1 И Стана така, че тридесет и четвъртата година се измина, както и тридесет и петата и ето, учениците на Исуса бяха установили църква на Христа във всички земи наоколо. И всички, които идваха при тях и наистина се покайваха за греховете си, биваха кръстени в името на Исуса; и те получаваха също и Светия Дух.

2 И стана така, че през тридесет и шестата година всички люде по цялото лице на земята, както нефити, тъй и ламанити, бяха обърнати към Господа; и нямаше нито раздори, нито спорове сред тях и всички люде постъпваха справедливо едни към други.

3 И те имаха ^авсичко помежду си като общо; ето защо, нямаше нито богати, нито бедни, нито роби, нито свободни, а всички бяха направени свободни и се ползваха от небесния дар.

4 И стана така, че тридесет и седмата година измина също и мирът все още продължаваше в земята.

5 И учениците на Исуса извършваха велики и чудни дела дотолкова, че ^аизцеляваха болни и вдигаха мъртви, и правеха куците да ходят, и слепите да проглеждат, и глухите да чуват; и извършваха всякакъв вид ^бчудеса сред чедата човешки; и в нищо друго те не извършваха чудеса, освен в името на Исуса.

6 И тъй измина тридесет и осмата година, както и тридесет и деветата и четиридесет и първата, и четиридесет и втората, да, дори четиридесет и девет години се изминаха, така както и петдесет и първата и петдесет и втората; да, дори петдесет и девет години изминаха.

7 И Господ ги направи да преуспеят извънредно много в земята; да, тъй че те съградиха отново градове там, където бе имало изгорени градове.

8 Да, дори онзи велик ^аград Зарахемла те сториха да бъде съграден отново.

9 Но имаше много градове, които бяха ^апогълнати и води придошли на тяхно място; затова тези градове не можаха да бъдат възобновени.

10 И сега, ето, стана така, че народът на Нефи стана силен и се умножи извънредно бързо, и стана един извънредно ^акрасив и възхитителен народ.

11 И те се женеха и се омъжваха, и бяха благославяни според множеството обещания, които Господ им беше дал.

12 Те не следваха повече ^адействията и обредите на ^бзакона на Моисей, а следваха заповедите, получени от своя Господ и от своя Бог, като постоянстваха в ^впост и молитва, и в честото събиране заедно, за да се молят и да чуят словото Господне.

13 И стана така, че нямаше раздори сред целия народ и в цялата земя, а имаше велики чудеса, извършвани сред учениците на Исуса.

14 И стана така, че седемдесет и първата година и също седемдесет и втората, да, и накрая и седемдесет и деветата година се беше изминала; да, тъкмо сто години се бяха изминали и учениците на Исуса, които Той беше избрал, бяха всички отишли в ^арая Божий, с изключение на ^бтримата, които трябваше да останат; и имаше други ^вученици, които бяха ^гпоставени на тяхно място; също и мнозина от това поколение се бяха поминали.

15 И стана така, че ^анямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете.

16 И ^анямаше зависти, нито спорове, нито метежи, нито блудства, нито лъжи, нито убийства, нито какъвто и да е вид ^бпохотливост; и наистина не можеше да съществува ^впо-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия.

17 И нямаше нито разбойници, нито убийци, нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е друг вид -ити; но те бяха всички събрани в ^аедно, чедата Христови и наследници на царството Божие.

18 И колко благословени бяха те! Защото Господ ги благославяше във всички техни дела; да, те бяха благословени и преуспяваха, чак докато не се изминаха сто и десет години; и първото поколение от Христа се помина, и нямаше раздори в цялата земя.

19 И стана така, че Нефи, този, който водеше този последен летопис (и той го водеше върху ^аплочите на Нефи) умря и синът му Амос го водеше вместо него; и той го водеше също върху плочите на Нефи.

20 И той ги води осемдесет и четири години и все още имаше мир в земята, с изключение на една малка част от людете, които се разбунтуваха против църквата и се нарекоха ламанити; затова започна отново да има ламанити в земята.

21 И стана така, че Амос също умря (и се бяха изминали сто и деветдесет и четири години от пришествието на Христа), и синът му Амос води летописа вместо него; и той също го водеше върху плочите на Нефи; и той беше също така записан в книгата на Нефи, която е тази книга.

22 И стана така, че се изминаха двеста години; и всички от второто поколение се бяха поминали, с изключение на малцина.

23 И сега, аз, Мормон, бих искал вие да знаете, че людете се бяха умножили дотолкова, че се бяха разпространили по цялото лице на земята и че бяха станали извънредно богати поради своето преуспяване в Христа.

24 И сега, в тази двеста и първа година започна да има между тях такива, които се бяха издигнали в ^агордост, обличаха се в скъпи одежди и носеха всякакъв вид прекрасни бисери, и всякакъв вид изящни светски неща.

25 И от това време нататък те нямаха повече благата си и богатствата си ^аобщи помежду си.

