Вие всички сте изпратени от небесата
Вашата роля като сестри е специална и уникална в Господната работа. Вие сте тези, които възпитавате и полагате грижи.
Мои възлюбени сестри, вашето присъствие е изумително и аз съм смирен от него. С благодарност отбелязваме присъствието на президент Хинкли и президент Монсън. Музиката на хора ни извиси много. Молитвата на сестра Сайнц беше покана за Божественото на бъде с нас. Вдъхновените послания на сестра Бони Паркин, сестра Кетлийн Хюз и сестра Ан Пингрий бяха изключителни. Президент Хинкли, президент Монсън и аз участвахме в отделянето и благославянето на тези три сестри като Общо президенство на Обществото за взаимопомощ. Тяхната вдъхновена отговорност е да водят тази велика организация от сестри под ръководството на свещеничеството. Благословиите, произнесени върху тези три сестри общо и лично, бяха силни. Когато президент Хинкли отдели сестра Паркин, той напомни на сестрите, че „пророкът Джозеф подчетал, че работата на Обществото за взаимопомощ е да протяга ръка, да служи на нуждите на бедните, нуждаещите се, разтревожените и изпадналите в беда и да благославя жените.”
Нашата тема днес е „Господи, ето ме, изпрати мен.” Това просто, но изпълнено със смисъл изказване е така подходящо, когато се обръщам към вас, сестри, тази вечер, защото тъй много от вас показват толкова добре тази готовност да продължите и да служите. Вие всички сте изпратени от небесата. Вие сте красивата част от човешката раса. Вашата роля като сестри е специална и уникална в делото Господно. Вие сте тези, които възпитават и полагат грижи, които имат, както е казал пророкът Джозеф Смит, „чувства на милосърдие и доброжелателство.” 1
Нямам думи да изразя своето уважение, признателност и възхищение към вас, прекрасни сестри. Жените от всички възрасти в тази Църква са били надарени с един божествен, типично женски дар на състраданието. Ние сме смирени от вашите действия на вяра, преданост, послушание и любяща служба и вашия пример на праведност. Тази Църква не би постигнала своята съдба без отдадените, верни жени, които в своята праведност неизмеримо са я укрепили. През годините сестрите от Църквата се сблъсквали с толкова големи предизвикателства, колкото са и вашите днес. Вашите предизвикателства са различни от тези на вашата майка, баба и прабаби, но те са много реални.
Радвам се, че възможностите за жените в Църквата и в света нарастват. Надявам се, че вие ще увеличите тези разширяващи се възможности, като им придадете вашия възвишен женски оттенък. Тези възможности наистина са неограничени. Когато пророкът Джозеф е създал нашата организация, той „отключил процеса на еманципирането на жените” и „той бил отключен за целия свят.”2 Откакто този процес бил отключен през 1842 г., на земята и при жените дошло повече познание, отколкото през цялата история на света.
През годините това велико общество за жените се развивало под вдъхновение, но основната работа на Обществото за взаимопомощ не се е променила. Пророкът Джозеф заявява много директно, че вашата работа е „не само да облекчавате бедните, но да спасявате души.”3
Вярвам, че четирите велики трайни концепции на това Общество са:
Първо, то е божествено установено сестринство.
Второ, това е място за учене.
Трето, това е организация, чиято основна цел е да служи на другите. Нейното мото е „Милосърдието никога не угасва.”
Четвърто, това е място, където жените могат да общуват и да установят вечни приятелства.4
Аз съм доволен, че вие, млади сестри имате възможността да участвате в Обществото за взаимопомощ на възраст осемнадесет години. Вие ще извлечете голяма полза от своето членство в тази жизнено важна организация. Животът ви ще бъде благословен, когато с желание участвате със сестрите в дейности за подпомагагане и в грижи за нуждаещите се. Програмата на Обществото за взаимопомощ е съсредоточена върху основното учение и ще ви даде възможност да изучавате Евангелието и да увеличите духовността си. Програмата е приложима за цялото човечество, не само за съпруги и майки. Всички сестри, включително вие, по-млади сестри, имат нужда да бъдат „запомнени и хранени с доброто слово Божие.”5 Учението ще ви укрепи и ще ви помогне да развиете духовността, необходима за преодоляване предизвикателствата на живота.
