Приятели, които споделиха светлината си с мен
Авторката живее в Баха Калифорния, Мексико.
Чувствах страх и самота. След това се преместих в друга страна и отидох на църква за първи път от много време.
Живеех с майка ми в малък град в Мексико, където всички се познаваха. Различавах доброто от злото, но бях объркана и единствената активна млада жена в целия град.
Исках да бъда приета от връстниците си, затова направих нещо, в което тогава виждах смисъл – хванах си приятел. Това бе само първата от многото грешки, които допуснах. Поддадох се на натиска на връстниците си и започнах да мисля, че бях достатъчно голяма да мисля самостоятелно, като така станах една неактивна млада жена, която живееше в мрак.
В продължение на една година живеех в мрак и всеки ден сякаш ставаше все по-мрачен. Лошите ми решения доведоха до спорове със семейството ми и осъзнах, че не можех да продължавам да живея с тях. Но чак след смъртта на близка приятелка-светия от последните дни осъзнах, че нещо ми липсва. За съжаление хвърлях вината върху Бог и Евангелието. Спрях да вярвам, че благословиите се дават чрез подчинение. Знаех, че ако не взема решение да започна да живея според Евангелието, щях да продължа да игнорирам своята връзка с Църквата, като живея по светски.
Седях на леглото си в тъмна стая, плачех и се самосъжалявах, когато осъзнах, че ме е страх – страх, че ще остана сама, без да има с кого да си говоря, страх, че няма да мога да поправя всичките неправилни мои постъпки, страх, че никой нямаше да ми прости, най-вече Бог.
След време се преместих в Минесота, САЩ, при моите баба и дядо, които не са членове на Църквата. Доведеният ми баща летя с мен и през първата неделя там отидохме на църква, но само за събранието за причастие. Към края на събранието вече бях решила да напусна Църквата, но, за моя изненада, точно когато стигнахме при колата, видяхме епископа да бяга, за да ни настигне. Зададе ни няколко въпроса и ни покани да се върнем през следващата неделя, което и направихме.
През следващата неделя, точно когато приключваше събранието за причастие, бях заобиколена от младите жени от района – млади жени, които щяха да ми помогнат да променя живота си.
Илюстрация от Алберто Ругиери
Изведнъж навлязох в съвсем различен свят – свят с епископ и президентка на Младите жени, които бяха загрижени за мен, и най-вече млади жени, които се опитваха да живеят според Евангелието всеки ден и които се стремяха да живеят според високите стандарти да отстояват правилното. Те светеха толкова силно, че можеха да осветяват пътя пред мен.
Тогава осъзнах какво трябваше да направя: „Нека свети (моята) светлина пред човеците, за да виждат добрите (ми) дела и да прославят (моя) Отец, Който е на небесата“ (вж. Матей 5:16). Така започнах всяка седмица да посещавам събранията в Църквата и общите дейности, да чета Книгата на Мормон и да се моля всеки ден, да се обличам скромно, да говоря с по-чист език, да посещавам храма и да се подготвям да получа патриархална благословия.
Напълно се промених, но осъзнах това чак по време на лагера на Младите жени, където почувствах Светия Дух и открих, че имах свидетелство – свидетелство, което да ми напомня, че Бог ме обича, че има план за мен и че не желае да бъда сама. Това бе едно свидетелство толкова ярко и силно, че ме промени. Свидетелство, което да споделям и което да осветява не само моя път, но този на другите. Свидетелство, което не се страхува да свети в мрака.