26 И те започнаха да се делят на класи; и започнаха да градят ^ацъркви за себе си, за да се ^бобогатяват, и започнаха да отричат истинската църква на Христа.

27 И стана така, че когато изминаха двеста и десет години, в земята съществуваха много църкви; да, имаше много църкви, които провъзгласяваха, че познават Христа, но въпреки това, ^аотричаха по-голямата част от Неговото Евангелие дотолкова, че приемаха всякакъв вид нечестие и раздаваха това, което беше свято, на оногова, за когото то беше ^бзабранено поради недостойнството му.

28 И тази ^ацърква се разпространяваше много поради беззаконието ѝ и поради силата на Сатана, който беше обладал сърцата им.

29 И още, имаше и друга църква, която отричаше Христа и ^апреследваше истинската църква на Христа заради смирението им и вярата им в Христа; и те ги презираха заради многото чудеса, които се вършеха сред тях.

30 Ето защо, те упражняваха сила и власт над учениците на Исуса, които останаха с тях; и те ги хвърляха в ^атъмница, но чрез силата на словото Божие, която беше в тях, тъмниците се разцепваха на две; и те ходеха навсякъде, и вършеха велики чудеса.

31 При все това и въпреки всички тези чудеса, людете вкоравиха сърцата си; и те също потърсиха да ги убият, както юдеите в Йерусалим потърсиха да убият Исуса според Неговото слово.

32 И ги хвърляха в ^аогнени ^бпещи, но те излизаха оттам невредими.

33 И ги хвърляха също в ^аями с диви зверове, а те си играеха с дивите зверове, също както дете си играе с агне, и излизаха оттам невредими.

34 При все това, людете вкоравиха сърцата си, защото бяха подведени от много свещеници и лъжливи пророци да построят много църкви и да вършат всякакъв вид беззаконие. И те ^аудряха по людете на Исуса, но людете на Исуса не отвръщаха на ударите. И тъй от година на година те чезнеха все повече в неверие и нечестие, докато не се изминаха двеста и тридесет години.

35 И сега стана така, че в тази година, да, в двеста тридесет и първата година, стана голямо разделение между людете.

36 И стана така, че в същата тази година се издигнаха едни люде, които бяха наречени нефити и бяха истински вярващи в Христа; и сред тях бяха онези, които бяха наречени от ламанитите яковити, йосифити и зорамити.

37 Ето защо, истински вярващите в Христа и истинските поклонници на Христа, между които се намираха и ^атримата ученици на Исуса, които трябваше да останат, бяха наречени нефити и яковити, и йосифити, и зорамити.

38 И стана така, че онези, които отрекоха Евангелието, бяха наречени ламанити и лемуилити, и исмаилити; и те не чезнеха в неверие, но съзнателно се ^абунтуваха срещу Евангелието на Христа; и учеха децата си да не вярват, тъкмо както бащите им чезнеха в началото.

39 И това стана поради нечестието и мерзостта на бащите им, тъкмо както беше в началото. И те бяха ^аучени също да мразят чедата Божии, тъкмо както и ламанитите някога бяха учени да мразят чедата на Нефи, още от начало.

40 И стана така, че двеста четиридесет и четири години се изминаха и такива бяха делата на народа. И по-нечестивата част от народа стана силна и стана извънредно по-многобройна от народа Божий.

41 И те все още продължаваха да градят църкви за себе си и да ги украсяват с всякакъв вид скъпоценности. И тъй изминаха двеста и петдесет години, също и двеста и шестдесет години.

42 И стана така, че нечестивата част от людете започна отново да изгражда тайните клетви и ^азаговори на Гадиантон.

43 Също и людете, които се наричаха народът на Нефи, започнаха да стават горделиви в сърцата си поради извънредните си богатства и да стават суетни като своите братя ламанитите.

44 И оттогава учениците започнаха да скърбят за ^агреховете на света.

45 И стана така, че след като се бяха изминали триста години, ето, и народът на Нефи, и ламанитите, станаха извънредно нечестиви, едните като другите.

46 И стана така, че разбойниците на Гадиантон се разпростряха по цялото лице на земята; и нямаше никои, които бяха праведни, с изключение на учениците на Исуса. И злато, и сребро те трупаха в изобилие, и търгуваха всякакъв вид търговия.

47 И стана така, че след като се изминаха триста и пет години (и людете живееха още в нечестие), Амос умря; и брат му Амарон води летописа вместо него.

48 И стана така, че когато се изминаха триста и двадесет години, Амарон, заставен от Светия Дух, скри ^алетописите, които бяха свещени, да, дори всички свещени летописи, които бяха предавани от поколение на поколение и бяха свещени, чак до триста и двадесетата година от пришествието на Христа.

49 И той ги скри в Господа, за да могат един ден да ^адостигнат отново до остатъка от дома Яковов според пророчествата и обещанията Господни. И това е краят на летописа на Амарон.