1 И стана така, че през единадесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи, на петия ден от втория месец, след като беше имало много мир в земята Зарахемла, след като не беше имало войни и раздори в продължение на определен брой години, тъкмо до петия ден от втория месец през единадесетата година, из цялата земя се разнесе зов за война.

2 Защото ето, войските на ламанитите навлязоха в пределите на земята откъм страната на пустошта, тъкмо в град ^аАмония, и започнаха да избиват людете и да унищожават града.

3 И сега стана така, че преди още нефитите да могат да съберат достатъчно войска и да ги изгонят от земята, те ^аунищожиха людете в град Амония, а също и някои люде около пределите на Ной и отведоха други в плен в пустошта.

4 Сега, стана така, че нефитите искаха да освободят онези, които бяха взети в плен в пустошта.

5 Ето защо, този, който бе назначен за върховен военачалник на войските на нефитите (и името му беше Зорам, и той имаше двама синове, Лехий и Аха), и сега, Зорам и двамата му синове, като знаеха, че Алма е висшият свещеник на църквата, и бяха чули, че притежава духа на пророчеството, ето защо, те отидоха при него и пожелаха да разберат от него дали Господ иска те да отидат в пустошта в търсене на техните братя, взети в плен от ламанитите.

6 И стана така, че Алма се ^адопита до Господа относно този въпрос. И Алма се върна и им каза: Ето, ламанитите ще пресекат река Сидон в южната пустош, далече нагоре отвъд пределите на земята Манти. И ето, там ще ги срещнете, на изток от река Сидон, и там Господ ще ви предаде братята ви, които са били взети в плен от ламанитите.

7 И стана така, че Зорам и синовете му пресякоха река Сидон с войските си и отидоха далеч отвъд пределите на Манти в южната пустош, която се намираше от източната страна на река Сидон.

8 И те връхлетяха войските на ламанитите, и ламанитите бяха разпръснати и прогонени в пустошта; и те освободиха братята си, взети в плен от ламанитите, и животът на нито един от взетите в плен не беше изгубен. И те бяха доведени обратно от братята си да владеят собствените си земи.

9 Тъй свърши единадесетата година на съдиите, като ламанитите бяха изгонени от страната и народът на Амония бе ^аунищожен; да, всяка жива душа от амониитите бе ^бунищожена, също и техния велик град, за който те бяха казали, че Бог не може да унищожи поради величието му.

10 Но ето, за ^аедин единствен ден той беше опустошен; а труповете им бяха разкъсани от кучета и диви зверове от пустошта.

11 При все това, след много дни труповете им бяха струпани по лицето на земята и бяха заровени на плитко. И сега, зловонието им беше толкова силно, че в продължение на много години людете не отиваха да живеят в земята Амония. И тя бе наречена Опустошението на Нехоровци; защото тези, които бяха убити, бяха от изповеданието на ^аНехор; и земите им останаха пусти.

12 И ламанитите не се върнаха повече да воюват срещу нефитите до четиринадесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи. И тъй, народът на Нефи имаше непрестанен мир в цялата страна.

13 И Алма, и Амулик отидоха и проповядваха покаяние на людете в ^ахрамовете им и в светилищата им, както и в ^бсинагогите им, които бяха построени по начина на юдеите.

14 И те непрестанно споделяха словото Божие с всички, които желаеха да чуят словата им, без да проявяват ^апредпочитание.

15 И тъй Алма и Амулик, както и много други, които бяха избрани за това дело, отиваха да проповядват словото из цялата страна. И установяването на църквата стана всеобщо из цялата страна, из цялата област, сред целия народ на нефитите.

16 И ^ане съществуваше неравенство между тях; Господ изля Духа Си по цялото лице на земята, за да подготви умовете на чедата човешки или ^бсърцата им да приемат словото, което щеше да бъде проповядвано сред тях по време на Неговото пришествие;

17 за да не се възпротивяват на словото, за да не бъдат невярващи и да не вървят към гибел, но да могат да приемат словото с радост, и подобно на ^аклонка да бъдат присадени към истинската ^блоза, та да могат да влязат в ^впокоя на Господа, техния Бог.

18 Сега, тези ^асвещеници, които излязоха сред людете, проповядваха срещу всички лъжи и ^бизмами, и ^взависти, и спорове, и злоба, и хули, срещу кражбата, разбойничеството, грабежа, убийството, извършването на прелюбодеяние и всякакъв вид похотливост, като прогласяваха, че всичко това не трябва да бъде;

19 изявяваха неща, които трябва скоро да дойдат; да, изявяваха ^апришествието на Сина Божий, Неговите страдания и смърт, както и възкресението на мъртвите.

20 И мнозина от людете питаха за мястото, където Синът Божий щеше да дойде; и те ги учеха, че Той ще им се ^аяви ^бслед възкресението Си, и людете приеха това с радост и ликуване.

21 И сега, след като църквата бе установена из цялата страна, спечелила ^апобеда над дявола, и словото Божие се проповядваше в чистотата си из цялата страна, и Господ изливаше благословиите Си върху народа, ето, тъй привърши четиринадесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.