеклото, потопът от неморални романи сред печатаната литература, в пиесите и особено в киното…, търпимостта към нескромността във всекидневните разговори и поведение, вършат смъртоносно дело в подхранването на разрушаващи душата пороци.”9
В своето вдъхновено произведение „Essay on Man”, Алекзандър Поуп е заявил:
Порокът е чудовище с такъв ужасен изглед,
Че за да бъде намразен, трябва да бъде видян;
Но ако го виждаме твърде често и лицето му вече ни е познато,
Най-напред търпим, след това съжаляваме, а накрая го прегръщаме.10
Може би подходящо обобщение за този демон може да намерим в посланието на Павел до Коринтяните: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.”11
За всеки от нас е безкрайно по-добре да чува и да се вслушва в зова на съвестта, защото съвестта винаги ни предупреждава като приятел, преди да ни накаже като съдия.
Сам Господ ни дава окончателното слово, като ни казва да бъдем чисти, ние, които носим съдовете Господни.12
Братя, има една отговорност, която нито един човек не може да избегне. Това е ефектът от личното влияние.
Нашето влияние със сигурност се чувства в семействата на всеки един от нас. Понякога ние бащите забравяме, че някога и ние сме били момчета, а момчетата понякога могат да бъдат дразнещи за родителите си.
Спомням си като малко момче колко обичах кучетата. Един ден аз взех ръчната си количка и поставих на нея дървена щайга за портокали и тръгнах да търся кучета. По онова време кучета можеха да се намерят навсякъде: в училище, докато вървиш по тротоара или докато разучаваш незастроени парцели, каквито тогава имаше много. Когато намирах куче и го хващах, аз го слагах в щайгата, закарвах го у дома и го заключвах в навеса за въглища и спусках резето на вратата. Мисля, че този ден докарах у дома шест кучета с различни размери и ги направих свои затворници по този начин. Нямах представа какво ще правя с всички тези кучета, така че не разкрих стореното от мен на никого.
Татко си дойде у дома от работа и по навик взе кофата за въглища и отиде до навеса за въглища, за да я напълни. Можете ли да си представите неговия шок и пълно смайване, когато отвори вратата и се сблъска с шест кучета, всяко от които се опитваше незабавно да избяга? Спомням си, че татко леко се зачерви и след това се успокои и тихо ми каза: „Томи, навесите за въглища са за въглища. Кучетата на други хора по право принадлежат на тях.” Като го наблюдавах, аз научих урок на търпение и спокойствие.
Направил бях нещо добро, защото подобно нещо се случи в живота ми с най-малкия ни син Кларк.
Кларк винаги е обичал животни, птици, влечуги — всякакви животинки . Понякога това довеждаше до известен хаос в дома ни. Един ден, когато беше момче, той се прибра у дома от каньона Прово с една неотровна водна змия, която той нарече Херман.
Почти мигновено Херман се загуби. Сестра Монсън я намери в чекмеджето със сребърни съдове. Водните змии имат навика да бъдат там, където най-малко ги очакваш. Е добре, Кларк я премести във ваната, запуши отводнителния канал, сложи малко вода вътре и от външната страна на ваната сложи надпис, който гласеше: „Не използвай тази вана. Тя е собственост на Херман.” Така че ние трябваше да използваме другата, баня докато Херман заемаше конфискуваното място.
Но след време за наша изненада Херман изчезна. Името й трябваше да бъде Худини. Тя си беше отишла! Така че на следващия ден сестра Монсън почисти ваната и я приготви за нормална употреба. Изминаха няколко дни.
Една вечер реших, че е време да си взема една отморяваща вана и затова напълних ваната с много топла вода и след това мирно легнах вътре за няколко минути на спокойно отпускане. Лежах си вътре и просто размишлявах, когато сапунената вода достигна нивото на отвора за извеждане на преливаща вода и започна да тече през него. Можете ли да си представите моята изненада когато с очи насочени към този отвор за изтичане на вода, видях Херман да изплува и да се насочва право към лицето ми? Изкрещях на съпругата ми: „Франсис! Херман идва!”
Е, Херман, разбира се, беше отново уловен, сложен в херметическа кутия, и ние направихме малка екскурзия до парка Вивиан в каньона Прово и там пуснахме Херман в хубавата вода на потока Саут Форк. Никога повече не видяхме Херман.
