Гласове на светии от последните дни
Благословия бонус
Роберто Атункар Нието
Лима, Перу
Илюстрация от Ale + Ale, Морган Гайнин
Съпругата ми Кармен тъкмо беше родила първото ни дете, когато бях призован да бъда епископ на нашия район. Тогава изпитвахме финансови трудности. Тежко ми беше да издържам семейството си и в същото време да се грижа за членовете на нашия район.
Една неделя забелязах една самотна майка с четири малки деца в събранието за причастие. Тя седеше на последния ред в залата и полагаше всички усилия децата ѝ да бъдат тихи. Знаех, че тя също имаше финансови трудности, но не беше идвала да поиска помощ. Изминаха седмици и всяка неделя тя идваше на църква с децата си.
Един ден получих заплатата си. Благословен с бонус към нея, реших да го изхарча, като закупя материалите за належащ ремонт в дома ми. Но докато пътувах до строителния магазин, се сетих за тази сестра и децата ѝ. Почувствах, че трябва да използвам допълнителните средства, за да купя храна за тях. Обадих се на Кармен и ѝ казах какво бях почувствал, че трябва да направя. Тя се съгласи.
Докато пазарувах, видях едни бисквити. Помислих си, че на децата ще им хареса нещо сладко. Напълних две торби с храна и се отправих към дома на тази сестра.
Няколко пъти почуках на старата дървена врата. Тъкмо щях да си тръгвам, когато вратата най-накрая се отвори. „Епископе – каза сестрата, – изненадана съм да ви видя тук“. Изведнъж децата ѝ се показаха на вратата.
„Донесох ви малко храна“ – казах аз.
Една от дъщерите ѝ откри бисквитите и извика: „Бисквити!“ Нейните братя и сестри с вълнение я заобиколиха. Седемгодишната дъщеря ме прегърна. „Благодаря ви, епископе!“ – каза тя.
Погледнах в дома им и видях, че тази сестра переше в един леген на пода. Те нямаха маса и спяха на един матрак на пода. Осъзнах в каква голяма нужда се намираха те. Погрижих се те да получат маса и всеки да има легло.
Това преживяване ми помогна да осъзная как Господ води и благославя Своите служители. Нямаме нужда от специално призование, за да помагаме на своите братя и сестри. Просто трябва да бъдем в хармония с Духа, да разпознаваме кой има нужда от нашата помощ и да сме готови да бъдем инструменти в Господните ръце.