Със святост в сърцето
Всеки път, когато проявим любов, търпение, доброта, щедрост, ние уважаваме заветите си, като казваме „Ето ме, изпрати мене”.
Въпреки че броят ни е многократно по-голям от онзи на сестрите от Обществото за взаимопомощ в Наву, духът на нашето събрание е същият. Също като нас те се подпомагали, възпитавали и вдъхновявали една друга, молели се една за друга, жертвали всичко, което имали, за царството. Президент Хинкли ни описа като „огромен резервоар за вяра и добри дела …източник на преданост, лоялност и постижения”.1 Колко е забележително, че и в залата на Центъра за конференции, и в дома за събрания Мексико, и в клона в Литва, ние сме сестри от Сион, с велика работа за вършене. И заедно, водени от Божия пророк, ще я вършим! Надявам се, че чувствате любовта, която изпитвам към вас, любов, споделена и от моите съветнички, които са една голяма благословия за мен.
Да кажа, че бях смаяна, когато президент Хинкли ме призова да служа като общ президент на Обществото за взаимопомощ, е твърде слабо. Разбирате ме, нали? Но с треперещ глас аз отвърнах, „Ето ме, изпратете мене”. Когато една приятелка-еврейка научи какви ангажименти носи със себе си моето призование, ме погледна, сякаш бях полудяла, и попита, „Бони, защо трябва да правиш това?” (В случаи като този и аз самата се питам същото!) Има само една причина да го сторя: аз сключих завети с Господ и знам какво изисква това. Освен това знаех, че вие и аз ще служим заедно и че моята готовност е от името на всички нас.
Векове наред праведните жени са правели своя избор — да се присъединят към делото на Христос. Много ог вас са били кръстени едва наскоро; вашите завети са още свежи в сърцата ви, а жертвите ви — още пресни. Когато мисля за вас, сещам се за Присила Стейнс от Уилтшайър, Англия. Двадесет и една годишната Присила се присъединила към Църквата през 1843 г. Сама. Тя трябвало да се измъкне тайно в нощта, за да бъде кръстена поради гоненията на съседите и недоволството на семейството й. Тя пише: „Изчакахме до полунощ… и след това се отправихме към един извор на около четвърт миля. Там намерихме водата… замръзнала и старейшината трябваше да пробие дупка в леда, достатъчно голяма за нуждите на кръщението… Никой, освен Бог и ангелите Му, заедно с малцината свидетели, стоящи на брега с нас, не чу завета ми. Но в тържествеността на този полунощен час сякаш цялата природа слушаше, а ангелът-писар записваше словата ни в книгата Господна”.2
Думите й „Никой освен Бог и ангелите Му… не чу завета ми” докосват душата ми, защото подобно на Присила — без значение на възрастта ни, познаването на Евангелието, времето, което сме прекарали в Църквата — ние всички сме жени на завета. Това е една фраза, която често чуваме в Църквата, но какво значи тя? Как заветите определят кои сме ние и как живеем?
Заветите — или обвързващите обещания между нас и Небесния Отец — са от значение за нашето развитие във вечността. Стъпка по стъпка Той ни учи да станем подобни Нему, като ни включва да участваме в Неговото дело. При кръщението ние сключваме завет да Го обичаме с цялото си сърце и да обичаме нашите сестри и братя както себе си. По-нататък в храма ние сключваме завет да сме послушни, безкористни, пълни с вяра, почтени, милостиви. Сключваме завет да правим жертви и да посветим всичко, което имаме. Чрез властта на свещеничеството спазването на нашите завети ни носи благословии, които пълнят чашите ни до преливане. Колко често си давате сметка, че вашите завети се простират отвъд земния живот и ви свръзват с божественото? Сключването на завети е проява на сърце, пълно с желание; спазването на заветите е проява на сърце, пълно с вяра.
На хартия звучи така просто, нали? Разбира се, действието е онова, което показва какви сме в действителност. Така всеки път, когато проявим любов, търпение, доброта, щедрост, ние съблюдаваме заветите си, като казваме „Ето ме, изпрати мене”. Обикновено произнасяме тези думи тихичко, без духова музика.
А кога нечии други завети с Господ са благословили вашия живот, донесли са ви покой, нахранили са вашата душа? Когато моят съпруг и аз бяхме мисионери в Англия, видяхме много старейшини и сестри, чиито живот бе пряко повлиян от заветите на достойни жени. Бях така благодарна на майките, сестрите, лелите, учителките — подобно на много от вас — чиито спазени завети разпростираха благословии върху околните посредством онова, на което те бяха научили онези бъдещи мисионери.
Заветите не само ни изваждат от зоните на удобство и ни тласкат към ново развитие, но водят и околните към същото. Исус е казал, „защото делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също.”3 Като спазва Неговите завети, Той ни поощрява да спазваме своите.
Заветите ни предпазват от ненужно страдание. Например ние спазваме конкретен завет, когато се подчиняваме на напътствията на пророка. Той ни съветва да избягваме дълговете, да поддържаме хранителен запас и да разчитаме на себе си. Това, че живеем според възможностите си, ни благославя отвъд рамките на самото подчинение. Този завет ни учи на благодарност, сдържаност, алтруизъм, носи ни покой от финансов натиск и защита от алчност по материалното. Да държим лампите си пълни означава непредвидените обстоятелства да не спъват възможностите ни да заявим предано, „Ето ме, изпрати мене”.
