Принципи на служението
Дали не пропускате тази важна част от служението?
Служението е да се „радва(ме)… с онези, които се радват“ точно толкова, колкото да „плаче(м) с онези, които плачат“ (Римляните 12:15).
Илюстрации от Аугусто Замбонато
Когато мислим за служение, е лесно да се сетим за помагане на нуждаещите се. Говорим за вършене на градинска работа за вдовицата, носене на вечеря на болния или даване на изпадналия в затруднение. Помним напътствието на Павел да „плаче(м) с онези, които плачат“, но съсредоточаваме ли се достатъчно на първата част на стиха – да се „радва(ме)… с онези, които се радват“? (Римляните 12:15) Да се радваме с хората, на които служим – било то да отпразнуваме техния успех или да им помогнем да открият радост в труден момент – е важна част от това да служим подобно на Спасителя.
Следват три идеи, които може да ни помагат (и едно нещо, което да избягваме), в стремежа си да се съсредоточаваме върху доброто, което Бог ни дава в живота.
1. Подхождайте с внимание
Бони Х. Кордън, обща президентка на Младите жени, ни помага да разберем, че е нужно да виждаме хората, на които служим – да виждаме не само техните товари и трудности, но и техните силни страни, таланти и успехи. Тя казва, че трябва да бъдем „герои и довереници, хора, които са запознати с техните обстоятелства и ги подкрепят в надеждите и стремежите им“1.
В притчата за овцете и козите Спасителят казва, че хората, които ще застанат от дясната Му страна, ще попитат: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
И кога Те видяхме странник и Те прибрахме?“ (Матей 25:37–38).
„Братя и сестри, ключовата дума е видяхме – казва сестра Кордън. – Праведните виждат тези в нужда, тъй като бдят и обръщат внимание. Ние също можем да бъдем бдителни, за да помагаме и утешаваме, да празнуваме и дори да мечтаем с другите“2.
2. Откривайте причини да отбелязвате събития.
Празнувайте успехите, малки и големи. Те може да са справяне с рака или преодоляване на раздяла, намиране на нова работа или изгубена обувка, преживяване на месец след загуба на обичан човек или на седмица без захар.
Обаждайте се, за да поздравите, оставете картичка или обядвайте заедно. Като споделяме своите благословии, живеем с благодарност и празнуваме благословиите и успехите на другите, ние „имаме радост в радостта на нашите братя“ (Алма 30:34).
3. Разпознавайте ръката Господна
Понякога да се радваме с другите означава да им помагаме да виждат причини за радост, независимо от трудностите или радостите в живота ни. Простата истина, че Небесният Отец знае за нас и е готов да ни помага, може да бъде невероятен източник на радост.
Можете да помагате на другите да виждат ръката Господна в живота си, като споделяте как сте я виждали във вашия. Бъдете достатъчно открити, за да споделяте как небесният Отец ви е помагал с вашите трудности. Това свидетелство може да помага на другите да осъзнават и споделят как Той им е помагал (вж. Мосия 24:14).
4. Не ограничавайте способността си да се радвате
За съжаление, понякога ограничаваме своята способност да се радваме с другите, особено когато се чувстваме несигурни относно това, което можем да предложим и постиженията си в живота. Вместо да откриваме радост в щастието на другите, ние попадаме в капана на сравняването. Старейшина Куентин Л. Кук от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Сравняването на благословии почти винаги прогонва радостта. Не може по едно и също време да бъдем благодарни и да завиждаме“3.
„Как можем да превъзмогваме такава толкова обща тенденция за почти всички? – пита старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли. – … Можем да изброим своите благословии и да аплодираме другите за постиженията им. Най-хубавото е, че можем да служим на другите, което е най-доброто лекарство, предписвано някога за сърцето“4. Вместо да се сравняваме, можем да правим комплименти на хората, на които служим. Без притеснения споделяйте какво ви харесва в тях или членовете на семейството им.
Както ни напомня Павел, всички ние сме членове на Христовото тяло и когато „се слави една част, всички части се радват заедно с нея“ (1 Коринтяните 12:26). С помощта на Небесния Отец можем да подхождаме с внимание към преживяванията на другите, да празнуваме техните успехи, малки и големи, да им помагаме да разпознават ръката Господна и да преодоляваме завистта, за да можем наистина да се радваме заедно на благословиите, талантите и щастието на другите.