Една млада дама, която ми е много близка, направи следното наблюдение: Аз съм на 18 години и съм най-младата членка на Обществото за взаимопомощ в нашия район. Обичам да ходя в Обществото за взаимопомощ с майка си и баба си, защото е хубаво да прекарвам времето с тях като приятелки. Харесва ми да слушам как мама говори с нейните приятелки, защото ми дава възможност да опозная сестрите на нейната възраст. Има няколко дами, които обичат да ме прегръщат и да ме питат къде работя и какво правя през лятото. Те винаги ме карат да се чувствам сякаш съм важна и специална за тях. Когато се сдружих с бабите и прабабите в моя район, аз развих нови и уникални приятелства, които обогатиха и благословиха живота ми. Също така харесвам уроците, които изнасят по-възрастните сестри. Те са живели в различни места и техните лични преживявания са ми дали по-добро разбиране за това как да се справям с предизвикателствата и проблемите на живота. Историите, които те споделят от собствения си живот, са интересни и ми помогат да ги свържа с урока. Осъзнах, че Обществото за взаимопомощ наистина е за всички жени, независимо от възрастта им.”6
Независимо какви обстоятелства преживявате вие, сестри, вашето влияние може да достига до изумително много хора. Вярвам, че някои от вас имат склонността да подценяват своята дълбока способност да благославят живота на другите. Повечето от времето това не е на сцената при някаква публична проява, но във вашия пример на праведност и безбройните нежни действия на любов и доброта, направени с такова желание, толкова често на лични начала.
Специалната загриженост на Господ за вдовиците е многократно показана в писанията. Разбира се, тази загриженост се простира също и до всички самотни майки. Те имат толкова много изисквания, поставени към тях. Трябва да осигурят храната, дрехите и другите нужди на семейството. Те също така трябва да възпитават децата си с допълнително любов и грижа.
Наскоро получих едно писмо от сина на една сестра в такива обстоятелства и цитирам параграф от него: „Докато семейството ни беше младо, мама можеше да бъде целия ден вкъщи. Това е мястото, където тя искаше да бъде, но преди около 28 години, с четири деца на възраст от 5 до 14, тя беше принудена да приеме работа извън къщи, за да ни осигурява след като внезапно бе станала самотна майка. Въпреки че знаем, че това не е идеалната ситуация да отглеждаш едно семейство, мама работеше старателно, за да продължи да ни възпитава в Евангелието и се грижеше за всички семейни задължения, докато работеше на пълен работен ден, за да ни издържа. Чак сега, самият аз като родител, когато съм благословен с жена си в къщи, която се грижи за децата ни, започнах да разбирам в пълна степен ситуацията на мама и изпитанията да се грижи за нас по това време. Било е трудно и мъчително и ми се иска да бях направил повече, за да бяха нещата по-лесни за нея. Ще бъда вечно благодарен за нейната жертва в даването на пример, като ни учеше как да работим и как трябва да живеем. Мъдростта на прокламацията за семейството е особено вярна за мен сега, заради преживяванията, които споделихме като семейство.”7
Много верни, праведни сестри не са имали възможността за брак и въпреки това са били жизнено важна и необходима част от тази свещена работа. Тези прекрасни жени имат определена отговорност на ангели на милостта за родители, сестри, братя, племеннички и племенници, както и други членове на семействата и приятелите си. В Църквата има безброй възможности да се обича и възпитава. Неомъжените сестри, които може да имат повече време, служат по такъв великолепен начин.
Сестра Маргарет Андерсон от Сентервил, Юта, е чудесен пример за неомъжена сестра, която е живяла примерен живот, изпълнен със служба на другите. За много години тя любящо се грижила за своята възрастна майка, своята леля и своята сестра-инвалид. Тя напътстваше и въздействаше върху стотици деца като начална учителка. Сега, когато е пенсионирана, тя продължава да работи доброволно всяка седмица, като помага на децата да се учат да четат. Нейното служене било специална благословия за членовете от района й. Една млада жена отбелязва: „Когато бях малка, Маргарет ми правеше торта за рождения ден всяка година. Тя украсяваше захарната глазура с дейностите, която бях извършила предишната година, като танци или игра на футбол. Никой мисионер не заминава от нейния район без един от кожените портфейли на Маргарет. Тя е ценен източник като евангелски учител, особено в Обществото за взаимопомощ. За своите съседи и приятели тя с желание изпълнява поръчки и ги кара до храма. Маргарет е добра домакиня. Тя приготвя вкусни сладки и рисува прекрасни картини, които обича до споделя с другите. Тя наистина е благословила живота на безброй хора.
