Пълнолетни младежи
Да станем по-добри настойници на земята, която Бог сътвори за нас
От старейшина Маркъс Б. Наш
От Седемдесетте
От реч, произнесена на 18-ия ежегоден симпозиум в Стегнър Сентър на Университета на Юта в Солт Лейк Сити на 12 април 2013 г.
Колкото по-добре се грижим за този свят и всичко в него, толкова по-добре той ще поддържа, вдъхновява, усилва, оживява и радва сърцето и духа ни.
Хобито ми е да съм сред природата, независимо дали изкачвам планини, карам ски, карам каяк в морето, карам велосипед или съм на сафари. Като дете обичах да съм в гората и да чувствам тихото, красноречиво свидетелство, което извисяващите се вечно зелени дървета даваха за Твореца. Откакто пораснах, научих чрез изучаване и вяра, че ако разбираме кои сме, целта на живота и причината за сътворението на земята – и не забравяме тези неща – ще се отнасяме към тази земя и всичко по нея по един по-висш, по-благороден начин.
Божията цел за сътворението на земята
Господ, посредством пророците Си – древни и съвременни – се опитва да ни помогне да разберем и ценим дара да живеем на тази красива земя. В Стария завет Давид размишлява за величествените творения на Бог и се чуди на глас защо – при такива чудеса – Бог е загрижен за човека (вж. Псалми 8:4). Давид заключава, че човечеството е специално, „само малко по-нископоставен(о) от ангелите“ (Псалми 8:5).
Моисей също вижда във видение „безброй светове“1 и заявява: „Поради тази причина сега знам, че човекът е нищо, и това никога не съм го предполагал“ (Моисей 1:10).
В смирението си пред великолепието на Божиите творения, Моисей пропуска да осъзнае една велика истина. Затова Господ му показва отново безграничните Си творения и умишлено заявява, че Той, Господ, е направил тези творения, за да „се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). Тази земя, всъщност всички творения, са създадени, за да ни се помогне да придобием безсмъртие и вечен живот.
Говорейки отново за целта на земята, Господ казва: „ще създадем земя, на която тези (имайки предвид нас) да могат да живеят. И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“ (Авраам 3:24–25, вж. също стих 26). Животът на земята, съчетан с дара на свободата на избор, ни предоставя възможността да избираме да се стремим към всичко, което ни предлага Бог и някой ден да го получим2.
Когато приключва сътворението на земята, Бог е доволен, защото вижда, че то ще изпълни целта Му за нас, Неговите чеда3. Божиите синове и дъщери и семействата, които създават те, не са просто натрапници на тази земя; всъщност те заемат централно място в целта за нея4.
Ние трябва да бъдем добри настойници
Животът на тази земя е както благословия, така и отговорност. Господ заявява: „Ето, полските зверове и небесните птици, и това, което произлиза от земята, е постановено да се ползва от човека за храна и облекло и за да може той да има в изобилие“ (Учение и завети 49:19). Обаче, тъй като земята и всичко по нея е „творение на ръката (Му)“ (Учение и завети 29:25), всичко това принадлежи на Него5. Като временни обитатели на тази земя, ние сме настойници, а не собственици. В качеството ни на такива, ние сме отговорни пред Бог – собственика – за всичко, което правим с Неговите творения: „Защото е целесъобразно, че Аз, Господ, трябва да направя всеки човек отговорен като настойник на земни благословии, които Аз съм създал и приготвил за Моите творения“ (Учение и завети 104:13).
Начинът, по който се грижим за земята, за това как я използваме и как споделяме от изобилието ѝ и начинът, по който се отнасяме към всичко, което е предоставено за нас, са част от нашето изпитание по време на земния живот. Ние трябва с благодарност да използваме това, което Господ е предоставил, да избягваме разхищението на живот и ресурси и да използваме изобилието на земята, за да се грижим за бедните6. Господ е силно загрижен за всичко живо и особено за чедата Си, и ще ни държи отговорни за това, което избираме да правим (или да не правим) във връзка с изобилието от Негови творения.
