2007
Днес, този ден
Май 2007 г.


Днес, този ден

Всички ние се нуждаем от Неговата помощ, за да избегнем трагедията на отлагането на това, което трябва да направим тук и сега, за да имаме вечен живот.

Изображение

Съществува опасност в думите някой ден, в случая в който означава „не днес”. „Някой ден ще се покая”. „Някой ден ще му простя”. „Някой ден ще говоря на моя приятел за Църквата”. „Някой ден ще започна да плащам десятък”. Някой ден ще се върна в храма”. „…някой ден…”

Писанията ясно излагат опасността от отлагането. Тя е в това, е че може да открием, че нямаме време. Бог, който ни дава всеки ден като съкровище, ще иска сметка. Ние ще плачем и Той ще плаче, ако смятаме да се покаем и да Му служим в утрешните дни, които никога не идват или мечтаем за миналото, в което възможностите за действие за минали. Този ден е скъпоценен Божи дар. Мисълта „Някой ден аз ще…” може да ни открадне възможности от време и благословиите на вечността.

Има тържествено предупреждение и съвет в думите, записани в Книгата на Мормон:

„И сега, както ви казах преди, тъй като сте получили толкова много свидетелства, ето защо аз ви умолявам да не отлагате деня на вашето покаяние за края, защото след този ден на живота, който ни е даден, за да се приготвим за вечността, ето, ако ние не подобрим времето си, докато сме в този живот, след това идва нощта от мрак, в който никакъв труд не може да бъде изпълнен.

И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят.”1

После Амулик предупреждава, че отлагането на вашето покаяние и служба може да накара Светият Дух да се отдръпне от вас.

Но с предупреждението той дава следната надежда: „Аз знам това, защото Господ е казал, че не живее в несвети храмове, а в сърцата на праведните; да, и Той е казал също, че праведните ще седнат в Неговото царство, за да не излязат никога повече оттам; и одеянията им ще бъдат избелени чрез кръвта на Агнеца”2.

Но Писанията са изпълнени с примери за мъдри Божии служители, които ценят времето, в което живеят и са избрали да правят това, което ще ги очисти. Исус Навиев е един от тях: „…изберете днес кому искате да служите”, казал той, „но аз и моят дом ще служим Господу”3.

Като Му служите, вие поканвате Светият Дух да бъде с вас. А Светият Дух пречиства греховете.

Даже Спасителят, Който беше без грях, дава пример за необходимостта да не отлагаме. Той казва:

„Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

Когато съм в света, светлина съм на света.”4

Като възкресен Спасител, Той представлява сега и завинаги светлината на този свят. Той е Този, Който ни приканва да дойдем при Него и да Му служим, без да отлагаме. Той дава следното насърчение за вас и мен: „Аз любя ония, които Ме любят, И ония, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят.”5

Това е вярно както за един ден, така и за цял един живот. Сутрешната молитва и ранното изследване на Писанията, за да узнаем какво да правим за Господ, може да определи насоката ни през деня. Ние можем да разберем коя задача от всички, които можем да изберем, е най-важна за Бог и съответно за нас. Аз съм научил, че подобна молитва винаги получава отговор, ако се помолим и размишляваме с детско смирение, като сме готови да действаме без отлагане, да изпълняваме дори най-скромната служба.

В много случаи да вършим това, което е най-важно няма да е лесно. Не се и очаква да бъде лесно. Целта на Бог при сътворението била да ни позволи да се изпитаме. Планът ни е бил обяснен в света на духовете преди да сме били родени. Ние сме били достатъчно смели там, за да получим възможността да не се поддадем изкушението тук и да се подготвим за вечен живот, най-великият от всички Божии дарове. Ние ликуваме, като знаем, че изпитанието е на вярното смирение, дори когато няма да е лесно: „И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог ще им заповяда”6.

Въпреки че знаем, че изпитанието ще е трудно, ние чувстваме радост, защото сме уверени, че можем да го изтърпим. Нашата увереност идва от знанието, че Исус Христос ще дойде в този свят като Спасител. Той ще победи смъртта. Той ще стори възможно да бъдем очистени от нашите грехове, като се подготвим за последиците от Неговото Единение.

Ние също знаем някои насърчителни факти какво се иска, за да получим очистването, от което се нуждаем. Всичко, което това очистване би изисквало – кръщение с власт, получаване на Светия Дух под ръцете на упълномощени носители на свещеничеството, да Го помним и съответно да имаме Неговия Дух да бъде с нас, и след това да спазваме Неговите заповеди – всичко ще бъде възможно за най-смирените от нас. Не се изисква изключителен ум, нито богатство, нито дълъг живот. И ние знаем, че Спасителят ще ни приближи до Себе Си и ще има силата да ни помогне, когато изпитанието е трудно и изкушението да отлагаме е голямо. Великият пророк Алма описва как Христос придобил тази способност:

„И той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.

И той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му.”7

Всички ние се нуждаем от Неговата помощ, за да избегнем трагедията на отлагането на това, което трябва да направим тук и сега, за да имаме вечен живот. За повечето от нас изкушението да отлагаме ще се появи с едно от следните две чувства. Те са взаимно противоположни: едното е да бъдем самодоволни от това, което вече сме постигнали, а другото е да се чувстваме завладяни от нуждата да работим още.

Самодоволството представлява опасност за всички нас. То може да споходи наивни младежи, които чувстват, че ще има много време в бъдещето за духовните неща. Те може да си мислят, че вече са направили достатъчно, имайки пред вид краткото време, което са живели. Знам от опит как Господ може да помогне на такива младежи да видят, че са заобиколени от духовните неща сега. Той може да ви помогне да видите, че съучениците ви наблюдават. Той може да ви помогне да видите, че тяхното вечно бъдеще се оформя от това, което те наблюдават, че вие правите или не правите. Вашите прости благодарности за тяхното благотворно влияние за вас може да им помогне повече, отколкото си представяте. Когато помолите Бог, Той може и ще ви разкрие възможностите да помогнете вместо Него на другите, които Той е поставил около вас още от детството ви.