Пророците на Господа многократно са обещавали, че на праведните неомъжени сестри от Църквата няма да бъде отказана никоя благословия, в случай че, без никаква тяхна вина, те не са били омъжени в този живот и запечатани за достоен носител на свещеничеството. Те ще могат да се наслаждават на тази благословия вечно в отвъдния свят. „В случаите, когато копнеете до болка за това приемане и обич, което принадлежи на семейния живот на земята, моля ви, знайте, че нашият Отец в Небесата усеща вашето терзание и че един ден той ще ви благослови повече, отколкото можете да си представите .”8
След освещаването на великолепния нов храм в Наву ние със сестра Паркин, сестра Хюз, сестра Пингрий и техните благородни съпрузи отлетяхме за вкъщи със самолета. Попитах сестрите дали са ходили до магазина с червените тухли в Наву, където на 17 март 1842 г. Пророкът Джозеф създал Обществото за взаимопомощ само с двадесет членове присъстващи. Сестра Паркин отговори, че наистина са ходили.
Докато им говорех, ми бе убедително напомнено, че всички сестри, където и да са по света, могат да наследят и да се ползват от благословиите на Господ за жените. Пророкът Джозеф Смит казал: „Сега аз давам ключа на вас в името на Бог… Знание и интелигентност ще се излеят от този момент.”9 Тази благословия за знание и интелигентност идва при всички праведни жени в Църквата, независимо от тяхната раса или националност и без значение дали те са нови в Църквата или са потомци на един от първите 20 членове в Наву през 1842 г. Тези благословии се изливат върху онези сестри, които с желание изпълняват работата на ангели.
Наскоро чух старейшина Дитер Ухтдорф да прави следното проницателно изказване: „Никой от моите предшественици не е минал през Наву. Не мога да проследя своя произход до пионерите. Но като повечето членове на Църквата по света аз мога да бъда дълбоко свързан с цялото си сърце със светиите от Наву и тяхното пътуване към Сион. Продължителното усилие да маркирам своят собствен религиозен път към един Сион на „чистите по сърце” ме кара да се чувствам близко до пионерите от 19-ти век. Те са мои духовни предци , каквито са за всеки един член на Църквата, независимо от националност, език или култура. Те са установили не само едно безопасно място на запад, но също духовната основа за изграждането на царството сред всички народи по света.”
Сега малко за вас, сестри, които сте омъжени. По един много реален начин вие, сестри, правите нашите домове убежище на мир и щастие в един смутен свят. Един праведен съпруг е носителят на свещеничеството, което е управляващата власт на дома. Но той не е свещеничеството; той е носителят на свещеничеството.10 Неговата жена споделя благословиите на свещеничеството с него. Той по никакъв начин не е издигнат над божественото положение на своята съпруга. Президент Гордън Б. Хинкли заяви на общото събрание на свещеничеството миналия април: „В брачното спътничество няма нито подчинение, нито превъзходство. Жената не върви пред мъжа, нито мъжът върви пред жената. Те крачат редом, като син и дъщеря на Бога в едно пътуване за вечността.”
Той продължи: „Сигурен съм, че когато се изправим пред Божия съд, там ще се говори малко за това, какво богатство сме натрупали приживе или какви почести сме получили. Но ще има много подробни въпроси за отношенията ни у дома. И аз съм убеден, че само онези, които са преминали през живота си с любов, уважение и разбиране към своя спътник и децата си, ще получат от нашия вечен съдник думите: „Хубаво, добри и верни слуго,… влез в радостта на господaря си.”11
Съпругите, които поддържат своите съпрузи в епископствата, президенствата на колове и други свещенически призования, са велика благословия за Църквата. Те служат зад кулисите, тихо, но ефективно, поддържайки семейството и дома, докато техните съпрузи служат на светиите. Казах „тихо.” Чувал съм да се казва, че някои жени харесват силен тих мъж — мислят си, че той слуша!
Никой не знае по-добре от мен каква сила може да бъде една подкрепяща съпруга. От нашата сватба моята Рут ме е подкрепяла и насърчавала в многото призования, които съм имал за почти 60 години. Не бих служил и един ден без нейната любяща подкрепа. Аз съм й много благодарен и я обичам дълбоко.
