Преодоляване на светските грижи

Учение и завети 37–40

Преодоляване на светските грижи

Светските грижи не трябва да ни разсейват от това да се подчиняваме на Божието слово.

Прекарах целия следобед на колелото си, ходейки от фирма на фирма, в търсене на работа.

Илюстрации от Лиам О’Фаръл

Дори и когато са ни обещани велики благословии, ако се притесняваме за светските грижи вместо за Господната воля, ще загубим тези благословии. Ярък пример за това е преживяването на един човек в началото на Възстановяването.

Джеймс Ковил е свещеник в друга църква в продължение на 40 години, но след като чува за възстановеното Евангелие, той „сключва завет с Господ, че ще се подчинява на всяка заповед, която Господ му даде чрез Джозеф, Пророка“ (Учение и завети 39, въведението към раздела). Господ казва на Ковил посредством Джозеф: „Но ето, дните на твоето избавление са дошли и ако ти поискаш да се вслушаш в гласа Ми, който ти казва: Стани, бъди кръстен и отмий греховете си, призовавайки името Ми, ще получиш Моя Дух и благословия, толкова голяма, каквато никога не си познавал“ (Учение и завети 39:10).

Ковил обаче скоро „отхвърли Господното слово и се върна към старите си принципи и приятели“ (Учение и завети 40, въведението към раздела). Господ казва за Ковил, че „той прие словото с радост, но веднага Сатана го изкуши и страх от преследване и светски грижи го накараха да отхвърли словото“ (Учение и завети 40:2). Поради своето безпокойство за светските грижи, Ковил загубва благословията, която е обещана от Господ.

Да остана или да си тръгна?

През живота си научих, че не трябва да позволяваме на светските грижи да ни пречат да се подчиняваме на Господ. Израснах в прекрасен и любящ дом, в който родителите ми ни учеха добре на Евангелието, а любовта им към нас отразяваше любовта на Небесния Отец към Неговите чеда.

На 16 години бях поканен да работя в едно ранчо в Съединените щати, с възможността някой ден да построя дома си там. Това ми прозвуча привлекателно, тъй като родината ми, Нидерландия, е много малка страна, пренаселена от жителите си.

Всъщност, всичките ми предци по бащина линия бяха изпитвали подобно желание да живеят на друго място. Те се бяха преместили в Индонезия, която е била холандска колония. Напълно ги разбирам. В Индонезия времето е хубаво, има красива природа и много място. Гените ми съдържаха същия копнеж за скитане, който е вдъхновил предците ми. Трябваше ли да напусна родината си, в търсене на успех и приключение?

Докато вземах решение, моят татко ми даде едно писмо, написано до него и сестрите му преди много години от техния президент на мисия, Донован ван Дам. Президент ван Дам ги помолил да останат в Нидерландия и да изграждат Църквата там. Моят татко ми каза, че решили да направят точно това. И тъй като писмото бе адресирано до семейство Бум, сега беше мой ред да разбера какво да направя.

През годините след Втората световна война много членове на Църквата емигрирали в Америка и Канада. Това все още продължаваше през 70-те години, въпреки насърчението от църковните ръководители членовете да останат в родните си страни и да укрепват Църквата там, където живеят. След като се молех, аз също взех решението да остана и да изграждам Църквата в Нидерландия, без да разбирам напълно какво това щеше да означава в бъдеще.

Решения, решения

Когато завърших гимназия в края на 70-те години, нидерландската икономика бе в хаос. Безработицата беше много голяма. Като цяло нещата изглеждаха доста отчайващи. Беше трудно за завършващите училище да решат какво да правят след това.

Моят баща служеше като президент на клон. От време на време обсъждаше с мен възможността да отслужа пълновременна мисия. Разбира се, това щеше да е прекрасно нещо. Бях го очаквал целия си живот.

Но не виждах как отслужването на мисия би ми помогнало да издържам бъдещото си семейство. От дете винаги съм имал силно желание някой ден да намеря любовта на живота ми и да изградим заедно семейството си.

По това време бях на 17 и като не знаех какво да направя, започнах следващия етап от образованието си. Но след няколко седмици открих, че тази специалност нямаше да ме направи щастлив. Имах въпроси за това дали изобщо ще ми осигури стабилна работа. Реших да напусна университета.

