Да бъдеш или да си бил – това е въпросът
От старейшина Джони Л. Кох
От Седемдесетте
От нас се очаква да отсъждаме. Трябва да правим това. Но ние не трябва да категоризираме хората или да им поставяме етикети.
Илюстрации от Дейвид Грийн
Преди няколко години със съпругата ми посетихме замъка Кронборг в Хелзингьор, Дания. Този замък става известен чрез пиесата на Уилям Шекспир „Хамлет“. Докато се разхождахме из коридорите на замъка, се сещахме за сцени и диалози от пиесата, особено знаменития въпрос на Хамлет: „Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът“.
Но след това се сетих за един много по-важен въпрос, който да си зададем: „Да бъдеш или да си бил – това е въпросът“.
Допускане на възможност за подобрение
За съжаление често използваме етикети, когато говорим за другите. Например може би казваме неща като:
-
„Старейшина Браун е мързелив мисионер“. Вместо това следва да казваме: „Старейшина Браун напоследък не се е трудил особено, но вярвам, че може да се справя по-добре“.
-
„Мери не е религиозен човек“. Вместо това следва да казваме: „Мери не е била заинтересована от религията, но може да почувства Духа, ако споделя свидетелството си с нея“.
Когато кажем, че някой е нещо, е възможно да му поставим етикет, да съдим без допускане на възможност за промяна и подобрение. Но когато кажем, че е бил, ние изразяваме своята вяра, че растежът и развитието са възможни.
Неправилно ли е да отсъждаме?
Повечето преводи на Библията предлагат следната версия на казаното от Спасителя: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Матей 7:1). Но Преводът на Джозеф Смит дава следното пояснение: „Не съдете несправедливо, … но съдете със справедливо отсъждане“ (в Матей 7:1, Ръководство към Писанията; курсив добавен).
Наистина е приемливо и дори се очаква от нас да отсъждаме, когато преценяваме, оценяваме и се опитваме да разберем ситуации и да вземаме решения. И е особено важно да отсъждаме справедливо във взаимоотношенията си с хората.
Например трябва много внимателно да преценим с кого да сключим брак, с проницателност да разберем какви са нечии намерения или да преценим нечии възможности да се справи с професионално назначение.
Винаги трябва да преценяваме действията или качествата на хората по Господните стандарти, както са изложени в Светите писания и словата на пророците. Най-вече трябва да сме сигурни, че нашите отсъждания не категоризират нараняващо, не налагат бързи стереотипи и не поставят несправедливи етикети.
Способност за промяна
Ние отсъждаме несправедливо, когато неточно описваме други хора, особено ако чрез тези действия намекваме, че те не могат да се променят. Във всички наши взаимоотношения с другите следва да помним, че поради единителната жертва на Господ, всеки от нас има способността да става по-добър. Обмислете следните дадени от Спасителя примери:
-
Той казва на жената, хваната в прелюбодеяние: „Иди си, отсега не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11).
-
На единия от мъжете, разпънати заедно с Него, казва: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43).
-
След Своето възкресение Той продължава да вижда потенциала на Петър и да го обучава, въпреки че Петър се е отрекъл от Него три пъти (вж. Матей 26:34 и Йоан 21:15–17).
-
Той казва на Савел, който е преследвал светиите, да се покае. Савел, наречен след това Павел, се подчинява и става праведен. (Вж. Деянията 9:3–6.)
Господ Исус Христос изобилно е давал втора възможност, а също и трета, и четвърта. Учи ни да прощаваме „до седемдесет пъти по седем“ (Матей 18:22). Единствено Той е живял съвършен живот на тази земя, но поради Неговия живот, Неговите учения, Неговата единителна жертва и Неговото Възкресение, както и чрез обредите на Неговото Евангелие, ние можем един ден също да станем съвършени. Да говорим относно нашите братя и сестри по начин, който изразява неверие в тяхната способност да се променят, също изразява неверие в силата на Спасителя и Неговото Единение.
Отвън и отвътре
Житейски факт е, че често отсъждаме (и се отсъжда спрямо нас) на база първи впечатления. Но има опасност да отсъждаме неправедно, когато отсъждаме единствено на база първи впечатления и така пропускаме да оценим истинския характер на човека.
Господ не гледа „както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Исус нарича лицемерите на своето съвремие „варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с… всякаква нечистота“ (Матей 23:27).
Спасителят не учи, че добрият външен вид не е необходим, а че вътрешният характер на мъжа или жената (нравственото и духовно състояние) е много по-важно. Помислете за нашите величествени храмове – районът около тях е красив, но много по-важни са обредите, които се изпълняват вътре.
Също така от мисионерите се очаква да поддържат стандарти за обличане и външен вид. Чрез своята чистота, скромно облекло и използването на порядъчен език, те дават добър пример на хората, на които представят Евангелието на Исус Христос.
Дарът за разпознаване
Важно е да търсим дара за разпознаване, когато се опитваме да отсъждаме справедливо. В Ръководство към Писанията е дадено следното определение на дара за разпознаване: „Да разбереш или да узнаеш нещо чрез силата на Духа. … Той включва разбиране за истинския характер на хората и на източника и значението на духовните прояви“ („Разпознаване, дар за“).
Понякога хората, които отвътре са зли, използват светска привидност, за да се опитват да ни накарат да мислим, че са достойни за подражание. Те са „мъдри в своите очи и… разумни пред себе си“ (Исайя 5:21, 2 Нефи 15:21). Спасителят е могъл да вижда отвъд това представление и е могъл да различава силата на характера и искрените намерения на сърцето дори сред най-смирените и потиснатите.
Алма отсъжда справедливо по този начин, когато се обръща към тези, които са били „презирани от всички човеци заради бедността им“, но въпреки това благославяни, защото са станали „смирени по сърце“ (вж. Алма 32:5–8).
Трябва да помним, че „това, което е от Божия Дух, … се изпитва духовно“ (1 Коринтяните 2:14). Когато виждаме другите така, както Отца в Небеста ги вижда, дарът за разпознаване ни позволява да упражняваме справедливо отсъждане.
Справедливо отсъждане
Всеки ден от живота си преценяваме, оценяваме и се опитваме да разберем. Но Господ очаква да правим това по справедлив начин. Като ученици на Господ Исус Христос, нашите думи и действия трябва да показват, че сме милостиви, любящи и готови да помагаме.
Като справедливи съдии, ние трябва да се грижим да обръщаме повече внимание на характера на даден човек, отколкото на външния вид. В същото време трябва да помним, че всеки ден създаваме първи впечатления чрез начина, по който изглеждаме и използваните от нас думи. Повечето хора ще бъдат привлечени да разберат повече за нашия характер и посланието на Евангелието, ако нашият външен вид отразява високата стойност на нашето послание.
Нашият Господ и Учител, Исус Христос, ни е показал съвършен образец за следване в стремежа ни да отсъждаме праведно. Ние трябва точно като Него да търсим равновесие между това, което се случва на повърхността, и случващото се в самия човек.