Гласове на светии от последните дни
Те посадиха семе в сърцето ми
Марта Алгарве
Санта Катарина, Бразилия
Илюстрация от Рафаел Лопез
Откъде съм дошла? Какво да правя тук? Къде ще отида след този живот?
Когато бях на 29, тези въпроси не излизаха от ума ми. Родителите ми бяха починали. Тъгувах за първородния си син, който умря като бебе. Имах още три деца, за които да се грижа и животът ми беше изпълнен с трудности.
Господ започна да отговаря на въпросите ми, като доведе две млади мисионерки до дома ми. Когато ги поканих у дома, те попитаха дали в живота ми нещо липсва. Казах им за моите родители и сина ми. Казах им как просто не е честно да имаме деца и да създаваме семейства, ако всичко просто приключва при смъртта. Попитах дали някога щях отново да видя моите родители и сина си.
„Марта – казаха те, – можеш да бъдеш със семейството си завинаги“.
Радост изпълни сърцето ми. Исках да науча повече. При следващото си посещение те ме научиха повече за Евангелието на Исус Христос. Дадоха ми Книгата на Мормон и ме поканиха да я прочета и да попитам Бог дали тя е Негово слово. Приех поканата им. Когато се молих, Божият отговор дойде ясно като слънцето по пладне. В сърцето си знаех, че тя е истинна.
За съжаление, когато започнах нова работа, изгубих връзка с мисионерките. През последвалите месеци бракът ми приключи и се опитвах да започна нов живот с децата си.
След време се омъжих отново. Един ден моят съпруг ми каза, че Бог липсва от живота му. Решихме да посетим църквата, която преди е посещавал. Когато влязохме в сградата, видях Книга на Мормон на масата във фоайето. Това беше същата църква, за която бях научила по-рано! Обичах да чувствам Духа там. Когато си тръгнахме, попитах съпруга си как мога да бъда кръстена.
„Трябва да бъдеш учена от мисионерите“ – каза той.
„Бях учена преди пет години!“ – отговорих аз.
С децата ми бяхме учени на уроците. Нашето кръщение беше най-щастливият ден в живота ни.
Няколко години по-късно почувствах, че трябва да кажа на сестрите, които първоначално ме бяха учили, че съм се присъединила към Църквата. Във Фейсбук открих група на завърнали се мисионери от мисия Бразилия Санта Мария. В нея беше една от сестрите, които ме бяха учили. Изпратих ѝ покана за приятелство и писах коя съм, как съм станала член на Църквата, че се бяхме запечатали като семейство в храма и че синът ми отслужваше пълновременна мисия. Казах ѝ как всичко това беше възможно, защото тя и колежката ѝ бяха посадили семето на възстановеното Евангелие в сърцето ми.