Ако тези стари стени можеха да говорят
Повече от век словата на пророците, гледачите и откровителите от последните дни са били отправяни към света от този подиум.
Президент Гордън Б. Хинкли заяви на една пресконференция през октомври 2004 г: „Уважавам тази сграда. Обичам тази сграда. Почитам тази сграда. Искам тя да бъде запазена… Искам старият и първоначален Табернакъл, като неговите слаби връзки бъдат прикрепени заедно… и подсилени, и неговата естествена и прекрасна красота запазена”. След това той ме погледна и каза, „Не вършете нищо, което не следва да правите, а това, което правите, правете го добре и правилно”1.
С тези предизвикващи вълнение, но смущаващи думи беше дадена задача да се запази, укрепи и възвърне старият първоначален Табернакъл в Солт Лейк, да се оживотвори и подготви за нов период на бележита служба.
Днес, скъпи президенте, ние представяме тази възрастна сграда, цялата облечена в чисто нови материали, добре съчетани заедно в нейната историческа елегантност, макар и малко по-удобна. Председателстващото Епископство, заедно с над 2 000 работници по проекта, с гордост връщаме на вас и цялата Църква „старият първоначален Табернакъл” заедно със 100-годишна гаранция.
Искането на президент Хинкли да върнем „стария първоначален Табернакъл” стана стандарта за вземане на трудни архитектурни и конструктивни решения. Фразата бе използвана да изрази същността и целта на проекта. Тя послужи като еквивалент на знамето на свободата на капитан Мороний в това, че беше издигната „на всяка кула” и на „всяко място”2, където беше необходимо.
Ако тези стари стени можеха да говорят, те щяха да се присъединят към нас в израз на благодарност към архитектите от FFKR, строителна компания „Джейкъбсън”, и най-вече към целия църковен екип по проекта, както и към мнозина други, чиито умения направиха възможно едно сложно начинание. Един ръководител в екипа отбеляза, „Като се съветвахме заедно, Господ можа да ни даде способности, надхвърлящи естествените ни възможности”.
Работещите по проекта изпитваха голямо благоговение към красотата на Табернакъла, неговите първоначални строители и качеството на работата им. Те се удивяваха на това, че в течение на повече от един век словата на всички пророци, гледачи и откровители от последните дни, с изключение само на един, са били отправяни към света от този подиум.
Ако тези стари стени можеха да говорят, сигурен съм, че щяха да изразят благодарност за своята нова здрава основа. Тези стари стени биха били доволни от новия стоманен пояс, който ги поддържа изправени. Тези стари стени биха казали „благодаря” за махането на 14-те пласта боя от тавана, ремонта и нанасянето на красив нов слой.
Тези стари стени биха изразили благодарност за защитата и красотата на блестящия нов алуминиев покрив, и заедно със скамейките биха се присъединили към усмивките по лицата на посетителите, когато открият малката промяна в седалките и няколкото сантиметра допълнително пространство за краката.
Тези стари стени ще приветстват и оценят новата апаратура, която ще предава вдъхновяващата музика.
Човек може само да си представя какво могат да си спомнят тези стари стени за множеството проповеди, които те внимателно са слушали през годините.
Тези стари стени, ако можеха да говорят, щяха да извикат, „Тук бяхме!”, когато президент Джозеф Ф. Смит се вдига след дълга болест на легло да присъства на сесия на общата конференция през октомври 1918 г. В откриващата сесия с глас, изпълнен с вълнение, той каза: „Няма, не смея да се опитвам да говоря за многото неща, които тази сутрин занимават ума ми, и ще отложа за един бъдещ момент, според волята на Господ, да ви кажа някои от нещата, които са в ума ми и изпълват сърцето ми”. Той продължава: „През изминалите пет месеца не живях сам. Живях в дух на молитва, молба, вяра и решимост и през цялото време се радвах на общение със Светия Дух Господен”3. По-късно научихме, че в деня, предхождащ конференцията, президент Смит получил видението, записано като Видение за изкупление на мъртвите, по-късно включено като раздел 138 на Учение и Завети.
