Бързане за събранието за причастие
назад напред


Бързане за събранието за причастие

Мислех, че сме пропуснали причастието – отново.

Снимка от Getty Images

Когато се преместихме от Съединените щати във Виетнам, със съпруга ми бяхме решени никога да не пропускаме църква. Година по-късно не бяхме изпуснали и едно неделно събрание, но често закъснявахме и често пропускахме причастието. Събранието ни за причастие започваше в 8:30 ч. С три малки деца подготвянето за църква навреме често изглеждаше невъзможно.

Решихме, че трябва да започнем да пристигаме навреме за църква и да вземаме причастието. Беше трудно, но успяхме да стигнем навреме за църква четири поредни недели. Забелязах разликата, до която доведоха усилията ни. През седмицата имахме повече духовни преживявания.

Следващата неделя обаче се успахме. Вече беше 7:30 ч. Казах на съпруга ми, че беше безнадеждно, но тогава си помислих колко ще сме благословени, ако въпреки това се постараем да се приготвим. Разбързахме се!

Когато стигнахме до църквата, бяхме закъснели с 20 минути. Почувствах, че сме се провалили. Чух пеене, когато влязохме и когато отворих вратата, някой отиваше до амвона за молитва.

„Това откриващият химн ли беше?“ – прошепнах на мисионера, стоящ до вратата.

„Да! – отговори той. – Днес започнахме късно“.

Бях удивена. Мислех, че отново сме се издънили, обаче бяхме пристигнали на църква точно навреме! Сълзи се стичаха по лицето ми, докато усещах любовта на Небесния Отец за мен и семейството ми.

По-късно научихме, че когато мисионерите дошли на църква тази неделя, те осъзнали, че никой не е донесъл хляб за причастието. Нямало наблизо магазин, а във Виетнам е трудно да се намери хляб. След моментна паника старейшините си спомнили, че имат хляб вкъщи.

Няколко дни преди това, старейшините бяха дошли в дома ни за вечеря. Тогава бях приготвила за тях домашен хляб. Църквата започна късно през тази неделна сутрин, защото старейшините изтичали до вкъщи, за да вземат хляба, който аз бях направила за тях!

Бог вижда нашите усилия, когато се стремим да спазваме Неговите заповеди. Въпреки че понякога не се справяме, Той ни обича и ще подготвя начини, за да можем да успяваме – дори и когато това е просто да отидем навреме на църква.