Родителите ми не бяха щастливи от това. Казаха ми, че мога да напусна само ако имам работа. Вероятно си мислеха, че никога няма да намеря такава поради финансовата криза. Прекарах целия следобед на колелото си, ходейки от фирма на фирма. Накрая една компания ме нае да работя в склада им.

Моят план

Въпреки че поех тази временна позиция, аз имах план. Щях да стана полицай. Държавната работа щеше да е стабилен начин да осигурявам бъдещото ми семейство и всичко щеше да е наред.

Помня деня, в който отидох да държа изпитите за влизане в полицейската академия. Качих се рано сутринта на влака и целия ден правех всякакъв вид тестове. В края на деня бях повикан в офиса. Казаха ми, че съм издържал всички изпити и с удоволствие биха ме взели, но тъй като съм на 17, съм твърде малък. Казаха ми да опитам пак след година.

Светът ми се сгромоляса и по целия път към дома си мислех: „Ами сега?“. Вкъщи татко изслуша разочарованието ми и ми предложи да ми даде благословия. Очаквах, че Господ ще ми каже, че всичко ще е наред и че по чуден начин ще бъда приет в полицейската академия. Обаче Господ ми каза, че ако избирам да поставя Него на първо място, винаги ще имам хляб на масата и средствата, за да се грижа за бъдещото ми семейство.

Един по-добър план

В резултат на молитвите ми получих отговора, че за мен поставянето на Господ на първо място означава да отслужа пълновременна мисия. Винаги бях възнамерявал да го направя, но не бях разбрал как една стъпка ще доведе до друга. Вече знаех, че това, което щях да направя, е да отслужа мисия и исках да го направя максимално бързо.

По онова време цената на една мисия бе 10 000 гилдера по старата холандска валута или приблизително едногодишната работна заплата. Продължих да работя в склада и до лятото на 1981 г. имах моите 10 000 гилдера. Също така бях навършил 18 г. Баща ми, президентът на клон, ми каза, че съм твърде млад за мисия, казаха ми го и окръжният президент, както и президентът на мисия. По онова време трябваше да си на 19 г. Но на 18-ия ми рожден ден отидох на лекар и на зъболекар съвсем сам и ги помолих да попълнят техните раздели в молбата ми за мисия.

Някак успях да убедя моите ръководители да проведат интервю с мен и да изпратят молбата ми. После зачакахме. Не знаех, че баща ми, като президент на клон, бе получил писмо. Молбата му беше върната с бележка, че съм твърде млад. Но той все още не бе поискал да я сподели с мен, затова я разнасяше в джоба на сакото си със седмици, без да ми каже. За щастие, междувременно бе получил друго съобщение. То гласяло, че при някои случаи Братята били склонни да пуснат млади мъже да отидат по-рано, ако са добре подготвени. Скоро бях призован да служа в мисия Англия Лондон Изток. Моята мисия се превърна в благословия за цял живот.

Благословии от Господ

Три месеца след като се завърнах от моята мисия, аз наистина срещнах любовта на живота ми. Година по-късно сключихме брак и бяхме запечатани в храма Лондон Англия. Икономиката все още не беше в добро състояние, но винаги съм имал работа и винаги съм успявал да издържам семейството си. Винаги е имало хляб на масата и покрив над главите ни.

Като бях мисионер, един от любимите ми стихове бе: „Доколкото спазваш заповедите Божии, ти ще преуспяваш в страната“ (Алма 36:1). Като използвах това за насока, реших да направя това, което бе направил баща ми – да остана в Нидерландия и да изграждам Църквата в родината си.

Семейството на старейшина и сестра Бум през 2019 г. Оттогава насам е родена още една внучка.

Днес малкият клон, в който израснах, е прекрасен район, в който внуците ни се радват на компанията на много приятели, събрани в огромно Неделно училище за деца. Нашите синове имат добри професии и са благословени с хляб на масата. Виждам, че моите решения са повлияли на следващото поколение, което също желае да поставя Господ на първо място в живота си.

Благодарен съм, че научих, докато съм млад, че правилното решение е да се преодолеят светските грижи и да се постави на първо място Небесния Отец. Той ми е дал благословии, които иначе никога нямаше да позная.