2007
Да използваме божествения дар на молитвата
Май 2007 г.


Да използваме божествения дар на молитвата

Молитвата е божествен дар от нашия Отец в Небесата за всяка душа.

Изображение

Тази конференция започна с дълбоко вълнуващото представяне на класическия химн „Sweet Hour of Prayer” (Сладък молитвен час) от величествения Мормонски хор на Табернакъла. Познатите стихове ни напомниха, че молитвата е източник на утеха, облекчение и защита, даден ни охотно от нашия любящ, състрадателен Небесен Отец.

Дарът на молитвата

Молитвата е божествен дар от нашия Отец в Небесата за всяка душа. Помислете за това: абсолютното Върховно Същество, всезнаещата, всевиждаща, всемогъща Личност насърчава вас и мен, колкото и незначителни да сме, да беседваме с Него като наш Отец. Всъщност, понеже знае колко отчаяно се нуждаем от напътствието Му, Той заповядва, „да се молиш на глас, а също и в душата си; да, пред света, а също и в тайно, пред хората, също и насаме”1.

Без оглед на нашите обстоятелства, смирени или не, бедни или богати, свободни или роби, учени или не, обичани или забравени, ние можем да се обърнем към Него. Не ни трябва приемен час. Молитвата ни може да бъде кратка или да отнеме колкото време е необходимо. Може да бъде продължителен израз на обич и благодарност или спешна молба за помощ. Той е сътворил безчет вселени и ги е населил със светове и при все това вие и аз можем да говорим лично с Него и Той винаги отговаря.

Как следва да се молите?

Ние се молим на нашия Небесен Отец в святото име на Неговия Възлюбен Син, Исус Христос. Молитвата е най-ефикасна, когато се стремим да бъдем чисти и покорни, с достойни мотиви, и желаем да вършим онова, което иска Той. Смирената, доверчива молитва носи напътствие и мир.

Не се притеснявайте, ако изразявате чувствата си несръчно. Просто говорете на своя състрадателен, разбиращ Отец. Вие сте Негово скъпо дете, което Той обича съвършено и желае да му помогне. Като се молите, приемайте, че Отец в Небесата е наблизо и слуша.

Ключ към съвършената молитва е да научите да задавате правилни въпроси. Обмислете да се промените от това да молите за неща, които искате вие, към искрен стремеж към онова, което Той желае за вас. После, като узнаете Неговата воля, молете се да имате силата да я изпълните.

Ако някога се усещате отдалечени от вашия Отец, това може да е по много причини. Каквато и да е причината, като продължавате да молите за помощ, Той ще ви напътства да вършите това, което ще възстанови увереността ви, че Той е наблизо. Молете се дори когато нямате желание за молитва. Понякога, подобно на дете може да се държите зле и да ви се струва, че не може да се обърнете към своя Отец с проблем. Тъкмо тогава най-много се нуждаете от молитва. Никога не се чувствайте прекалено недостойни да се молите.

Питам се можем ли въобще наистина да схванем безкрайната сила на молитвата, докато не се сблъскаме със смазващ, неотложен проблем и не си дадем сметка, че сме безсилни да го разрешим. Тогава ще се обърнем към нашия Отец в смирено признание на пълната ни зависимост от Него. От полза е да намерим уединено място, където чувствата ни могат да бъдат изразени на глас толкова дълго и интензивно, колкото е нужно.

Правил съм това. Веднъж имах изживяване, което ми причини огромна тревога. Нямаше нищо общо с непокорството или прегрешението, а с жизнено важно взаимоотношение с човек. Известно време изливах сърцето си в настоятелна молитва. При все това колкото и да опитвах, не намирах решение, нито успокоение на силните чувства вътре в мен. Молех за помощ онзи Небесен Отец, Когото познавах и Комуто доверявах напълно. Не можех да видя никаква пътечка, която да донесе благословеното спокойствие, на което въобще да се радвам. Обори ме сън. Когато се събудих, бях в пълен мир. Отново коленичих в тържествена молитва и попитах, „Господи, как става това?” В сърцето си знаех, че отговорът е Неговата любов и грижа за мен. Такава е силата на искрената молитва към един състрадателен Отец.

Научих много за молитвата, слушайки президент Хинкли да отправя смирени молитви на събранията ни. Вие също можете да научите много от него, като изследвате внимателно изключителната открита молитва, която той отправи при закриването на октомврийската конференция през 2001 г. за чедата на Отца по света. Той се молеше от сърце, не по предварително подготвен текст. (За удобство тази молитва е отпечатана в края на това послание2).