Ако тези стари стени можеха да говорят, те биха ни напомнили за мрачните и пусти дни на Голямата депресия. Те биха си спомнили общата конференция през април 1936 г., когато президент Хибър Дж. Грант обяви, че Църквата ще основе църковен осигурителен план, по-късно известен като църковен План по благосъстоянието. Шест месеца по-късно той обяснява: „Основната ни цел е да установим… система, при която проклятието на безделието ще бъде премахнато, злото на това да получаваш наготово да бъде унищожено и сред нашите хора отново да се установи независимост, възход, пестеливост и самоуважение. Целта на Църквата е да помогне на хората да помагат на себе си. Работата ще бъде отново въздигната като управляващ принцип в живота на членовете на нашата Църква”4.
През октомври 1964 г., по поръчение на Дейвид О. МакКей, старейшина Харолд Б. Лий говори за родителските отговорности. Тези стари стени помнят старейшина Лий да заявява, че ще прочете едно писмо от 1915 г. написано от Първото Президентство към Църквата. Преди да започне, той отбеляза, „Предполагам, че това е подобно на онова, което Марк Твен е казал за времето: „Много говорим за времето, но изглежда нищо не правим по отношение на него.” След това старейшина Лий прочете част от 50-годишното писмо.
„Съветваме и увещаваме да се въведе „домашна вечер” в цялата Църква, в което време бащите и майките могат да събират заедно своите момчета и момичета вкъщи и да ги учат на Господното слово”.
След това даде следното обещание:
„Ако светиите се подчинят на този съвет, обещаваме, че ще последват големи благословии. Любовта в къщи и послушанието към родителите ще нараснат. Вярата в сърцата на младежта на Израил ще се развие и те ще получат сила да се борят с нечестивите влияние и изкушения, които ги обсаждат”5.
Тези стари стени помнят дълбоката тишина, която обзе Табернакъла през 1985 г., когато беше обявено, че старейшина Брус Р. МаКонки ще се обърне към конференцията. Тези стари стени почувстваха дълбок дух на благоговейност, когато старейшина МакКонки завърши речта си със следните наелектризиращи думи:
„И сега, що се отнася до това съвършено Единение, извършено чрез проливането на Божията кръв – свидетелствам, че то се извършило в Гетсиманската градина и на Голгота, и що е отнася до Исус Христос, свидетелствам, че Той е Сина на Живия Бог, и че бил разпънат за греховете на света. Той е наш Господ, наш Бог и наш Цар. Това знам сам за себе си, независимо от който и да било друг човек.
Аз съм един от Неговите свидетели, и в някой бъдещ ден ще докосна с пръсти белезите в Неговите ръце и крака и ще намокря стъпалата Му със сълзите си.
Но тогава няма да знам по-добре, отколкото знам в момента, че Той е Сина на Всемогъщия Бог, че Той е нашия Спасител и Изкупител и че спасението идва в и чрез Неговата единителна кръв и по никакъв друг начин”6.
През 1995 г. президент Гордън Б. Хинкли каза на жените в Църквата, „С толкова много софистика, представяна за истина, с толкова много измама относно стандарти и ценности, с толкова много изкушение и съблазън да приемем постепенно част от греховността на света почувствахме, че трябва да предупреждаваме отново и отново”. След това продължи да чете:
„Ние, Първото Президентство и Съветът на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, тържествено провъзгласяваме, че бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца…
Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца. „Ето, наследство от Господа са чедата” (Псалми 127:3). Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат граждани, спазващи закона, където и да живеят. Съпрузите и съпругите, майките и бащите, ще бъдат отговорни пред Бог за самоосвобождаването си от тези задължения”7.
Благодарен съм за тази изключителна сграда. Тя се издига като свят паметник на нашето минало и като величествено знаме на надежда за бъдещето. Свидетелствам за божествеността на нашия Отец в Небесата и за изобилната любов на Спасителя към всеки от нас. Ние сме изобилно благословени да бъдем водени от един жив Божий пророк. В името на Исус Христос, амин.