Лица на вярата
Уилсон Ди Паула
Сан Хосе, Уругвай
Катастрофа с мотоциклет парализира Уилсон. Година по-късно съпругата му умира. Вдовец с две малки деца, Уилсон не знае какво да прави. Не знае дори дали животът има смисъл. Уилсон е можел да се изпълни с горчивина. Вместо това започва да търси истината.
Коуди Бел, фотограф
След катастрофата с мотор и загубата на съпругата ми трябваше да отглеждам двете си малки дъщери. И наистина не знаех как ще отгледам дъщерите си, като съм в инвалидна количка. Тази катастрофа напълно промени живота ми.
Имах много въпроси. Защо се случват лоши неща? Опитвах се да живея живота си, като правя каквото трябва, а съпругата ми беше отнета, след като бях останал в инвалидна количка и по-късно дъщеря ми трябваше да претърпи операция на главата за премахване на тумор. Започнах да мисля, че животът няма смисъл.
Осъзнах, че трябваше да открия истината. Заинтересувах се от различни религии и открих Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Почувствах, че тя беше истинна.
Научих, че след този живот има друг и че след смъртта ще бъде възможно да бъдем с хората, които обичаме. Това ми даде радост, заради 10-те прекрасни години, които бях прекарал със съпругата си.
Когато открих Евангелието, животът ми се промени във всяко отношение. Получих мир на ума и спокойствие на съвестта. Семейството ми стана щастливо, когато всяка неделя посещавахме събранията. Връщахме се у дома укрепени. Кръстихме се и след време бяхме запечатани за цялата вечност в храма в Аржентина.
Сега продължавам да израствам в Църквата. Служих като съветник в епископството и се опитвам да се уча от всички мои преживявания, от всички житейски изпитания. Това ми дава сила. Седейки в инвалидната количка в продължение на повече от 20 години, научих, че щастието идва отвътре. Всеки ден можем да се учим. За това съм благодарен.
Сега знам, че животът на земята има цел. Ние сме тук в съответствие с вечния план на Небесния Отец. Имаме Спасител, Който е преодолял смъртта и е бил възкресен. Това знание ми дава сили. Сега вече се стремя да устоявам и да продължавам напред. Имам цел и знам, че ако полагам усилия да водя достоен живот, мога да имам вечно семейство.
Готвенето, докато е в инвалидна количка, е едно от многото умения, които Уилсон развива, откакто остава парализиран след катастрофа.
Уилсон черпи надежда и сили от Спасителя, докато изучава Писанията.
Мисионерите се присъединяват към семейство Ди Паула за вечеря. Обичта на Уилсон към Евангелието е сила за неговото семейство и за Църквата.
След тежка катастрофа и смъртта на съпругата си, Уилсон се пита дали животът има смисъл. Той намира цел в живота, когато открива Евангелието на Исус Христос.
Уилсон и София намират надежда в Евангелието. Въпреки че прекарва повече от 20 години в инвалидна количка години, това не пречи на Уилсон да служи по значими начини.
Усмивката на Уилсон е признак за духовното богатство на неговия живот. „Щастието идва отвътре – казва Уилсон. – Всеки ден можем да се учим“.
Докато вечерят заедно, семейство Ди Паула споделят повече от храна с мисионерите, те също така споделят своята благодарност за Евангелието.