Изучете тази молитва и ще откриете, че в нея няма напразни повторения, нито позьорство за впечатляване на околните, както се случва понякога. Той изразително съчетава обикновени думи. Моли се като смирен, доверчив син, който добре познава своя възлюбен Отец в Небесата. Завършва в убеденост, че Неговият отговор ще дойде, когато е най-нужен. Всяка молитва е скроена според целта си, с ясно излагане какво се нуждае от решаване и щедра проява на благодарност за конкретни приети благословии. Неговите спонтанни молитви са като обработени бисери, мълчаливо свидетелство за фундаменталното място, което молитвата е заемала в живота му много, много години.

Как молитвите получават отговор?

Някои истини за това как бива отговаряно на молитвите може да ви помогнат.

Често когато се молим за помощ по значим въпрос, Небесният Отец ни дава внимателни подтици, които изискват от нас да мислим, да упражняваме вяра, да работим, понякога да се борим, после да действаме. Това е процес стъпка по стъпка, който ни позволява да съзрем дадените чрез вдъхновение отговори.

Открил съм, че онова, което понякога изглежда като непроницаема бариера пред общуването, е гигантска стъпка, която трябва да бъде приета на доверие. Рядко ще получите пълен отговор веднага. Той ще идва късче по късче, та вие да израствате в способностите си. Като следвате с вяра всяко късче, ще бъдете отведени до други части, докато получите целия отговор. Този модел изисква да упражнявате вяра в способността на нашия Отец да отвърне. Макар понякога да е много трудно, това води до значимо лично израстване.

Той винаги ще чува молитвите ви и неизменно ще им отговаря. Отговорите Му обаче рядко ще идват докато сте на колене, молейки се, дори когато умолявате за незабавен отклик. Вместо това Той ще ви подтиква в тихи мигове, когато Духът най-ефикасно може да докосва сърцето и душата ви. Прочее, вие трябва да намерите спокойни мигове да различите кога бивате напътствани и укрепявани. Този модел ви кара да израстваме.

Президент Дейвид О. МакКей свидетелства, „Вярно е, че отговорите на молитвите ни може не винаги да идват тъй пряко и във времето и по начина, който очакваме, но идват, и то във време и по начин, които са най-добри за онзи, който отправя молитвата”3. Бъдете благодарни, че понякога Бог ви оставя да се борите дълго, преди отговорът да дойде. Характерът ви ще израсте; вашата вяра ще се увеличи. Има връзка между следните две неща: колкото по-голяма е вярата ви, толкова по-силен е характерът ви, а силният характер увеличава способността ви да упражнявате още по-голяма вяра.

Понякога Господ ще ви даде отговор още преди да запитате. Това може да се случи, когато не забелязвате опасност или вършите нещо погрешно, мислейки го за правилното.

Толкова е трудно, когато искрена молитва за нещо, което желаете много, не получи отговор по начина, който желаете. Трудно разбираемо е защо вашето упражняване на дълбока и искрена вяра от един покорен живот не носи желаният резултат. Спасителят учи, „Каквото и да поискате от Отца в Мое име, което ви е целесъобразно, ще ви се даде”4. Понякога е трудно да разпознаете кое е най-добро или целесъобразно за вас във времето. Животът ви ще бъде по-лек, когато приемате, че онова, което Бог прави в живота ви, е за ваше вечно добро.

Помолени сте да търсите отговор на молитвите си5. Подчинявайте се на съвета на Учителя да „го проучиш в ума си”6. Често вие ще мислите за някакво решение; докато търсите потвърждение, че отговорът ви е правилен, помощта ще дойде.

Това може да е чрез молитвите ви или чрез внушение от Светия Дух, а понякога чрез намеса на околните7.

Следното напътствие до Оливър Каудъри също може да ви помогне: „Ето, … ти си предположил, че Аз бих ти дал това, докато ти въобще не беше помислил, освен само да Ме помолиш.

… трябва да го проучиш в ума си; тогава … да Ме попиташ дали е правилно и ако е правилно… недрата в тебе ще се разгорят … ето защо ще почувстваш, че е правилно”8.

После отговорът идва като едно чувство със съпътстващо убеждение. Спасителят определя два отделни начина: „Аз ще ти кажа в ума ти, и сърцето ти чрез Светия Дух”9.

Отговорите в ума и сърцето са послания от Светия Дух до нашите духове. За мен отговорът в ума е много недвусмислен, като продиктувани думи, докато отговорът в сърцето е общ, като чувство да се моля още10.

После Господ пояснява, „Но (ако това, което предлагаш) не е правилно … ще имаш вцепенение на мисълта”11. Това за мен е обезпокоително, тревожно чувство.