Господ ни обещава, че ако Го следваме и разумно използваме земните ресурси с благодарност и уважение: „Истина ви казвам, че доколкото правите това, всичко, що има по земята, е ваше: и полските зверове, и въздушните птици. … И е угодно Богу това, че е дал всички тези неща на човека; защото за тази цел те бяха създадени: за да се използват благоразумно, не с излишество, нито насила“ (Учение и завети 59:16, 20).
Ние трябва да използваме тези ресурси разумно и с благодарност, с намерението да помагаме на другите – настоящи, минали и бъдещи поколения – да получат благословиите, които Небесният ни Отец желае за Своите чеда.
Да виждаме отвъд себе си
За съжаление, днес живеем в свят, в който хората могат да избират да отхвърлят Бог и да се отнасят с презрение към Неговите творения. Когато това става, то носи болка на Бог и на творенията Му.
Енох пише, че Бог заплакал заради лошите избори и задушаващата егоистичност на Неговите чеда7. Мороний пророкува, че в последните дни ще има „огньове и бури, и па̀ри от дим… (и) голяма нечистота по лицето на земята; ще има убийства и кражби, и лъжи, и измами, и блудства, и всякакъв вид мерзости; когато ще има мнозина, които ще кажат: Направѝ това или направѝ онова и не ще има значение“ (Мормон 8:29, 31). Когато хората замърсяват този свят духовно или материално, страда не само Бог, но и природата8!
Важното е, че благословиите и силата, налични посредством Господната възстановена Църква и Неговото Евангелие, имат способността както да разширяват и променят човешката душа и да вдъхновяват любов към Бог и Неговите творения, така и да ни помагат да мислим за добруването на другите и за нуждите на бъдещите поколения.
Природата ни доближава до Бог
Земята и всичко живо са нещо повече от вещи, които да бъдат консумирани и/или консервирани; някои части от нея трябва и да бъдат опазени! Непокътнатата природа и „всички неща по земята са създадени за полза и употреба от човека, да радват окото и да развеселяват сърцето…, както и да оживотворяват душата“ (Учение и завети 59:18–19).
Природата в естественото ѝ състояние ни доближава до Бог, прочиства ума и сърцето от шума и разсейващите фактори на материализма, повдига ни към една по-висока, по-възвисена сфера и ни помага да опознаем по-добре нашия Бог: „Земята се носи на своите крила и слънцето дава светлината си през деня, а луната дава светлината си през нощта, и звездите също дават светлината си. … Всеки човек, който е видял което и да е, дори и най-нисшето от тях, е видял Бог да се движи във величието и силата Си“ (Учение и завети 88:45, 47).
Все още обичам да се катеря високо в планините, сред величествените гранитни скали и върхове. Макар и безмълвни, те говорят за силата и величието на Бог – и несравнимия Му гений за красота. Както свидетелства Алма: „всички неща свидетелстват, че има Бог; да, тъкмо земята и всичко по нейното лице, … свидетелстват, че има един Върховен Творец“ (Алма 30:44).
Обичам да гледам звездите нощем, опитвайки се да обхвана с поглед вечността на времето и космоса. Винаги се удивлявам на познанието, което идва в тези тихи моменти, когато въпреки необятността на космоса, Господарят на вселената познава мен. А Той познава всички нас. Сътворението свидетелства за Създателя и ако опазим тези специални, непокътнати места, те красноречиво и проникновено свидетелстват за нашия Бог и ни вдъхновяват да продължим напред.
Колкото по-добре се грижим за този свят и всичко в него, толкова по-добре той ще поддържа, вдъхновява, усилва, оживява и радва сърцето и духа ни – и ще ни подготвя да живеем с нашия Небесен Отец със семействата ни в една селестиална среда, която ще бъде земята, на която стоим днес, но в прославено състояние9.
Нека с благодарност се грижим за тази земя – нашият настоящ и потенциален бъдещ дом.