Самодоволството може да въздейства дори на зрели хора с опит. Колкото по-добре и по-дълго служите, толкова по-вероятно е изкусителят да ви внуши следната лъжа в съзнанието ви: „Вие сте заслужили почивка”. Вие може да сте били два пъти президентка на Неделното училище за деца във вашия малък клон. Може да сте работили дълго и усилено по време на мисията ви и да сте пожертвали много, за да служите. Може да сте пионер в Църквата, където живеете. Може да ви хрумне мисълта: „Защо да не оставя тази служба на новите хора. Аз изпълних моята задача”. Изкушението ще ви накара да повярвате, че ще се върнете да служите отново, някой ден.

Господ може да ви помогне да видите опасността от вземането на почивка, защото вие чувствате, че сте работили достатъчно. Той помогна на мен, като ми позволи да разговарям с един от Неговите възрастни служители. Той беше немощен, тялото му беше отслабнало от десетилетията вярна работа и от болест. Неговите лекари повече не му позволявали да излиза от къщи. По негова молба аз му разказах за едно пътуване, което направих в служба на Господ, което ме отведе при много народи, и много събрания и много частни интервюта, като помагах на отделни хора и семейства. Разказах му за благодарността, която хората изразявали към него и дългите години в които е служил. Той ме попита дали ще имам друга задача скоро. Аз му казах за друго дълго пътуване, което предстоеше. Той ме изненада и ми даде ваксина срещу самодоволството, която аз се надявам да трае достатъчно, като сграбчи ръката ми и каза, „О, моля те, вземи ме с теб”.

Трудно е да разберем кога сме свършили достатъчно за Единението, за да променим нашето естество и така да се подготвим за вечен живот. И не знаем колко дни ще отдадем в служба, необходима да стане тази промяна. Но ние знаем, че ще имаме много достатъчно време, стига да не го пропилеем. Ето я добрата новина:

„И дните на чедата човешки бяха продължени според волята Божия, за да се покаят докато са в плътта. Ето защо, състоянието им стана състояние на изпитание и времето им беше удължено според заповедите, които Господ Бог даде на чедата човешки”8.

Тази увереност от Учителят може да помогне на тези от нас, които се чувстват объркани и затруднени от обстоятелствата. В най-трудните изпитания, докато имате силата да се помолите, вие можете да помолите любящия Отец: „Моля Те, позволи ми да служа днес, този ден. За мен няма значение колко малко неща ще мога да свърша. Просто нека узная какво мога да направя. Аз ще се подчинявам днес, този ден. Аз знам че мога, с Твоя помощ.”

Тихата покана към вас може да се отнася до толкова просто нещо – да дадете прошка на някой, който ви е обидил. Вие можете да направите това от болничното легло. Може да окажете помощ на някой, който е гладен. Вие може да се чувствате затруднени от бедността и задачите на деня. Но ако решите да не чакате да имате повече сила и повече пари и ако се молите за Светия Дух всеки ден, вие ще разберете какво да правите като дойде момента и как да помогнете дори и на по-бедните от вас. Може да разберете, като стигнете там, че те са се молили в името на Господа и са очаквали да дойде някои като вас.

За онези, които са обезсърчени от обстоятелствата си и са изкушени да чувстват, че не могат да служат на Господ днес, този ден, аз давам две обещания. Колкото и трудно да изглеждат нещата днес, те ще изглеждат по-добре утре, ако изберете да служите на Господ с цялото си сърце. Обстоятелствата, в които се намирате, може да не са се подобрили, както вие желаете. Но ще получите нови сили и нова увереност, за да се справите с бремето си, така че когато вашето бреме стане твърде тежко, Господ, Комуто сте служили, ще поеме това, което вие не можете. Той знае как. Той се е подготвил много отдавна. Той е изстрадал вашите немощи и печали, когато бил в плътта, така че ще знае как да ви помогне.

Другото обещание, което ви давам, е че като изберете да Му служите днес, този ден, вие ще чувствате Неговата любов и ще Го обикнете повече. Може би си спомняте стиха:

„Казвам ви, бих желал да помните да запазите това име записано в сърцата ви … да чуете и познаете гласа, с който ще бъдете повикани, както и името, с което Той ще ви повика.

„Защото как човек може да познава господар, на когото не е служил и който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?”9

Като Му служите днес, този ден, вие ще Го опознаете по-добре. Вие ще почувствате Неговата любов и одобрение. Не бихте искали да отлагате получаването на тази благословия. А като чувствате Неговата любов, ще се върнете да Му служите, като премахнете самодоволството и обезсърчението.

Като Му служите, ще опознаете по-добре гласа, с който ще бъдете повикани. Когато заспивате в края на деня, може да си спомните думите: „Хубаво, добри и верни слуго, в малкото си бил верен”10. Аз се моля за тази благословия днес, всеки ден и през целия ни живот.

Аз знам, че Небесният Отец е жив и отговаря на нашите молитви. Аз знам, че Исус е живия Христос, Спасителят на света и че ние можем да изберем да чувстваме радост и мир, като Му служим днес, този ден. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Алма 34:33–34.

  2. Алма 34:36.

  3. Исус Навиев 24:15.

  4. Иоана 9:4–5.

  5. Притчи 8:17.

  6. Авраам 3:25.

  7. Алма 7:11–12.

  8. 2 Нeфи 2:21.

  9. Moсия 5:12–13.

  10. Матея 25:21; вж. също ст. 23.