Оливър Каудъри бил научен на друг начин, по който идват положителните отговори: „Не говорех ли мир на ума ти относно този въпрос?”12 Чувството за мир е най- обичайното потвърждаващо свидетелство, което лично аз изпитвам. Когато съм много угрижен от някой важен въпрос, борейки се безуспешно да го реша, продължавам тези усилия с вяра. По-късно идва всеобхватен мир, успокояващ всичките ми грижи, както обещава Той.

Някои неясноти относно молитвата могат да бъдат изяснени, като си дадем сметка, че Писанията определят принципите за ефикасна молитва, но не дават уверение кога ще бъде даден отговорът. Всъщност Той ще отговори по един от трите начина. Първо, може да почувствате мир, утеха и увереност, които потвърждават, че решението ви е правилно. Или второ, може да изпитвате това тревожно чувство, вцепенението на мисълта, сочещо, че изборът ви е погрешен. Или трето – и това е най-трудното –може да не почувствате отговор.

Какво правите, когато сте се подготвили грижливо, молили сте се с жар, чакали сте отговор достатъчно време и все пак още не сте усетили този отговор? Когато това стане, може да изразите благодарности, защото то е доказателство за Неговото доверие. Ако живеете достойно, изборът ви е в съгласие с ученията на Спасителя и трябва да действате, продължавайте с упование. Ако сте чувствителни към подтиците на Духа, в подходящото време със сигурност ще се случи едно от следните две неща: или ще дойде вцепенението на мисълта, сочещо неподходящ избор, или ще почувствате мира или горенето в гърдите ви, потвърждаващи, че изборът ви е бил правилен. Когато живеете праведно и действате с упование, Бог няма да ви остави да продължите твърде дълго без предупредително внушение, ако сте взели грешно решение.

Благодарност за дара на молитвата

Важна страна на молитвата е благодарността. Исус заявява, „И в нищо човек не наскърбява Бога… освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко и не се подчиняват на заповедите Му”13. Когато размишляваме над несравнимия дар на молитвата и безкрайните благословии, произтичащи от него, искрена признателност изпълва ума и сърцето ни, за да прелеят те от благодарност.

Не следва ли, прочее, постоянно и дълбоко да изразяваме толкова добре, колкото можем безграничната си благодарност на нашия Небесен Отец за божествения дар на молитвата и за отговорите Му на нашите нужди, които ни мотивират да израстваме?

Свидетелствам, че нашият Отец винаги ще отговаря на молитвите ви по начина и във времето, които ще бъдат най-добри за вашето вечно добро. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. У. и З. 19:28.

  2. „О, Боже, наш Вечний Отче, Ти, велик Съдия на народите, Ти, Който Си владетел на вселената, Ти, Който Си нашия Отец и нашия Бог, чиито деца сме, гледаме към Теб с вяра в това мрачно и важно време. Молим Те, скъпи Отче, благослови ни с вяра. Благослови ни с любов. Благослови ни с милосърдие в сърцата. Благослови ни с дух на постоянство да изкореним ужасните злини в този свят. Дай защита и напътствие на онези, които активно участват във военните действия. Благослови ги, запази живота им, спаси ги от вреда и зло. Чуй молитвите на хората, които ги обичат, за тяхната безопасност. Молим се великите демокрации по земята, които Ти си ръководил да създадат своите правителства, да пребъдват в мир, свобода и демократично развитие.

    О, Отче, погледни с милост на тази, нашата собствена нация и нейните приятели в това време на нужда. Избави ни и ни помогни да крачим винаги с вяра в Тебе и в Твоя Възлюбен Син, на Чиято милост разчитаме и Когото считаме за наш Спасител и наш Господ. Благослови делото на мира и ни го върни бързо отново, смирено Те умоляваме, като молим да ни простиш нашата дързост, да отминеш греховете ни, да бъдеш добър и милостив към нас и сториш така, че сърцата ни да се обърнат с любов към Теб. Смирено се молим в Неговото име, Той, Който обича всички ни, тъкмо Господ Исус Христос, нашият Изкупител и Спасител, амин” (“Till We Meet Again”, Liahona, ян. 2002 г., стр. 105).

  3. В доклад на конференцията, апр. 1969 г., стр. 153.

  4. У. и З. 88:64; курсив добавен; вж. и ст. 63, 65.

  5. Вж. У. и З. 6:23, 36; 8:2–3, 10; 9:9.

  6. У. и З. 9:8.

  7. Вж. Спенсър У. Кимбъл, The Teachings of Spencer W. Kimball, изд. Edward L. Kimball, 1982 г., стр. 252.

  8. У. и З. 9:7–8, курсив добавен.

  9. У. и З. 8:2, курсив добавен.

  10. Вж. Енос 1:3–5, 9–10.

  11. У. и З. 9:9.

  12. У. и З. 6:23, курсив добавен.

  13. У. и З. 59:21.