Без страх да споделяме истината
Въоръжен със свидетелство за Евангелието и неговите благословии, Фабиан не позволява на възрастта си да му пречи да стане безстрашен член-мисионер.
Слънцето залязва над Лас Томас – квартал, построен на пясъчните склонове над Антофагаста. Долу в ниското се появяват светлини в края на деня в този крайбрежен град в северната част на Чили.
Събота вечер е и 13-годишният Фабиан Х. може да прекара време с приятелите си. Но Фабиан, нов член на Църквата, вместо това избира да прекара вечерта с пълновременните мисионери. Време е да „се помогне в събирането на Израил“1.
Сред всички отдадени членове-мисионери, с които работят Келън Ваннатър и Джордан Шелтън по време на пълновременните си мисии в Чили, Фабиан се откроява.
„Винаги, когато беше свободен, той излизаше с нас, за да върши мисионерска работа – казва Келън. – Когато приключи лятната ваканция, той беше тъжен, не само защото трябваше да започне училище, а и защото нямаше да има толкова свободно време да излиза с нас“.
Джордан, който в продължение на няколко месеца е колега на Келън, добавя: „Фабиан излизаше с нас четири-пет пъти на седмица, всяка седмица, докато служехме заедно в Антофагаста. Той беше най-добрият член мисионер, с когото сме работили“.
Какво прави един млад мъж така деен в мисионерката работа, въпреки презрението на съучениците си и грубите откази на непознатите? За Фабиан причината е в благословиите, които неговото семейство получава, откакто са приели Евангелието – благословии, които той иска да споделя с другите.
„Неописуема радост“
Фабиан започва да бъде учен от мисионерите, скоро след като те почукват на вратата. Той все още помни първото събрание за причастие.
„Не познавах никого, когато влязох в сградата, затова бях малко нервен – казва той. – Но почувствах нещо прекрасно. Чувствах се сякаш съм бил в Църквата в продължение на месеци или години“.
За кръщението си няколко седмици по-късно казва: „Изпитах неописуема радост, когато бях потопен във водата и излязох от нея. Почувствах се като нов човек, знаейки, че щях да следвам Исус Христос и по най-добрия възможен начин да спазвам Неговите заповеди“.
Когато Леонардо и Анхела, несключилите брак родители на Фабиан, се присъединяват към сина си по време на мисионерските уроци, те научават за брака в храма и вечните семейства. „Седмица по-късно баща ми определи дата за сватбата – казва Фабиан. – Майка ми беше много щастлива“.
Четири месеца след като Фабиан се присъединява към Църквата, Анхела също е кръстена. „Това бе една чудесна благословия“ – казва той.
Бързо им се дават и други благословии. Леонардо, кръстен като по-млад, се връща към активност в Църквата. Изучаването на Евангелието започва да обогатява дома им. Членовете на семейството се сближават. Леонардо си намира постоянна работа. А Фабиан получава Аароновото свещеничество.
„Обичам да бъда носител на свещеничеството, за да мога да раздавам причастието на членовете на района и да им помагам да подновяват сключените от тях завети – казва Фабиан. – Особено съм щастлив, когато мога да го раздавам на семейството си и на старейшините, които ме учиха. Гордостта в очите на моя баща, когато ме вижда да раздавам причастието, ме прави много щастлив“.
„Това ще е страхотно“
Фабиан започва да помага на мисионерите още преди кръщението си.
„На трима приятели казах, че ще бъда кръстен. Двама от тях дойдоха – казва той. – Обичам да споделям Евангелието, за да могат моите приятели да научат в какво вярваме и какво правим на църква, да могат да научат за Евангелието, да бъдат кръстени и да бъдат по-щастливи. Много ще се радвам, ако един от тях се кръсти и стане член на моя кворум. Това ще е страхотно“.
Фабиан носи екземпляр от Книгата на Мормон на училище, както и мисионерски брошури, които да дава на приятелите си. Той с радост отговаря на въпроси за Църквата и кани приятели да дойдат на неделните събрания или на младежка дейност. Не се страхува да говори и с хора на улицата, като ги кани да научат за Църквата и да се подготвят за кръщение, както са го учили мисионерите.
„Фабиан не се интересува, че някой може да го помисли за странен, защото е споделил свидетелството си – казва Келън. - Той знае, че върши правилното нещо. Знае, че духовното е по-важно от всичко друго“.
Джордан казва, че когато Фабиан споделя свидетелството си, той черпи сили от своето обръщане във вярата, обичта си към Евангелието и дадените му благословии.
„Той е видял какви благословии е получило семейството му и те го вдъхновяват да бъде така смел и прям при споделяне на Евангелието с неговите приятели – казва Джордан. – Веднъж той свидетелства на един проучвател за това каква голяма благословия е да види как родителите му сключват брак и колко му е било трудно да чака четири месеца за кръщението на майка му. Той беше обзет от емоции и се просълзи. След това свидетелства, че ако спазваме заповедите, Бог ще се грижи за нас“.
Келън добавя, че свидетелството на Фабиан го превръща във въздействащ член-мисионер.
„Той не казва: „Ами, чух някой да казва това на църква“. Вместо това той винаги споделя свои собствени лични преживявания – как се почувствал, когато за първи път дошъл на църква, и какво усеща, когато чете Книгата на Мормон. Всичко е много автентично и истинско“.
„Винаги се чувствам по-добре“
За Фабиан споделянето на Евангелието носи още една благословия.
„Понякога ми се случват лоши неща в училище, но по-късно мисионерите идват на вратата и питат дали ще им помогна в преподаването – казва той. – След като изляза с тях, чувствам, че проблемите ми са преминали. Винаги се чувствам по-добре, след като изляза с тях, чета Писанията с тях и им помагам да споделят Евангелието. Споделянето на Евангелието и това да разказвам за своето обръщане във вярата укрепват свидетелството ми. А проповядването на Евангелието ми дава възможност да бъда пример за другите, включително за малката ми сестра“.
Не е изненада, че една от големите цели да Фабиан е сам да стане пълновременен мисионер, след като завърши гимназия.
„Искам да споделям истината с хората, които не я познават – казва той. – Искам да ги каня да бъдат измити от греховете си. Искам да ги уча как могат да бъдат вечно семейство. Искам да ги каня да бъдат щастливи сега и да живеят в състояние на нескончаемо щастие след този живот“.