В Учение и Завети, раздел 107, стих 99, се намира едно кратко, но директно наставление към всеки притежател на свещеничеството. В стиха се казва, че всеки човек трябва да научи своите задължения и да действа с пълно усърдие в службата, на която е назначен. Винаги съм се отнасял към това поръчение сериозно и съм се опитвал да живея съгласно посоченото в него.
Понякога в ума си чувам отново и отново ръководното напътствие, което президент Джон Тейлър дал на братята от свещеничеството: „Ако не възвеличавате своите призования, Бог ще ви държи отговорни за онези, които сте можели да спасите, ако бяхте изпълнявали дълга си.”13
При изпълняването на нашите отговорности аз съм научил, че когато обърнем внимание на даден безмълвен подтик и действаме в съответствие с него незабавно, нашият Небесен Отец ще направлява стъпките ни и ще благославя живота ни и живота на другите. Не познавам по-сладостно преживяване, нито по-скъпоценно чувство от това да обърна внимание на подтик, само за да открия, че Господ е отговорил на молитвата на някой друг чрез мен.
Вероятно ще е достатъчен само един пример. Един ден, само преди около една година, след като се бях погрижил за неща в офиса, усетих силен подтик да посетя една възрастна вдовица, която беше пациентка в Сейнт Джозеф Вила тук в Солт Лейк Сити. Веднага отидох там с колата си.
Когато отидох в стаята й, я намерих празна. Попитах една служителка къде се намира тя и бях заведен до едно фоайе. Там открих тази сладка вдовица да разговаря със своята сестра и с една друга приятелка. Проведохме приятен разговор заедно.
Докато разговаряхме, един мъж дойде до вратата на стаята, за да си вземе консерва с газирана вода от машината за продаване на напитки. Той хвърли един поглед към мен и каза: „Възможно ли е? Вие сте Том Монсън!”
„Да”, отговорих аз. „А вие изглеждате като някой от рода Хемингуей.” Той призна, че се казва Стивън Хемингуей, син на Алфред Юджийн Хемингуей, който беше служил като мой съветник, когато бях епископ и когото наричах Джийн. Стивън ми каза, че баща му е в същото заведение и, че му остава малко да живее. Той изричал на глас моето име и семейството искало да се свърже с мен, но не могло да намери моя телефонен номер.
Помолих за извинение и отидох със Стивън до стаята на моя някогашен съветник, където се бяха събрали и други негови деца — съпругата му беше починала няколко години преди това. Членовете на семейството считаха срещата ми със Стивън във фоайето като отговор от нашия Небесен Отец на голямото им желание да видя баща им преди да умре. Аз също чувствах, че е точно така, защото ако Стивън не беше влязъл в стаята, която посещавах, тъкмо в момента, в който го беше направил, нямаше дори да знам, че Джийн е в сградата.
Дадохме му благословия. Възцари си дух на мир. Имахме много хубав разговор, след който аз си тръгнах.
На следната сутрин едно телефонно обаждане ми откри, че Джийн Хемингуей е починал — само 20 минути след като беше получил благословията от своя син и от мен.
В молитва на ум изразих благодарност към Небесния Отец за Неговото ръководещо напътствие, което ме подтикна да посетя Сейнт Джозеф Вила и ме отведе при моя скъп приятел Алфред Юджийн Хемингуей.
Харесва ми да си мисля, че мислите на Джийн Хмингуей онази вечер, докато усещахме присъствието на Духа, участвахме в смирена молитва и произнасяхме свещеническа благословия, са били отклик на думите, споменати в химна „Учителю, бурята вилнее”, който цитирах в началото на моето послание:
Остани, о, блажени Изкупителю!
не ме оставяй повече сам,
И с радост ще се запътя към благословения пристан
И ще почивам на блажения бряг.
Аз все още обичам този химн и ви свидетелствам тази вечер за утехата, която той дарява:
Нито гневът на бурното море,
Нито демони или хора или който и да е,
Никакви води не могат да погълнат кораба, в който лежи
Господарят на океана, на земята и на небето.
Те всички сладостно ще се покорят на Твоята воля:
Замълчи! Замълчи! Утихни!14
Неговите думи в Светите писания са достатъчни: „Млъкнете и знайте, че аз съм Бог.”15 Свидетелствам за тази истина в името на Исус Христос, амин.