2019 г.
Две изпълнени с благодарност страници
Октомври 2019 г.


Гласове на светии от последните дни

Две изпълнени с благодарност страници

Елиз Дален

Юта, САЩ

Изображение
man reading a letter

Илюстрация от Алън Гарнс

Моят баща цял живот е страдал от ниско самочувствие и усещане, че не става за нищо. Бил отгледан от баща алкохолик, който често му е казвал колко е безполезен. Благодарна съм, че самият той не е станал алкохолик, но никога не казваше на мен и моите братя и сестри, че се гордее с нас, нито ни хвалеше за нещата, които вършехме добре. Докато израствах, полагах усилия той да бъде доволен от мен, но никога не бях достатъчно добра. Това внасяше напрежение в нашите взаимоотношения.

Един път споменах това на моя мъдър епископ. Той ме посъветва да напиша писмо на моя баща и да му кажа всичко, за което съм му благодарна. Това изобщо нямаше да ми бъде лесно. Раните ми бяха дълбоки и не исках моето благодарствено писмо да се изпълни с негодувание. Затова се помолих. Когато Духът започна да ме води, причините да бъда благодарна на моя баща започнаха да идват в ума ми. Отне ми време, но когато приключих, бях написала две пълни страници.

Пуснах писмото си без да знам как щеше да реагира баща ми. Но знаех, че неговата реакция не беше мой избор. Просто трябваше да погледна в собственото си сърце и да помня защо бях написала писмото.

На следващата сутрин се обади мащехата ми. Тя плачеше. Тя ми разказа как баща ми бе прочел писмото отново и отново, и отново. Каза, че не можел да говори с мен, защото твърде силно плачел.

„Благодаря ти! – каза тя. – Баща ти имаше нужда от това“.

По-късно през деня моят баща ми се обади, за да ми благодари. В продължение на няколко дни ми се обаждаше, за да ми казва колко много означава това писмо за него.

Иска ми се да кажа, че взаимоотношенията ни чудотворно се поправиха, но имаше още много работа за вършене. След време раните в сърцето ми започваха да се изцеляват и взаимоотношенията ни се подобриха. Накрая можах да му простя.

Няколко години по-късно, след тежка борба с рака, баща ми почина. Сигурна съм, че в момента той изпитва голяма радост, докато Спасителят му помага да се изцели от дългогодишния тормоз. Знам, че чрез силата на Единението на Исус Христос бях изцелена. Спасителят разбира нашите нужди и може да ни помага да премахваме отровата от болка и обида от душите ни. Знам, че благодарността, опрощението и обичта са силни лекарства за душата.