От побойници до нови членове
От старейшина Хуго Монтоя
От Седемдесетте
Вашето приятелство и праведен пример ще благославят приятелите ви и бъдещите поколения.
Илюстрации от Брук Смарт
Когато бях на 17 години, в училище бях подложен на силен натиск от връстниците си. Приятелите ми не споделяха моите ценности. С приятелите ми заедно участвахме в различни полезни дейности, като игра на баскетбол или футбол. Но те също така пиеха алкохол и пушеха – дейности, в които аз не участвах.
Веднъж с други момчета бяхме на двора и учихме за тест по-късно през деня. С мен бяха двама от най-добрите ми приятели, Хуан и Франсиско (имената са променени). В един момент някой извади запалка и цигари. Помислих си, че приятелите ми се бяха отегчили от ученето, забравили за присъствието ми. Осъзнах заблудата си, когато се обърнаха към мен и казаха: „Дойде времето Хуго да се научи да пуши“.
Преди да мога да реагирам, Хуан и Франсиско скочиха към мен и ме хванаха за ръцете, по един от всяка страна. Държаха ръцете ми, докато друг слагаше цигара в устата ми. Тялото ми веднага отхвърли това и аз изплюх цигарата на земята, далеч от мен. Скоро след това получих удар с юмрук право в бузата. Заплашиха ме със следните думи: „Ще запалим цигарата отново и ще се научиш да дърпаш пушека. Не я хвърляй на земята. Ако го направиш, ще ти се случи случка“.
Тогава разбрах, че бях загазил. Затворих очи и си казах кратка молитва за някаква помощ. Веднага след като приключих с молитвата, колата на учителя ни пристигна и паркира до нас. Учителят ни излезе от нея и ни попита какво правехме. Приятелите ми ме пуснаха. „Подготвяме се за теста“ – увериха те учителя. Влязохме в училището и направихме теста, като така ситуацията приключи.
Въпреки че това преживяване беше трудно за мен, аз простих на приятелите си за постъпката им. Знаех, че те не разбират моите стандарти и решението ми да живея според Словото на мъдростта, затова им простих и избрах да не изпитвам лоши чувства към тях. Когато завършихме гимназия, аз заминах на мисия, но останах във връзка с Хуан и Франсиско. Често им пишех писма и споделях с тях Евангелието и моето свидетелство за Исус Христос. Каних ги да се покаят и да посещават събранията в Църквата. За моя голяма изненада, един от тях всъщност отиде.
Често бях канил приятелите си на неделни събрания, но никога преди това никой не беше приемал. Тъй като не можех да отида заедно с Хуан, моите братя и баща ми бяха там, за да му помагат и да станат приятели с него. Моето семейство го прие и Хуан се чувстваше много добре на църква. Малко по малко той започна да се променя, докато накрая взе решение да бъде кръстен. Бях развълнуван за него, особено когато ми каза, че от моите писма се беше научил да обича Исус Христос. Когато се върнах от мисия, поддържах връзка и с Франсиско и след време той и съпругата му също бяха кръстени. Днес Хуан и Франсиско все още са най-добрите ми приятели.
Тези събития благословиха живота ми. Научих, че най-добрият начин да влияем да другите е да живеем праведно, да ги обичаме и да им помагаме. В книжката За укрепването на младежите пише: „За да имате добри приятели, и вие бъдете добър приятел. Показвайте искрен интерес към другите и им дайте да разберат, че ви е грижа за тях“1. Така Господ ми помогна с Хуан и Франсиско. Така имам двама най-прекрасни приятели и сега заедно работим, за да укрепваме царството Божие като членове на Църквата.
Винаги се придържайте към стандартите на Църквата, дори когато попаднете в много трудна ситуация като моята. В За укрепването на младежите получаваме следното напътствие: „Когато се стремите да бъдете приятел с другите, не правете компромиси с вашите стандарти. Ако ваши приятели настояват да вършите неща, които са грешни, бъдете човек, който отстоява правилното“2. Дори ако всички други нарушават заповедите, бъдете силни, защото вашият пример има силно влияние. Бъдете такъв пример, че вашите приятели да се сещат за вас в моменти на нужда. В някои случаи като моя, вашето приятелство може да им помогне да научат за Евангелието, да се покаят и да се обърнат във вярата.