2002 г.
Старейшина Спенсър В. Джоунз От Седемдесетте
Ноември 2002


Старейшина Спенсър В. Джоунз
От Седемдесетте

Нека се изправим. Нека направим така, че епископът да премалее. Нека се изправим и дадем своите свидетелства.” Това бе предизвикателството, което младият Спенсър В. Джоунз отправил към своите приятели дякони. Това било също повратна точка в узряването на неговото свидетелство. „Като дадох своето свидетелство на края — там, където може би преди месец се присмивах на хората, които плачеха, докато даваха свидетелствата си, тъй като не разбирах — аз се намерих облян в сълзи,” си спомня старейшина Джоунз. „Никога не съм забравял този момент, защото когато дух говори на дух, става нещо специално.”

Старейшина Джоунз, който наскоро бе подкрепен за член на Втория кворум на Седемдесетте, е роден в Сафорд, щата Аризона, в семейството на Вайджил и Нели Бейкър Джоунз на 17 септември 1945 г. Той израснал като фермерски син в малката общност на светии от последните дни във Върден, щата Ню Мексико, където сградата за събрания била центъра на дейностите. „Обръщахме се почти към всеки човек в градчето с обръщението „чичо” и „леля”, даже ако не бяха наши роднини и всеки се грижеше за всички останали като че ли са му роднини.”

След като служил в Северната мисия на Аржентина, старейшина Джоунз учил в университета Бригъм Йънг, където придобил степен по зоология. По време на един танц на клуб Аризона в студентското градче той се запознал с Джойс Елизабет Матюс. Те сключили брак на 3 юни 1968 и след завършването се преместили в Галъп, щата Ню Мексико. Старейшина Джоунз е работил в много фирми, включително в компания за мебели и в компания за добитък. Той и съпругата му имат три деца и осем внука.

Старейшина Джоунз обяснява, че всяка едно от възложените му задачи е била благословия и го е подготвяла да продължи да служи в царството на Господ. Той е научил много от всяко едно от призованията си — било служейки като президент на Младите мъже, било като съветник на епископ, като епископ, като учител в Семинара, като президент на мисия, като изпълнителен секретар на област или като областен ръководител-седемдесетник. „Всяко призование е стъпало напред и преживяване, което дава знание”, обяснява старейшина Джоунз. „Човек израства стъпка по стъпка.”