Вдовицата на един от моите колеги-мисионери, сестра Ефи Дийн Боуман Рич, е много заета със семейството и двата си бизнеса. В допълнение, тя е майка, баба и прабаба на едно огромно семейство. Преди известно време, когато тя се бореше да посрещне изискванията на тези многобройни роли, тя каза: „Това, от което се нуждая, е съпруга!” Разбира се, тя имаше предвид, че е чувствала нуждата от подкрепата на някой, който ще се грижи за безбройните дреболии, с които една праведна, грижовна съпруга се справя толкова добре.
Сестри, каквито и да са вашите обстоятелства, всички вие се нуждаете от масло в светилниците си. Това означава да бъдете подготвени. Всички помним притчата за десетте девици, които са били поканени на сватбена вечеря. Пет били разумни и подготвени, с масло в светилниците си да посрещнат младоженеца; другите пет не били. Всичките десет приготвили светилниците си, но пет не били взели достатъчно масло с тях и то им свършило. Всички ние се нуждаем от светлината на светилниците си, за да преминем през мрака. Всички ние искаме да се срещнем с младоженеца и да присъстваме на сватбеното пиршество.
Преди няколко години президент Спенсър У. Кимбал разясни тази трагедия на неподготвеността. Той каза, че петте неразумни девици в притчата „са били научени. Те са били предупреждавани през целия си живот.” През деня и разумните, и неразумните си приличали, но „в най-тъмния час, когато най-малко очаквали, младоженецът дошъл.” Петте, чиито лампи угаснали, изтичали да вземат необходимото масло, но докато достигнали празничната зала, вратата била затворена. Било твърде късно.
Президент Кимбал обяснил, че „неразумните помолили другите да си поделят тяхното масло, но духовната подготвеност не може да се поделя мигновено. Трябвало да отидат разумните или младоженецът би дошъл без да бъде посрещнат. Имали са нужда от всичкото си масло за себе си; не са могли да спасят неразумните.”
„В тази притча, продължил той, „маслото може да бъде купено на пазара. В нашия живот маслото на подготвеността се натрупва капка по капка в праведен живот. Присъствието на събранието за причастие прибавя масло в нашите светилници, капка по капка през годините. Постът, семейната молитва, домашното обучение, контролът върху телесните желания, проповядването на Евангелието, изучаването на писанията — всяко действие на посвещаване и послушание е една капка, прибавена към нашия запас. Делата на доброта, плащането на дарения и десятъци, чистите мисли и действия, бракът в заветът за вечността — всичко това също допринася значително към маслото, с което ние можем в полунощ да заредим нашите изтощени светилници.”12
Сестри, важно е да имате масло в светилниците си, така че когато кажете на Господ „Ето ме, изпрати мен”, да сте подготвени и квалифицирани да бъдете изпратени. Всички ние сме изпратени от небесата, но какво можем да постигнем в Господната работа зависи до голяма степен от нашето желание и способност.
Моето свидетелство, основано на 59 години семеен живот, е че участието на моята Рут в Обществото за взаимопомощ е донесло обогатена духовност и хармония на дома ни. Тази божествено вдъхновена организация не само е благословила нейния живот, но също живота на всеки от членовете на нашето семейство. Включването в Обществото за взаимопомощ може да ви помогне да увеличите маслото в светилниците си. Може да ви осигури много от стабилността и издръжливостта, от която ще се нуждаете, когато бивате изложени на бурите на живота и пътуването през смъртността.
Когато се състоя първата пресконференция след като президент Хинкли беше ръкоположен и отделен като президент на Църквата, една жена го помоли да коментира предизвикателството на майките, които трябва да работят и едновременно да балансират многото нужди на своите домове и семейства. Президент Хинкли отговори: „Дайте най-доброто от себе си и помнете, че най-голямата придобивка, която имате в този свят, са тези деца, които сте довели в света и за чието възпитание и грижа вие сте отговорни.”13 Аз повтарям това тази вечер. Дайте най-доброто от себе си, за да помогнете на всички нас да достигнем по-високо и да се справяме по-добре. Използвайте своите вродени духовни дарове да благославяте. Помогнете ни да преодолеем злите влияния на света в нашия живот, нашите домове и в Църквата.
Нека обещанието на Нефи да бъде изпълнено във ваше име: „И те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава.”14 Искам да дам свидетелство за благословиите, които са дошли в живота ми от любовта на съпругата ми, Рут, моята християнска майка, святи баби, нашите дъщери и внучки и много други праведни жени. Правя това в името на Исус Христос, амин.