Водени от Господ
назад напред


Само в дигитален формат: Гласове на светии от последните дни

Водени от Господ

Господ ни познава и знае какво е правилно за нас сега.

Фотография от Коуди Бел

Жизел

Преди да се оженим, Андре работеше по докторантурата си и получи работа в Университета на Мичиган. Оженихме се и се преместихме в Мичиган. В крайна сметка, Андре започна да има проблеми на работа и искаше да я смени.

Бяхме млади, тъкмо се бяхме оженили и не знаехме какво да направим. Решихме да се помолим за това.

Андре

Един ден отидох в университета и видях табло, на което бяха изложени свободни работни места. Кандидатствах за три от тях. След седмица ми предложиха и трите.

Жизел

Чудехме се какво да направим. Отново се молихме. Едната позиция беше в Англия, но ние искахме да останем в Съединените щати. Другата беше в Тексас, а третата беше в Мериленд, близо до Вашингтон, окръг Колумбия. Работата в Мериленд бе в НАСА. Андре е учен, така че НАСА му звучеше като добро място.

Андре

Докато се премествахме в Мериленд, аз шофирах, докато Жизел спеше. Беше рано сутринта, когато видях храма Вашингтон, окръг Колумбия.

„Събуди се! Събуди се! Виждаш ли го? – казах на Жизел. – Като замък е!“

Жизел

Казах на Андре, че може би някой ден ще го посетим. Нямахме идея какво е това. Няколко дни след като пристигнахме в Мериленд, отидох в библиотеката, за да използвам Интернет, за да кандидатствам за работа и да проверя имейла си.

Една жена, която работеше там, чу акцента ми и ме попита откъде съм. Казах ѝ, че съм от Бразилия и започнахме да си приказваме. Името й беше Една. Казах ѝ, че тъкмо сме се преместили от Мичиган и споменах къде живеем.

„Аз живея в същия блок“ – каза Една.

На следващия ден, когато се върнах в библиотеката, Една каза: „Толкова се радвам, че се върнахте. Исках да ви поканя със съпруга ви у дома на вечеря“.

Намерих това за странно, защото тя не ме познаваше. После тя каза: „Молих се за вас, защото почувствах нещо много специално, когато ви срещнах вчера“.

Отидохме в дома ѝ и научихме, че нейният съпруг неотдавна бе починал. След вечеря тя изсвири на пианото „Господи, ще Те обичам“ (Химни, №138). Тя каза, че това е любимият химн на съпруга ѝ и че са го изпълнили на погребението му. След това ни поговори за плана на спасение и ни покани да отидем на църква с нея.

Отидохме на църква и хората бяха много мили с нас. Решихме да отидем и следващата неделя. Съгласихме се да имаме мисионерските уроци. Една предложи да имаме уроците в нейния дом. В продължение на пет месеца ние ходехме на църква всяка неделя. Сърцата и духовете ни бяха подготвяни за кръщение.

Андре

Когато обявиха кръщението ни, всички изглеждаха учудени. „Ама не сте ли членове? – казаха те. – Но вие сте тук всяка седмица!“ Нашето кръщение беше специално. Почти целият район присъства на него.

Бяхме запечатани в храма Вашингтон, окръг Колумбия, година след това. Когато отидохме в храма, осъзнахме, че това бе замъкът, който бяхме видели малко повече от година преди това!

Жизел

След като бяхме запечатани в храма, много неща не вървяха добре.

След 11 септември 2001 г. беше трудно за нас да подновим визите си. Бях тъжна, защото тъкмо бях завършила един колеж и бях кандидатствала за пълна стипендия в Университета на Мериленд. Не получих стипендията, а лабораторията, в която работеше Андре, щеше да бъде закрита.

Помислихме, че вероятно е дошъл моментът да се върнем в Бразилия.

Андре

Нашият епископ ни каза, че можем да помагаме на много членове в Бразилия и да израстваме по начини, по които не бихме могли в Съединените щати. Той ни посъветва да не се отдалечаваме от Църквата.

„Отидете в Бразилия и служете на Господ“ – каза той.

След като поживяхме известно време в Бразилия, нашият президент на кол дойде в дома ни и ме призова да служа като епископ. Някак знаех, че щях да бъда призован. Две нощи преди призованието ми не можех да заспя. Размишлявах и изучавах.

Жизел

Чудех се какво става. Видях как той се променя преди призованието си.

Андре

Когато започнах призованието си, нашият район имаше 80 активни членове. Когато бях освободен, много повече посещаваха редовно църква, а 12 души от нашия район отидоха на мисия. Беше чудесно!

Около времето, когато бях освободен, президент Дитер Ф. Ухтдорф бе освободен от Първото президентство. Помня как президент Ръсел М. Нелсън каза, че президент Ухтдорф има нови и важни отговорности в Кворума на дванадесетте апостоли.

Три месеца по-късно бях призован за първи съветник в президентството на мисия. Не съм служил на мисия, но обичам призованието си. Обичам да работя с мисионерите. Господ ме познава. Той знаеше, че трябва да бъда освободен като епископ, за да мога да служа по времето и на мястото, което е правилно за мен сега.