Какво научих от метенето във връзка с родителството

Помощ за родителите

Какво научих от метенето във връзка с родителството

Авторката живее в щата Юта, САЩ.

Домашните задължения на моите деца помогнаха за получаването на отговор на молитвата ми.

Илюстрация от Дейвид Грийн

Една сутрин се събудих, чувствайки се претоварена. Усещах като тежест родителските си задължения и бях съвсем наясно за слабостите ми. Изглежда имаше пропаст между това как си представях, че ще се справям като родител и каква е реалността.

Коленичих за молитва и казах на Небесния Отец колко много Го обичам. Казах Му колко много обичам децата, с които Той е благословил семейството ни. Започнах да Му разказвам как се опитвам да съм добър родител, но изглежда не се справям достатъчно добре. Докато се молех, си помислих колко по-добри щяха да са децата ми, ако просто Господ ги отглеждаше.

Тогава в ума ми се появи една картина. Представих си как децата ми метат пода на кухнята. Това е една от многото задачи, които са им възложени да правят, за да помагат на семейството ни. Понякога се намръщвам, като ги гледам как го правят, защото все още се учат и пропускат много места. Обаче ги оставям да го правят, както и много други ежедневни задачи, защото мисля, че могат да постигнат много повече. Знам, че посредством всички тези несъвършени действия те ще се учат и израстват. В крайна сметка ще могат да го правят бързо и ефективно като мен. Идеята, че те ще станат отговорни и независими е много по-удовлетворяваща, отколкото ако трябваше аз да правя всичко сама. Не отглеждам децата си за краткосрочен успех – опитвам се да им помогна да имат успех в дългосрочен план.

И се почудих дали нещо подобно е валидно и за нашите небесни родители. Небесният Отец знае, че не можем да се справим съвършено като родители. Някои наши действия вероятно Го карат да се намръщи, но Той позволява това, защото знае, че ние се учим и израстваме. Той има окончателния поглед върху нещата в дългосрочен план. Той вижда как някой ден можем да станем родители като Него, да можем да обичаме изцяло, да преподаваме ефективно и да даваме съвършен пример. Докато правим нещата с неизбежните пропуски, Той знае, че развиваме качества като търпение и милосърдие. И така, със Своята мъдрост, Той ни позволява да работим, да се проваляме и да се опитваме отново.

Колко ми се иска да можеше вече да съм съвършен родител! Както пише Джозеф Смит, често изпадам в „множество глупави грешки“ (Джозеф Смит – История 1:28). Но намирам утеха в знанието, че Бог разбира сърцето ми, което означава, че Той знае, че аз се старая да съм готова да бъда учена. Радостна съм, когато децата ми ме попитат: „Как мога да направя това по-добре?“ и изглежда искат да вършат задачата по-добре. Поне мога да се държа така спрямо Небесния Отец.

Докато тези мисли преминаваха през главата ми, аз още веднъж се отчаях. „Ами ако родителските ми грешки наранят децата ми? – – попитах аз. – Не искам да ги спъвам, дори и ако същевременно с това аз стана нещо прекрасно“.

Отново мислено видях как децата ми метат. След като дъщеря ми усърдно се опита да измие пода и после бърза да играе или да свърши друга задача, обикновено измивам останалите лепкави места. Помислих си за безкрайната милост и сила на Исус Христос, Чието Единение обхваща всяка от лепкавите ситуации в живота. Неговата благодат компенсира моите недостатъци като родител, също както Неговата милост компенсира за болките, които изстрадват моите деца заради недостатъците ми. По начин, неразбираем за нас, Неговото Единение може да поправи всичко това.

Намирам утеха в личното откровение, което получих в този ден. Почувствах как Духът ме учи, че максималните ми усилия, в партньорство с Господ, са достатъчни. Знам, че Небесният Отец ще продължи да действа в живота на децата ми, малко по малко, за да направи съвършено това, което аз правя толкова несъвършено. С Негова помощ децата ми могат някой ден да блестят сами, толкова ярко, като че Сам Небесният Отец ги е отгледал. Но същевременно с това Неговият план успява да промени и мен – като ме освещава и моделира да ставам по-подобна на Него. Колко велика е мъдростта на нашия Бог!