Подновяването на заветите стимулира и освежава измъчената душа. Какво става в нашите сърца всяка неделя, когато при вземането на причастието чуваме онези думи „винаги да Го помнят”?4 Дали се поправяме през следващата седмица, като се съсредоточаваме върху онова, което е от най-голямо значение? Да, ние се сблъскваме с трудности; да, правенето на подобни корекции е изнурително. Но някога питали ли сте се как нашите сестри са преживели прогонването от Наву, като много от тях изминали пеша целия преход? Когато краката им се уморявали, те били носени от своите завети! Какво друго може да даде такава душевна и физическа твърдост?
Заветите също така ни предпазват да „не бъдем блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости”.5 Жените в завета оставали непоколебими, когато злото бивало назовавано добро, а доброто — зло. Когато помним заветите си, било в класната стая, на работа или гледайки най-новите телевизионни „експерти”, ще бъдем предпазени от въвеждане в заблуда.
Заветите могат да поддържат нас и онези, които обичаме, в духовна безопасност и готовност, като се грижим най-напред за най-важните неща. Например, когато става дума за семействата, не можем да си позволим безразличие и безредие. Детството е едно изчезващо чудо: малцина са имали безгрижните щастливи дни, които имах аз, докато растях в една ферма. Президент Хинкли казва: „Нашите проблеми, почти всеки един от тях, произтичат от домовете на хората… Ако трябва да има промяна,… тя трябва да започне у дома. Именно там се научава истината, култивира се почтеност, внушава се самодисциплина и се отглежда любов”.6
Сестри, Господ се нуждае от жени, които да научат децата да работят и учат, да служат и вярват. Без значение дали са наши собствени или чужди, ние трябва да се изправим и да кажем: „Ето ме, изпрати мене да гледам твоите деца, да ги направя най-важното нещо в живота си, да ги напътствам и защитавам от злото, да ги обичам”.
Понякога ни се налага да спазваме заветите си, когато видимо няма логична причина за това. Слушах как една несемейна сестра споделя изживяването си „да се довери напълно на Господ”. Животът й не се подредил според очакванията й. Познато ли ви звучи? Този период на душевни търсения бил белязан с промени в работата, нови финансови затруднения, привличане от светски философии. Чуйте сега какво направила тя. Намерила изхода, като седнала заедно с други сестри от нейния район , които също търсели покоя, който носи Евангелието. Помолила за свещеническа благословия. Доблестно изпълнявала призованията си. Учела и се стараела още по-пълно да показва своята любов, признание и убеденост към Христос. Молела се. „Плаках пред Господа”, разказва тя, „и Му казах, че ще направя всичко, което Той поиска от мене”. Тя извършила всичко това въпреки трудностите. И знаете ли какво станало? Не, пред прага й не се появил нейният вечен спътник. Но покоят намерил пътя до сърцето й, а животът станал по-добър.
Сестри, ние спазваме заветите си, когато споделяме мъдростта от своя живот, за да окуражим някой друг, когато сме посещаващи учителки, за да преподаваме с неподправено желание, когато помагаме на по-млада сестра да разбере, че нейният нов поглед върху нещата ще ни благослови в Обществото за взаимопомощ. Можем да правим всичко това!
Когато младата Присила, нашата обърната във вярата британка от 1843 г., прекосявала Атлантика, с нея се сприятелила жена на възрастта на майка й. Тази по-възрастна сестра също почувствала огъня на заветите, които поела върху себе си. Когато спрели на кея в Наву, тя била редом с Присила. Двете заедно, смели и вярващи, се присъединили към светиите на Бог.7
Духовната цялост да спазваме своите завети идва от постоянство в изучаването на писанията, молитва, служене и жертва. Такива прости стъпки подхранват душите ни, за да можем да кажем: „Изпрати ме да помогна на някоя сестра и нейното навородено; изпрати ме да напътствам борещ се ученик; изпрати ме да обичам някой аутсайдер. Изпрати ме там, където имаш нужда от мен, когато имаш нужда”.
Господ ни е призовал да вършим всичко, което вършим, със „святост в сърцата”.8 И святостта е продукт от съблюдаването на заветите. Обичам думите на този химни и начина, по който те ме карат да се чувствам:
Дай ми повече святост,
Повече вътрешен устрем,
Повече търпение в страданието,
Повече състрадание към греха,
Повече вяра в моя Спасител,
Повече усет за Неговата грижа,
Повече радост от това да Му служа,
Повече воля в молитвата.9
Святостта подсказва думите „Ето ме, изпрати мене”. Когато Присила Стейнс сключила своя среднощен завет в онези ледени води, тя пристъпила към един нов живот, с почти замръзнали дрехи, но въпреки това със сърце, сгрявано от радост: „Връщане назад няма”, рекла тя. Аз… избрах наградата на вечния живот, като се доверих на Бога”.10
Президент Хинкли, заедно със сестрите от Обществото за взаимопомощ от целия свят аз ви уверявам, че ние ще стоим единни като жени в завета и ще слушаме вашия глас. Чуйте думите на всяка една сестра от Обществото за взаимопомощ, когато в многоезичен хор ние заявяваме, „Ето ме, изпрати мене”.
Нека нашите лични завети, които ни свързват с нашия любещ Небесен Отец, ни направляват, защитават, пречистват, и нека ни позволят да сторим и ние същото за всички Негови деца; за това се моля в името на Исус Христос, амин.